“С дивашки викове сганта дойде в града. Той беше по-пуст и по-мълчалив от едно парясано гробище. Само един човек се мяркаше там, като един призрак. Той беше Мунчо. Като позна главата на любимия си Русияна, той вторачи яростни, безумни очи в нея и изригна, в един дъжд от плюнки, една колосална попръжня против Мохамеда и султана. Обесиха го на касапницата. Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира.”

Така завършва романът “Под игото”, написан преди 122 години.

В сряда едно подобие на Мунчо, глухонемият Иван Гетов, атакува с БМВ-то си парадния вход на президентството. Спря на 50 сантиметра от гвардейците, които го охраняват.

Според публикациите в пресата Гетов, който има условна присъда за убийството на баща си, искал да запознае държавния глава с проблемите, които има. Лудост, само че моторизирана.

Понеже е лудост да очакваш, че Първанов ще обърне внимание на такъв човек. Той не забелязва ония другите, дето го избраха, та какво остава за едно глухонямо и нещастно момче. Сега яка му душа. Разбира се, едва ли да го обесят на касапницата, все пак вече е свободна България и не турците управляват, макар че и това не е сигурно.

Все едно.

Луд или нормален, Гетов е сред малкото хора в тази държава, който се осмели да атакува фронтално Първанов. Направи го физически, понеже природата го е лишила от дар слово. Неколцина журналисти и двама-трима политици, след като бяха лично засегнати от пернишкия политик, се превърнаха в негови убедени врагове, но като цяло и медии, и всички публични говорители се държат с Първанов все едно е умрял – или добро, или нищо. Разбира се, не без помощта на вездесъщия пресцентър и лично на Бойка Башлиева, която звъни в редакциите, та да спира нелицеприятни публикации за патрона си. Както беше например при катастрофата наскоро, причинена от президентския кортеж.

Вторият мандат на Първанов навлезе в последната си година и мнозина са на мнение, че той трябва да бъде оставен на спокойствие, понеже така и така си отива.

Обаче няма и не може да има отместване на България от точката, в която се намира, ако няма морално пречистване. То включва прекратяване на лицемерието спрямо такива като Първанов и лично спрямо него. Той, Първанов, е архитектът, творецът, на безвремието за България, започнало със Симеон Сакскобургготски и продължило със Сергей Станишев и Ахмед Доган.

Това са осем загубени години, в които животът на хората не помръдна с нито сантиметър напред, напротив, върна се назад. Показателно е, че, както в едно друго безвремие, Беровото, през 1992-1994-а, хората отново масово искат да бягат от България. И го правят.

Но това не е най-страшното. Години се наваксват, но моралната развала, която насади Първанов, откровеното и цинично показване на политиката като чиста търговска сделка, социалната нечувствителност, въздигането и награждаването на мутри, мутреси и ченгета от Държавна сигурност са поражения, които ще тегнат с години.

Младите гледат и виждат, че на върха на държавата са Първанов и такива като него. И понеже всеки иска да успее, им подражават.

И се напълни държавата с Първановци и първановчета. С БМВ не можеш да ги разбиеш.