Самото начало на учебната година в Софийския университет показа, че трудностите, причинени от значителното намаляване на държавната субсидия през лятото, се явяват истинска заплаха за продължителността на семестрите, условията на следване и преподаване. Затова и съществуващата вече от близо година студентска група „Инициатива срещу орязване на парите за образование” реши да спомогне в организирането на най-активните и загрижени за бъдещето на университета студенти. На проведените от нея дискусии дойдоха десетки студенти, решени да излязат на протест срещу пагубната държавна политика към висшето образование в момента.
Така на 20 октомври 2010 година в София се проведе първият студентски протест пред Министерство на образованието. Под мотото „Образованието – приоритет на дела, не на думи” се събраха около 300 студенти, най-вече от СУ, подкрепени и от свои колеги от други университети. Беше изчетена декларация, засягаща тежките последствия върху академичната общност от намалените финанси и непрекъснатите нападки от страна на образователния министър за „нереформираност”. Целяща ново отношение и грижа на държавата към сектора, възстановяване на отнетите средства и приемане на повишени, а не намаляващи бюджети за образование за периода 2011-2013 година. След като беше одобрена от присъстващите, тя бе внесена в Министерството. Студентите обаче категорично отказаха да приемат предложението за среща с министър Сергей Игнатов в неговия кабинет и вместо това отговориха с възгласи „Игнатов слез”. Представител на властта обаче така и не посмя да говори пред протестиращите. Затова пък в продължение на близо два часа десетки студенти свободно говореха от трибуната и споделяха своите тревоги и болка от състоянието на университета си и споделиха необходимостта учащи и преподаватели да са обединени в предотвратяването на унищожителните планове на властта. Изказаха се опасения, че догодина може да се пристъпи и към значително увеличаване на студентските такси. Всички тези причини задължават протестите да се продължат.
Продължението не закъсня и на 28 октомври се проведе студентско шествие, подготвено от студенти от четири университета – СУ, НАТФИЗ, НХА и НМА. Шествието „Искаме да учим”, наблегна на неприемането на предстоящите принудителни „дървени” ваканции. Мразовитото и валежно време не спря повече от 600 протестиращи да отправят недоволството си към Министерски съвет и Народното събрание. Въпреки несбъдването на очакваната масовост, студентското шествие привличаше вниманието със заразителните скандирания и задружност на участващите. То получи подкрепа и на синдикална структура, на дейци на културата и изкуството. Имаше множество транспаранти и плакати, а създадената от Правителството криза в държавното образование беше онагледена и с ковчег – ако не бъдат върнати финансите, университетите загиват.
Пред Парламента бе изчетена декларация, с която се потвърдиха исканията от предишния протест. В нея се отбелязва, че всички предприемани реформи от страна на държавата трябва да се правят открито, с публични разисквания и при отчитане мнението на студентите (а не както досегашният проект Закон за висшето образование, който се създаде в условия на публична недостъпност и секретност). Изказванията на студентите сочат готовност да се продължи с протестите дотогава, докато политическият елит не обърне внимание на исканията и не предприеме мерки за подобряване на положението. Насърчително се приеха думите, че от студентите ще зависи все повече и повече какво се случва в образованието. В тази връзка остро неодобрение получи Студентският съвет на Софийския университет, които предпочете не интересите на своите колеги, а близостта си и контактите с властта.
Двата протеста показаха, че когато студентите сме убедени в правотата на своите искания и единни, можем да постигнем всичко.
Няма да се дадем, няма да престанем!
Горките деца… Не знаят за какво се борят.