През 2010 г. се проведоха не един и два студентски протеста, особено през последните месеци. Искания бяха издигани, сменяни, преформулирани, но винаги се въртяха около липсата на пари за университетите. С изключение на протеста от 16.11.2010 г. на Софийския университет. Както вече писахме, този протест за нас е провал поради липсата на ясни искания и сега ще се аргументираме.Едното от исканията бе за национален план за развитие на образованието (какъвто очевидно има, щом се провеждат реформи), с което да достигнем европейското ниво. Коя „Европа” се има предвид не беше много ясно (в европейските страни политиките в образованието се различават доста) докато не излезе самият ректор да ни обясни: „В Западна Европа казват, че студентските протести са за защита на статуквото. Тук протестите са за ускоряване на реформата.” . Нататък проф. Илчев продължава най-сетне с конкретизацията на така мечтаната от него реформа: „трябва да се види в кои специалности и сфери има смисъл да се инвестира, и в кои не трябва. Имам уверенията на министър Игнатов, че в следващите два месеца ще има разработена система за подкрепа на перспективните специалности във висшите училища. Обществото очаква възпитаниците на ВУЗ-овете, когато се дипломират, много бързо да излязат на пазара на труда и да го дръпнат напред”. Сиреч, студентите излязоха на протест, за да подкрепят „всички партии” и да поискат да спре финансирането на ненужни и непечеливши науки като науката, с която се занимава нашият ректор! Господин професор, ако имате капка достойнство, след подобно изказване трябва да си скъсате дипломата. Вие няма да сте вечно ректор, а очевидно не попадате в сферите, в които трябва да се инвестира, нали така?
Интересно е да се проследи как се стигна до подобни „искания” на студентите. На откриването на тази учебна година в Алма матер скъпият ни ректор държа една патосна, изпълнена с емоция и борбеност реч. В нея той заяви: „Държавата прехвърля грижата за образованието на своите граждани, висшето образование – на плещите на университетите. С елегантен политикански жест. Трябва да се реформират, за да се развиват. Но реформите, които се искат, реформи без държавна политика в областта на висшето образование и науката, реформи без финансиране, ни гарантират не мизерно развитие, а развитие на мизерията. Затова се борим и затова сме трън в очите на властта. На всяка власт. Защото вярваме, че образованието ражда свобода, а свободата не е стока. С нея не се търгува. За нея се воюва. Опитват да ни сплашат, да ни дискредитират. Пречим им, защото сме добри. И работим, за да бъдем по-добри.”
В интервю за в-к Труд Илчев обяснява какво финансово орязване е претърпял университетът за последната година:
„Първо м. г. бюджетите бяха намалени с 10 на сто. Следващото орязване бе от 90-те процента, а не от 100-те. То не е от 20 %, защото ние работехме в режим на пълния (90-процентов) бюджет до месец май.
Тогава ни обясняваха, че в края на годината ще получим компенсации и всичко ще е наред. Вместо това, бюджетът се намали с 10%, и то върху цялата година, а не върху оставащите месеци. Второто постановление през юли намали с още 10% парите, и пак върху годината. Или за последните месеци ние трябва да живеем с бюджет от 60% спрямо миналогодишния. В същото време нищо друго не се е променило – заплати, осигуровки, прием.При нас намалеието е по-голямо, защото ние получавахме допълнително към 5-6 млн. лв. за поддръжката на сградите, които са паметници на културата. Само ще отворя една скоба и ще кажа, че бюджетите на университети като Оксфорд и Кембридж се формират първо на базата на научната продукция, броя и качеството на студентите и сградите. С други думи тези пари за нас не са изключение. Реално няма никакво значение колко са ни студентите.”
Интересен факт е, че така бойната реч вече не може да се намери на сайта на Софийския университет. Изчезването на подобни материали се превърна в практика за Алма матер – пример за това са и мистериозно изчезналите искания от протеста на 16 ноември.
Когато на 1 ноември най-сетне Академичният съвет се накани да протестира (това се случи след два студентски протеста), исканията на ръководството звучаха по-малко бойни и повече абстрактни , но все пак сред тях присъстваше и искане за промяна на бюджета за образование за 2011 г. Позицията на Алма матер се измени коренно след „дарението” , направено от правителството в размер на 2 млн. лв., въпреки че няколко седмици по-рано Илчев твърдеше, че за нормалното провеждане на учебния процес до края на 2010 г. са необходими 6 млн. лв. След този „мил” жест от страна на управляващите, в Софийския университет започна да се говори за реформи. Последвалият протест на 16 ноември, организиран от ръководството на Университета вече беше с искания, твърде далече от първоначалните. Нещо повече – исканията бяха абстрактни и позволяващи свободно тълкуване. Ден преди протеста обаче, на пресконференцията на „организационния щаб” Илчев заяви, че Алма матер протестира ЗА провежданата политика в образованието. Това е куриоз, който дълго няма да забравим.
Какво се оказа? Когато решиш да правиш протест за самия протест, когато не си наясно с това какво искаш и не го конкретизираш, тогава някой друг ще реши вместо теб. Някой наясно с целите и интересите си. И докато студентската общност не осъзнае какъв интерес има, винаги ще се намира някой „лидер”, който да поведе „стадото” накъдето си иска.