Свършиха парите, а за заплата е рано.
Свършиха мечтите, а съм на двадесет и две, само.
Работя като алтав по 12 часа,
а накрая пак печели кой – богаташа.
Свършиха парите, а имам дете
когато го видя вечер, все ми се реве.
Памперси, дрехи, мляко, пюрета
забравих приятели и квартални кафенета.
Свършиха парите, а шефът реве:
„Малко работиш, ще намалям заплатата пак”.
„По-малко от това? Ако искаш да ти плащам, че работя при теб?”
Отвърнах му аз и добавих на ум „тъпак”.
Пълна истина е това стихотворение!!! За жалост…