Нарушавам предсмъртното желание на големия анархист, педагог и хуманист Франсиско Ферер, заявено преди разстрела, на който е осъден през октомври 1909 г. от съда на испанските монархисти и клерикали, като казвам, че следващите страници са компилация от негови идеи в издаваното по време на парижкото му изгнание в началото на ХХ век списание „Обновеното училище“ и на „Свободна Младеж“ от началото на 30-те години на миналия век, издавана в Сарагоса от неговите млади ученици.
Г. Константинов
Днес понятието свобода е изгубило първоначалния си смисъл, защото господарите и техните учени лакеи и попове са направили всичко възможно да замъглят значението на този основен принцип. Представата за свободата е станала до такава степен повърхностна, че за нея говорят като за някаква стока, някакъв пазарен артикул за еднократна употреба, която не заслужава да ѝ се обръща особено внимание. Анархистическото образование е остро критикувано именно заради пораждания от него стремеж към свободата. Тази критика е предизвикана, освен от застрашените интереси на господстващите класи, още и от ширещото се и насаждано невежество сред „низшите класи“. Мнозинството разбира свободата като възможност всеки да прави, каквото си поиска.
В анархистическата педагогика свободата се разбира в нейното истинско значение. Пълната свобода на детето е единственото средство и условие, което му позволява да достигне зрелост и да бъде щастливо. Да бъдем свободни означава да обмисляме различните възможности и да изберем тази, която е най-добра за личностите. Това значи още да притежаваме волята и способността да разрушаваме бариерите пред развитието и постоянно да обновяваме средствата, както и самите себе си, без да се подчиняваме на когото и да било.
Анархистическото училище се стреми да възпита съблюдаването на няколко основни принципа, които се обясняват лесно:
Пълната индивидуална свобода
Тук трябва да подчертаем дебело противоречието между свобода и авторитет. Според педагозите-анархисти, авторитетът не дава нищо на учениците и само ги подбужда да се привързват към ценности, които през целия им живот ще ги теглят към подвижните пясъци на днешните обществени отношения между господари и роби, пречейки им да се изтръгнат от тях. Често обаче се допуска една грешка, която има тежки последици: като отхвърлят принципа на авторитета, те не го заменят с концепцията за уважението, забравяйки, че уважението към другите на основата на свободата дефинира същността на личността.
Играта, като достъп до знанието
Игрите, както е известно, са необходими на децата за тяхното умствено формиране, здраве и физическо развитие. Чрез играта детето си взаимодейства със себеподобните и развива всички свои заложби и качества. Ето защо е необходимо да се въвеждат игри във всеки клас през учебния период. Най-важният фактор на играта се състои в това, че в нея детето проявява своите желания и искания, затова то трябва да бъде поощрявано да бъде съвършено свободно, без да се страхува да бъде самото себе си. Колкото повече една игра е важна за детето, толкова по-интензивна става тя. Заедно с това, игрите са важен достъп към знанието. Момченцата и момиченцата често си играят на възрастни мъже и жени и когато достигнат зряла възраст, нерядко стават това, което са желали да станат, като деца. Освен това, игрите им помагат да развият чувството на алтруизъм. Ако децата са егоистични и се стремят да командват своите връстници, в хода на колективните игри те се научават, че могат да сполучат много повече с помощта на солидарността.
