Трябваше да получа едно дарение за училището от местния Ротари клуб и затова отидох на градския концерт, посветен на Деня на народните будители.

Както очаквах, и този път объркаха 1 ноември с 24 май.

В смисъл, че някои хора упорито продължават да свързват Деня на народните будители с българската просвета и култура и да го празнуват като такъв.

Да, но по замисъл и начало той е отреден за нещо съвсем друго: за почитане на ПАМЕТТА на българските просветители и революционери.

Пише го даже в Уикипедията, само че кой да чете.

И ето че вместо тържествен концерт, какъвто подобава, когато се почита нечия светла памет, ни се предлага развлекателен, при който деца от първите редове подскачат, кряскат и свиркат като на футболен мач.

После викаме, че паметта на българина била къса.

Къса ли?

Че той изобщо дали я има?

А на мене, като даскал, най ми е смешно, когато на този ден слагат и наша милост днешните даскали под графата „народни будители“.

Несериозна и сбъркана работа.

Много, ама много ни е ниска летвата за тази титла.

Защото и най-ученият днешен даскал не може да стъпи на малкия пръст на който и да е някогашен полуграмотен български хъш, като тези, които Иван Вазов е описал в „Немили-недраги“.

Ето защо – да не се бутаме там, където изобщо не ни е мястото.

Че то и през Възраждането не всеки даскал е бил будител.

Или сте забравили за хаджи Генчо и даскал Славе?!