- Без Лого - https://bezlogo.com -

Какво ми отговори г-н Ставрос Ламбринидис на въпроса ми за блоговете и ЕС?

[1]Днес в страницата на Европейски парламент [2] във Facebook имаше организиран чат със Ставрос Ламбринидис [3]. Той е член на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. В страницата на парламента е традиция да се организират подобни чатове, времетраенето на които е приблизително 30-40 минути. Днешната дискусия беше продиктувана от темата за същността на ACTA. А какво означава това съкращение?

[4]Въпросът около Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) е много актуален в момента, тъй като засяга правомощия за издаване на съдебни разпореждания, надхвърлящи предвидените в законодателството на ЕС.

Ставрос Ламбринидис е съавтор на декларацията относно липсата на прозрачен процес за Търговското споразумение заборба с фалшифицирането (ACTA) и потенциалната оспоримост насъдържанието му. Автори са Françoise Castex, Zuzana Roithová, Alexander Alvaro, Stavros Lambrinidis (текст на декларацията [5]).

Че напрежение около АСТА има, си личи от постоянните питания на членове на парламента относно споразумението. Така например на 20 октомври членът на Зелените в ЕП, Карл Шлитер, пита [6]:

В раздел „Прилагане на гражданското право” на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) параграф 1 на член 2.X „Съдебни разпореждания” позволява на съдебните органи да издават заповед (съдебно разпореждане) срещу страна, или трета страна, с цел „предотвратяване навлизането на стоки, нарушаващи правилата, в търговските канали”. Това право за издаване на съдебни разпореждания е значително по-различно от съществуващото съгласно законодателството на ЕС (член 9 от директивата относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (Директива 2004/48/EО), което позволява съдебни разпореждания „с цел предотвратяване на предстоящо нарушение”. Освен това третите страни трябва да бъдат замесени в нарушението („срещу посредник, чиито услуги се използват”). Текстът на ACTA по същество премахва праговете по отношение на правомощията за издаване на съдебни разпореждания, които съществуват в съответствие със законодателството на ЕС.

Имайки предвид, че чрез определянето на праговете за съдебните разпореждания законодателството на ЕС е постигнало деликатен баланс между правоприлагането и защитата на основните права, как ще гарантира Комисията запазването на тази защита съгласно действащото законодателство на ЕС?

Как ще гарантира Комисията предвидените понастоящем прагове в законодателството на ЕС?

Много добри въпроси, които бяха тема и днес в чата във Фейсбук. Аз се възползвах също да задам своя въпрос. Чатът започна в 12:15 българско време. Моят въпрос бе за блогърите и как вижда ЕС тази нова медия.

[7]

Радвам се, че въпреки ужасния ми английски език, г-н Ламбринидис успя да ме разбере и да отговори кратко и ясно.

[8]

Иска ли ЕС и системата да признае блоговете, че са наистина една нова медия? Според този отговор, поне лично г-н Ламбринидис, да и трябва да стане задължително. Ако се замислим, системата би имала голяма изгода от това да си сътрудничи с блогъри, тъй като често именно те стават свидетели на събития, които медии рядко отразяват. Разбира се включваме и дискусионната функция на блоговете, където се развиват интересни и полезни дискусии.

По-надолу стана интересна дискусия, която бе съпроводена от още отговори на Ставрос Ламбринидис. Един от участниците сподели мнение, включващо акция на блогъри от Италия срещу следенето в Интернет. Ще стане дума по-долу.

Въпросът за правото, блоговете и ACTA е много важен. Той трябва да бъде и предмет на дискусия не само в ЕП. Миналата година италиански блогъри, по идея на активиста Давиде Касаледжио, отправиха апел [9] срещу идеята блоговете да бъдат лицензирани от държавата. Освен, че това е безумно, това е и много смущаващо обстоятелство, показващо колко е тънка линията между свобода на словото и искрено следене. Това не бе изненада за наблюдателите, тъй като Италия на Берлускони често е репресивна спрямо журналистите. Самият факт, че политик номер едно на Апенините държи голяма част от телевизиите е сам по себе си смущаващ и за съжаление, познат и в България.