Не съм убеден, че съм фен на Бойко Борисов. Но наскоро гледах интервю със сестра му – лекарка в София. И на нея определено съм й фен – или поне на това, което тя каза.

Че в бранша твърде много се е наложило гледането на пациента не като на човек с проблеми, който има нужда от помощ, а като на ходещ портфейл, който трябва да бъде изпразнен.

Моят опит с бранша, уви, е богат. По простата причина, че неизброима тълпа от роднини, познати, приятели, съседи и какви ли не още очаква от мен да им помогна за здравословни проблеми. А аз разполагам само с две ръце и главата си. Често и този минималистичен набор свършва работа, но е далеч от възможностите на добре оборудвана болница. Налага се да прибягвам до такива. И виждам какво представляват уважаемите ми колеги там.

Виждал съм всякакви – и такива, които виждат в пациента болен за лекуване, и такива, които виждат портфейл за изпразване. И ми е направило впечатление едно простичко правило, от което почти не съм видял изключения:

Който би те излекувал, ще ти помогне и ако не можеш да му платиш. Който не би се мръднал, ако не му платиш, НЯМА да те излекува, ако ще да го позлатиш.

Затова и плащането на рушвет с надеждата, че така човек ще получи по-свястно лечение, според мен е изхвърляне на парите. Медикът ги взима, евентуално ти се усмихва и те уверява, че ще получиш специално отношение… и след това ти дава точно същото, както и ако не дадеш пари. (Тук не обсъждам случаите, които ти вредят умишлено, ако не платиш рушвет – с удоволствие бих помагал за натрошаването или осакатяването на някой. За мен те са убийци с престилки, и към тях имам толкова милост, колкото към чумен бактерий. От почти свръхчовешка доброта съм склонен да ги оставя живи, при условие да се махнат завинаги от професията. Но нищо повече.)

Причината е проста. Страшно трудно е – не зная дали е изобщо възможно – да виждаш пациента едновременно като портфейл, приходно перо, вид добитък, и да го виждаш като страдащ човек, който има нужда от помощ. (Освен ако не си в тази клинична степен на психопатия, в която виждаш страдащите хора единствено като приходно перо.) И обратното – дори ако е много закъсал финансово, нормален човек много трудно може да се насили да откаже помощ на страдащ, ако той не си плати. Невъзможността да съвместяваме двете ни е вградена “на хардуерно ниво”.

Отделно от това, добрият лекар се нуждае от колосален обем познания. Придобиването им е огромен труд, който обикновено хората не си дават за пари – дават си го заради желанието да могат да помагат. Който мисли за пари, обикновено шкартира голямата част от тези познания, тъй като употребата на всяко от тях се налага твърде рядко, и трудът по заучаването му не се рентира. И така остава с тесен набор познания върху най-често срещаните заболявания и варианти.

На теория и такъв лекар би могъл да бъде полезен. Но шкартираните неща са огромен брой, и въпреки че всяко поотделно е нерентабилно рядко, все по някое се намира при значителна част от пациентите. А познаването му често е от значение за хода на лечението. Така че значителна част от пациентите на тези лекари остават да се надяват на правилото “когато на болния му е писано да оздравее, всички средства на медицината са безсилни”.

Затова и видя ли лекар, който се опитва да ми намекне за рушвет, автоматично го отписвам, и тръгвам да търся друг. Не защото ми се свидят парите, а защото ми е свиден болният. Парите лесно ще ги прежаля, но здравето на мой роднина или приятел – не. А да връчиш болния на лекар с рушветно мислене е руска рулетка. Независимо колко рекламиран е този лекар, и в колко елитна и добре оборудвана болница работи.

Но когато лекар е свършил добра работа, и е излекувал мой познат, с удоволствие му се отблагодарявам според силите си. Да си призная, преценката какво и колко точно ми е проблем – аз лично потъвам в земята от срам, когато някой благодарен пациент ми донесе дори кутия евтини бонбони или бутилка обикновена ракия. Щастлив съм, когато просто ми кажат “благодаря”. Но на колегите, свършили добра работа, винаги ми се иска да дам повече.

Защото те са, които заслужават да получат нещо.