Партия, политически проект или ППП (поредният патрон от пълнителя)

Президентът на Република България Георги Първанов гласи нова партия. Тя е засукано наречена „политически проект“, очевидно за да придаде нов вид и вкус на сиренцето в капана на избирателната машина. Заглавието на новата политическа формация цели да вдъхне респект у избирателя – „Алтернатива за Българско Възраждане“.

Да разгледаме отначало само думите и скритите в тях понятия. Понятието „република“ в наши условия е една гавра. Цялата ни история след Освобождението е една гавра с явлението „възраждане“, имало място в нашата история през ХIХ век. Та кои идеи на Възраждането за свобода и социална справедливост са били осъществени оттогава насам? Нима „святата и чистата“ мечта на Левски и Ботев може да бъде сравнена с монархията, с военните режими, с болшевишката диктатура, с разлагащия се „зрял социализъм“ на Живков, с лъжедемокрацията насетне? (В този ред на мисли би следвало народът да почне да създава нови революционни комитети и да събира чети – по-добре късно, отколкото никога.)

В първановото АБВ липсват четвъртата и петата поредна буква – Г като „Гоце“ и Д като доносник, като какъвто е работил за тоталитарната служба „Държавна сигурност“. Гоце даже се гордее с тази своя дейност. Сигурно заради това честичко пътуваше за инструктаж при един кадрови офицер от друга държавна сигурност, на която българската „социалистическа“ беше предан васал. По навик.

Каква „алтернатива“ предлага Гоце? Алтернатива е нещо, което е различно от предишните предложения. Кое му е алтернативното да събереш стари играчи (да не обиждаме труженичките по Околовръстното), които да вкараш в парламент, където те стават недосегаеми за народа и глухи към желанията на избирателите? Където моментално получават амнезия за дадените предизборни обещания, но личното си уреждане с имоти, пари, доходоносни дейности – това не го забравят. Вероятно защото паметта все пак се намира в главния мозък, докато центровете за физиологичните потребности – в гръбначния.

Схемата на „алтернативата“ също е типова – поредната лидерска формация, която не разчита на конкретни предложения, не на принципи, не на морал, а на регистрирана от социолозите популярност на един човек. Цар ли пак се избира всенародно в комплект с тълпа придворни?

Един политолог заяви, че била подадена заявка за нова партия на българската олигархия. Опонира му друг, като попита: а коя съвременна българска партия не е на олигарсите?

В това има голяма доза истина, но не цялата истина. У нас няма партии. У нас има групировки, които разиграват политически борби пред телевизионни камери, микрофони на радиостанции и диктофони на пресата, но в действителност много добре си поделят икономическото пространство. Не един или двама политици от привидно враждуващи партии имат общ бизнес, намират се в директорски борд на една и съща компания, фондация, фирма. Тоест, даже не става дума за отделни групировки, а за единен картел, който все още се тресе поради амбициите на този или онзи „лидер“. Обичайните интриги в рамките на един колектив.

За какви „партии“ може да говорим при това положение?!

В България обаче продуктът „избори“ се продава успешно. Изборите легитимират властта в очите на гражданите, създават илюзията, че нещо може да се промени, да се усъвършенства, да се подобри. И когато опаковката се поизтърка, сменят дизайна, курдисват нов „лидер“, дори думата „партия“ захвърлят като изхабена – и зареждат нов патрон в пълнителя.

С който ни застрелват в главата.

Опитният авджия Гоце ги разбира тия работи.

Поредният патрон се цели в нашата наивност, която има влажните и глупави очи на сърна. Защо гласуваме, след като нищо не се променя, а ако се променя, то е към повече сметки за плащане и по-малко заплати за вземане? Кое се усъвършенства, освен демагогията на управляващата класа и начините им да избиват пари от най-невероятни места? Кое се подобрява, бе хора, освен благосъстоянието на нашите „избраници“, методите за зомбиране и способността на репресивните органи да пресичат в зародиш протестите? Да не се самозалъгваме – реализираните протести с нищо не застрашават порочната система, самите протестиращи не са единни какво точно искат, освен това го искат, а не си го вземат. Молят се на добрия цар, оплакват се от лошите боляри. Все едно царят не е главният болярин.

Коментаторите сега се надпреварват да познаят кои нови кръвопийци ще се присъединят към вече познатите. Умуват дали „проектът“ ще потръгне, или не. Какво значение има?! Не е възможно всички граждани на тая страна да се уредят в изборната листа на АБВ-то на Гоце Доносника (АБВГД). И от кого ще съдерат нови данъци, акцизи, застраховки, плащане на административни услуги, та от тях да си накупят апартаменти, вили-палати, яхти, скъпи курви? Ами от останалите, от нас, от тези, които с простреляни от ППП съзнания ще тръгнем към урните, за да си овесим на врата поредната смяна нагли готованковци.

Авджията Гоце (и всеки друг мераклия) може да не успее само при едно положение – ако не се явим на стрелбището в качеството си на поредни мишени.

Васил Арапов