Сцена първа: Ученици организираха протест в няколко града на страната.
Сами.
Без някой да им виси над главите и да им дава „мъдри“ съвети.
Протестът може да беше несериозен („Искаме повече ваканция!“), анархистичен, некоординиран и предварително обречен на провал, но…
…крие в себе си зародиш.
Сцена втора: Ученици в моето училище организираха благотворително представление.
Сами.
Без някой да им виси на главите и да им дава „мъдри“ съвети.
Организацията може и да куцаше в някои отношения, може и да имаше още неща за доизкусуряване в самото представление, но то се състоя и беше прието от публиката с овации.
Това също крие в себе си зародиш.
Епилог (развива се в бъдещето): Децата от горните две сцени са вече пораснали.
И жална им майка на политиците, ако си мислят, че и пред тях ще могат да разиграват селяндурските си номера.
Зародишът ще е пуснал корени.
Там ми е надеждата. Именно в идващото поколение. Вижда се, че от днешните не ставаме за нищо, но поне малките като пораснат да оправят нещата.