Мунчо отново спасява поруганата чест на майка България

В редакционна статия, меродавният вестник „Труд“ на явочника „Бор“, съобщава за инцидента пред входа на замъка на агент „Гоце“ на „Дондуков“ №2. „Глухоням мъж, съден за убийство, едва не нахлул с автомобила си при „Гоце“. При първоначалния разпит – разкрили достоверни източници на истинолюбивата газета – мъжът обяснил, че имал среща с вътрешния министър Цветанов „при гвардейците пред мавзолея“. „За късмет – продължава газетарят, без да обяснява за чий късмет става дума – екшънът вдигнал спецслужбите на крак и се разминало без жертви. Иван Гегов – така се казвал терористът убиец – атакувал крепостта към 9,45 ч. Той насочил беемвето със свистене на гуми право срещу парадния вход. После набил спирачки само на два метра от него.“

„Червеногвардейците, маскирани като Ботеви четници – обяснява В. Пенкова от в. „Телеграф“ – хвърлили пушките и се разбягали встрани, очевидно очаквайки да чуят като за последно адския трясък след атаката на отечественото камикадзе. „Щом видели лудницата, безстрашните служители-агенти от Спецслужбата си помислили същото: че това е атентат с кола бомба срещу повереното им съкровище, т.е. „Гоце“ и изскочили навън от пусията си, задържали и „закопчали“ атентатора, който си седял кротко в колата, след което. отцепили района. В тази съдбоносна за България минута, „Гоце“ бил в работния си кабинет в бившия замък на своя някогашен вожд и не толкова далечен предшественик Тодор Живков и се трудел за благото на своя народ – съобщили от „Дондуков“ 2. Екип от сапьори проверили колата-бомба и се оказало, че в нея няма взрив или други опасни вещества и мъжът не бил въоръжен“ обяснил шефът на НСО генерал Димитър Димитров.

В ареста на Първо РПУ установили, че атентаторът е глухоням или както се изразява трети газетар от в. „Стандарт“, бил „луд пелтек“.  Тествали го за алкохол и за дрога и резултатите били напълно отрицателни. Сега оставало да му назначат съдебно-психиатрична експертиза и ако и тя покажела, че терористът няма психични отклонения, щели с чиста съвест да го предадат в ръцете на сляпата (и непорочна) българска Темида…

Като връх на нахалството, задържаният не се посвенил да покаже демонстративно среден пръст на нашата окаяна журналистика, когато нейните жрици и папараци го връхлетели, и макар да бил глухоням, те чули „нахвърлилия с колата си в президентството убиец“ („Дума“) да им вика само: „На майка ви в пу…“, „Биех си чи…“ („Труд“) и „Да ви… майката“ („Телеграф“).

Още по-подозрителни и съмнителни били фактите, които джандарите изровили от архива си в досието на атентатора. Оказало се, че е отцеубиец. Той имал баща, който се напивал често, като свиня, след което пребивал зверски бъдещия терорист и майка му с двете по-малки сестрички Силвия и Анета. Така на 5 февруари 2004 г. татенцето се напило отново и пребило жена си и момиченцата, след което ги изхвърлил от апартамента на студа. Когато Иван се прибрал, таткото, който не можел да търпи говорно-слуховия му дефект, се нахвърлил върху му, съборил го на земята и опрял брадва във врата му: „Ще те заколя и теб, и майка ти, и сестрите ти“ крещял пияният отец. Синът се отскубнал от ръцете му, грабнал една бухалка и… „затрил с нея баща си“, както се изразява Владимира Георгиева пак от в. „Труд“. „След това го опаковал в килим и го изхвърлил на сметището в близкото дере“. От „Телеграф“ пък казват, че го подпалил заедно с килима. По-нататък историята е ясна: арестували го, съдили, пратили в затвора. Делото минало през няколко инстанции и накрая, след четиригодишно юридическо малтретиране, го освободили с една условна тригодишна присъда.

Както и да не било, цялата тази безумна история с отцеубийството може да насочи разследващите органи и да наклони прокурорските везни към хипотезата или версията, че отцеубиецът Иван Гетов е искал на 27 октомври да лиши цялата нация от нейния последен законен баща „Гоце“ и тогава няма да има за какво да завиждаме на „камикадзето“. Нали преди години, за много по-дребна работа – разбиването с чук на бюста на покойната принцеса Людмила – бившият съдия и по-сетнешен шеф през 1990 г. на „първото демократично“ коалиционно правителство на БСП, СДС и казионния БЗНС или министър-председателят на „Правителството на надеждата“ – както го бе кръстил покойният д-р Петър Дертлиев – и настоящ шеф на процъфтяваща адвокатска кантора – Димитър Попов беше осъдил на смърт извършилия „кощунството“ връстник на днешния атентатор, в чийто тил палачите от тогавашния Софийски централен затвор забили 9-милиметровия куршум, преди дълбокоскърбящият папа Живков да бе пожелал да му хвърли своя „прощален“ смъртоносен поглед…

Както и да било, изглежда националната ни орис е такава: Срамът от челото да ни го полуизтрива винаги някой… Мунчо – от „Под Игото“, от „светлото ни минало“ или от многообещаващото европейско, демократично настояще.

Събрал от свободната преса Георги Константинов

Адрес на статията
Етикети: 

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

Един коментар

  1. Pingback: Ал Зеркауй

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*


Warning: Use of undefined constant WSFL_TTL - assumed 'WSFL_TTL' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40

Warning: A non-numeric value encountered in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40