Отсъствие на изпити, конкурси и травматизираща конкуренция. Отказ от традиционните критерии за поощрения и наказания
В анархистическото училище традиционният изпит е напълно отхвърлен. Счита се, че този педагогически инструмент е напълно безрезултатен. От един изпит не може да се прецени и определи как работи учащият се. Не бива да забравяме и за страховете, мъките и проблемите пред които се изправят учениците по време на тези изпитания. Както и това, че те се чувстват нещастни неудачници или стоящи невероятно високо над останалите в зависимост от злополучната или отлична „оценка“. Изпитите се отразяват абсолютно негативно върху психиката на децата, могат да ги доведат до физически и душевни болести, които могат лесно да бъдат избегнати. В обществото, в което живеем, изпитът се разглежда като нещо напълно нормално, като едва ли не единствено средство за подбора на тези, на които е „съдено да заемат престижни постове“, отделяйки ги от обикновените трудещи се. Изпитите служат само за удовлетворение на чувствата на маймунска любов на родителите, на тщеславието и егоистичните интереси на мнозина преподаватели и се превръщат в истинско мъчение за учащите се както до, така и след провеждането им. В анархистическите училища всичко трябва да се върши с оглед ползата за учащите се. Всяко действие, което не съответства на тази цел, трябва да бъде отхвърлено като противоречащо на природата на свободното възпитание и образование. В тези школи не съществуват нито възнаграждения, нито санкции. Наказанието привиква ученика да зависи от авторитета и от страха. Преподавателите са длъжни да се откажат в своята практика от всякакви морални и материални наказания.
Съвместното обучение на учениците от двата пола, независимо от социалния им статус
Анархистическите училища се стремят да разрушат бариерите, издигнати от социалното неравенство. Анархистическата педагогика възнамерява да приключи с авторитаризма и затова, вместо конкуренцията, тя се стреми да развива интелектуалните способности и личните усилия, на които е способен всеки човек. Вместо да управлява поведението, тя се стреми към освобождение и повишаване на отговорността, без каквото и да е чувство за греховност и вина. Вместо наказание, тя практикува свободния и разумен диалог. Вместо строго установени програми – рационална култура и практика, пригодени към личния ритъм на съзряване и в интерес на развитието на всеки индивид. Вместо зазубряне и запаметяване – творчество и логическо мислене. Вместо натрупване на безсмислени знания – максимално възможно развитие на интелекта и изграждане на разностранни личности. И вместо агресивност – толерантност, самоуправление и самоопределение. Участието на възрастните не трябва да има заповедно-ръководещ характер, те да не налагат на всяка цена своите ценности, разбирания и мнения – ученикът трябва да придобие способността да ръководи сам собствените си постъпки. Функцията на възрастните се състои в това да предоставят на децата информацията, която ще им позволи да решат конфликтите си. Идеите не трябва да се натрапват – на децата следва да се предостави възможността да се съгласяват с тях или да не се съгласяват.
Необходимо е тези процеси да се развиват във всеки индивид, защото, ако се натрапват отвън, педагогическият подход би бил крайно противоречив.
Методологията на свободното училище
Първото решение, което взимат децата, когато постъпват в училището, е да принадлежат ли към дадена група, или не. Съгласието да се стане член на групата води до придобиването на права и задължения, произтичащи от колективния начин на живот. Свободата предполага отговорност, а за осъзнаването ѝ е нужно време, защото съзнанието за нея трябва да се породи в личността, а не да ѝ се налага отвън. Постепенното придобиване на отговорност по пътя на колективния труд произлиза от практикуването на самоуправлението. Ако ученикът губи интерес, материалът трябва да се задълбочи и разшири, за да предизвика любопитството му. Инициативата трябва да дойде от него. Придобиваните по този начин знания съдействат за социализацията на индивида двояко: 1) Изучаваните теми се предлагат на общото събрание, за да превърнат познанията, произтичащи от тях, в общо достояние, а не на отделни единици. 2) Един или друг ученик, при желание от страна на другарите му, може да стане „наставник“ на други учащи се и да ги обучава, при свободен избор, в областта на някаква специфична материя. Такова процедиране води до спонтанно възникване на групи, основани на общ интерес. Такава е методологията на сътрудничеството и взаимопомощта. Учителят е призван да стимулира инициативите, личните търсения, изследователския дух, а също така да си сътрудничи с учащите се, ползвайки своя по-голям опит. Обучението тук се основава на разбирането, а не на запомнянето, на развитието на реалните практически и полезни знания като част от солидарната култура. Паралелно с това съдържание на интелекта, се развиват такива връзки между хората като сътрудничеството, взаимопомощта, взаимното уважение, солидарността. Всичко това свързва в едно личните и колективни интереси, свободата и отговорността. Такива са целите на анархистическата педагогика.