Бат` Бойко рече в прав текст, макар и в крив синтаксис [1], че хората искат полицейска държава и едноличен режим.

Ще кажат някои, че бат` Бойко е народен човек.

Нали говори от името на хората, а това значи – от името на народа [2].

Ще кажат някои, ама не е така!

Какво е народен човек, го е казал най-добре Дядо Славейков в стихотворението си „Народен“:

С идеали все боравих –

всичко друго смятах грях,

с тях и себе си забравих,

на света свят не видях.

Все за другите залягах,

трябва, казвах, тъй е ред,

свойте работи отлагах –

чуждите все по-напред.

Минах живот любороден,

със неволи бол и бол…

И личи, че съм народен –

гладен, жаден, бос и гол.

Това е!

А всички останали, които говорят ГЛУПости от името на народа, не са народни хора, а просто ГЛУПаци.

Тежко на този, който им повярва!

––––––––-

1. Бойко: „Каквото искат да говорят – полицейска държава, едноличен режим – напротив, това е точно това, което хората искат“.

2. Асоциациите с болшевишка България в случая са напълно нормални.