За книгата „Шокова доктрина. Възход на капитализма на бедствията“

Бил съм едва на десетина години, когато за пръв път чух за шоковата терапия. В началото на 90-те, когато попитах родителите си след като и СДС и БСП се борят за капитализъм, каква е разликата между тях, те ми обясниха така: „БСП иска пазарна икономика, а СДС – шокова терапия. Първото е плавен преход към капитализма, второто – директното му въвеждане.“ Разбира се, формално това не е вярно – в термините на Шоковата доктрина капитализмът и пазарната икономика са едно и също нещо. Но забележителното е, че в онези години все още на политиците им беше неудобно да говорят в прав текст, че шокът за бедните е част от капиталистическата реалност.

Днес ситуацията е много различна – шоковата терапия се предписва и прилага масово не само от „нашите“ „социалисти“, но и от чуждите – като се почне от Гърция и се свърши с Исландия. Неудобната истина за реалния характер на „реформите“ удобно се скрива зад маската на неизбежността, природните закони и доказаната ефективност. Резултатът навсякъде е един и същ – богатите забогатяват, а бедните… замлъкват.

Как стана така, че спорът „пазарна икономика срещу шокова терапия“ изведнъж загуби смисъл? Как стана така, че шоковият удар се превърна в единственото лекарство за  последствията от… предишния шоков удар? Книгата на Наоми Клайн отговаря на тези въпроси. Тя започва с експериментаторите – специалистите по електрошок в тайните психологически лаборатории на ЦРУ и специалистите по икономически шокове в корпоративните лаборатории за социално инжинерство. Проследява различните изяви на капитализма на бедствията – от класическия случай на „икономически просперитет“ Чили, през посткомунистическите икономически реформи, до приватизирането на войната в Ирак. И завършва… с предупреждения за нови шокове. Така че всеки, който иска да разбере по-добре механизмите на прокарване на икономическите реформи, би трябвало да се запознае с тази книга.

Разбира се, към нея има много критики – като се почне от глупостта, че „в тази книга се срещат и откровени лъжи“ и се свърши с по-смисленото на пръв поглед „Тя не познава неоконсерватизма и не иска да разбере какво е“. Всеки може да провери доколко Клайн познава материята и дали лъже откровено. По-интересна е дежурната критика, че „няма алтернатива“ на шоковата терапия. Без съмнение това изречение по един или друг начин обобщава първосигналната реакция на много хора, когато чуят за книгата. Без да отговаря пряко на това обвинение в книгата, Наоми Клайн успешно му противопоставя своята алтернатива: да не се прилага терапията. Алтернатива не е намерена, защото никога не е търсена. Шоковата терапия е средството, с което икономическите доктори удовлетворяват… личните си желания.