В средата на септември 2010 г. Софийският университет и лично ректорът Илчев излязоха с отворено писмо , разкриващо незавидното финансово състояние на университета и последиците от него за преподаватели, студенти и цялостната му дейност. Това стана след като в началото на август правителството реши да намали вече скастряния на два пъти за по-малко от една година бюджет на СУ с нови 20% и на практика остави 40% по-малко средства за сегашния зимен семестър в сравнението с този на 2009 г. При това този завиден политически замах, който тласка редица държавни университети към тежки дни и нерадостно бъдеще, е замислен да действа далеч във времето – има планове поне до 2013 година финансовото състоянието на ВУЗ-овете да гони тези рязко занижени нива. Затова и ръководството на СУ предприема собствено съкращение на разходите, реалистичната оценка от която е, че „няма да подобри съществено положението на Университета”. На този фон нещата изглеждат отчайващи, но не напълно. Изцяло отчайващи стават само като се добавят последиците върху студенти и преподаватели, които изненадващо не са спестени този път в преценките на ръководството. Наказваме – това е ключовата дума. Наказани във всички аспекти. По-малки стипендии, по-кратки практики, по-лоши условия в общежитията, по-ниска продължителност на преподаване. Всичко да е по-посредствено, ние да сме по-посредствени. Е, сякаш действително се сбъдва мечта за бавна и мъчителна смърт на досегашното висше образование. Но, има едно „но”, все пак. Първата реакция на живо. Тази на отговорните в СУ среди преди началото на една, по всичко личи, измъчената учебна година. Каква е тя?

На 29 септември се състоя Академичен съвет на СУ.
Срещата започва с недълъг цитат от размишления на Константин Величков и връща в 19 и началото на 20 век. В него се казва, че поради незавидното материално положение на преподавателите между тях няма и дух на солидарност. Странно, защото всеки очаква тъкмо когато на всички е най-трудно, те да са и най-солидарни по между си, нали? Въобще това е една доста, ама направо убийствено консервативна мисъл (даже за времето си) и е твърде изненадващо да предшества един тежък като емоции, но искрен доклад за финансовото състояние на университета днес. А оттам и смели оценки, прями решения, убеденост в заеманите позиции.

Какво докладва ректорът? Първо за преговори с „Топлофикация” – отлагани, дълги, кратки, разбрани и не. Завършили с пускане на топлата вода за общежитията.

После се спира на тристранната среща между него, министъра на финансите Симеон Дянков и на просветата Сергей Игнатов в МОМН. Говорили дълго, говорили много и официалното съобщение гласи, че Илчев се ангажира със „средносрочно реформиране и модернизиране на управлението”, а правителството и СУ заедно гледат към  „осигуряването на нормални условия за стартирането на учебната година”. Прекрасно, нали? (това ще остане в историята… :). После ректорът във вече характерния си стил драсва надеждата с упованията на Алма матер в новата система на финансиране, при която ще се отчитат качествата на университетите. Играта е: за по-добрите от тях – повече държавни пари, за по-лошите – по-малко или николко. Но надеждата тутакси се попарва, защото когато по тази супер схема СУ си вземе своето, то пак се оказва шепа трохи, които и врабче ще подмине в сравнение с отнетата му от кабинета питка.

Справедливо е да се напомни, че и истини някои се изброиха. Властта не знае какво да прави с висшето образование и дългосрочна държавна политика за него липсва. Което няма как да не спъва плановете на СУ. Министърът на просветата – антипросветен министър, който само към частното просвещение го бие, ама някак си успява с безмълвието си да го скрие. И други.

Сега обаче е време за бунта. Предложение от залата първият учебен ден да не е така…само тържествен, но още и ден протестен. Чакайте, казват в хор гласове, та нали обещания от министри и кабинет имаме дадени, как ще захапем тези протегнати за помощ ръце, сипещи благодат и дарение. 6 милиона лева е магическо число и веднъж се на лотария печели. Да чакаме, премислим, уврим до 1-ви ноември, когато ако днешният разговор сме забравили, ако не друго Деня на будителите ще ни напомни по-така бунтовно да го даваме. А ако и тогава сме поне толкова смирени, за тази смиреност по-изгодно да наддаваме.

Защото нека се подсетим – дадоха ни едни пари (точната сума е скромна, за да я споменавам) з а  да  н я м а  социални с т у д е н т с к и надигания. Хах, извинявайте (това вече от мое име) стана ми интересно. Това откровение ще го помним, нали?

Иначе знаем – правителството не разполага със собствен финансов ресурс и правителството дава 10 милиона лева военен хотел с киносалон да гради. Няма противоречие в това изречение (всичко е приоритет!).

Да завършим. Лековерна наивност или пресметната смиреност на СУ. Смирение с пресметнатост, която клони към просия. Ако това е изборът, то от достойнството могат да останат само жалки останки. Какво са решили? Аз залагам на пресметната смиреност и ако загубя, се отказвам от цели 6 (шест) студентски лева. А вие?