Мутантите-наследници на господствалата през периода 1944-1989 г. класа на държавните капиталисти, по-известни под името номенклатурчици, продължават да пазят „като зеницата на окото си“ множество ужасяващи тайни за престъпленията на своите бащи и деди от времето на тяхната безразделна 45-годишна диктатура. Сред тайните са и тези за броя на загиналите в борбата с „народната власт“, както и на пречупените и смазани нейни противници, превърнати в доносници на своите палачи. Създадената с „безкористната“ помощ на „органите“ на ДС около „10-ти ноември 1989 г.“ опозиция на нейно величество номенклатурата е техен съучастник в укривателството, защото не направи дори опит да повдигне завесата над тези тайни престъпления и съобразно юриспруденцията би следвало да отговаря наравно с престъпниците. До днес никоя от изредилите се във властта „десни“ или „центристки“ партии от тази псевдоопозиция не постави и не извърши нищо, за да осветли въпроса за броя на борилите се срещу диктатурата на номенклатурата и на вербуваните от нейните „органи“ С. С. (секретни сътрудници). Нещо повече, „опозицията“ направи всичко възможно, за да замъгли, измърси и скрие истината, правейки с помощта на хрушчовската терминология „репресирани“, една невъобразима амалгама между загиналите в борбата с тиранията и избитите от нейните шпицкоманди и „народен съд след 9-ти септември“ лакеи на предшествалата я фашизоидна диктатура на монархията. По аналогичен начин копоите на ДС обединяваха в едно, посредством етикета „контрареволюционери“ в затворите, концлагерите и в своите картотеки, борещи се и получили възмездие (за съжаление не от един въстанал народ).

С помощта на многобройните си доносници, в навечерието на „промяната“ ДС организира така наречения Съюз на репресираните. Негов пръв председател беше обявеният още в списъка на Комисията „Георги Тамбуев“ секретен сътрудник на болшевишката тайна полиция, бивш затворник и тогавашен „велик депутат“ Димитър Баталов. Това беше първата „демократична“ гавра с тези, които се бориха против тиранията на БКП. Няма да се занимавам със срамната история на този „съюз“, но не мога да скрия, че не без помощта на агентурата на „бившата ДС“, той се разпадна на четири агонизиращи порции, така както бяха създадени двадесетина БЗНС-та и десетина социалдемократически партии и „алтернативи“. Няма да се занимавам и с многобройните оскърбления, унижения и подигравки от страна на „поемащите вината с мезетата“ демократизирани номенклатурчици срещу убитите и малцината останали живи участници в съпротивата. Ще разкажа само за последната гавра, организирана от управляващата ГЕРБ на министър-председателя с тъмно (най-меко казано) минало.

Преди около два месеца по телефона ми се обади бившият политически затворник Крум Хорозов и депутат във Великото (!) Народно (!!) Събрание (!!!) от листата на интегриралия се в СДС БЗНС („Никола Петков“). Каза ми, че по инициатива на евродепутата от ГЕРБ д-р Андрей Ковачев, ще се организира изпращане в Брюксел на делегация от оцелели участници в съпротивата и борбата срещу болшевишката диктатура, която „да измие петното, лепнато върху България, като най-верен сателит на Москва и да запознае депутатите от Европейския парламент с неизвестната за тях съпротива на българския народ“. За да не бъдели само земеделци, в делегацията трябвало да бъдат включени и представители на другите партии и организации, минали през затворите и концлагерите на болшевизма. С оглед на това, той ми каза, че иска да ме впише в списъка от 25 души и поиска да посоча още един анархист, като добави, че трябва да напишем кратките си автобиографии със снимки и да му ги изпратим. След като получих съгласието му, посочих нашия стар другар Александър Наков. Сторихме необходимото, но понеже познавам добре манипулациите и целите на подобни „мероприятия“ на властта, казах, че ако бъдем включени в делегацията, ще трябва да се запитаме най-сериозно, както сторил на времето старият Бебел: къде сме сгрешили, щом врагът иска да ни плати разноските до Брюксел и назад?

Първите очаквания да ни изключат се потвърдиха, когато по телефона ми се обади председателят на едно от четирите „съюзчета“ на репресираните – Гого Саръиванов, бивш легионер и съпруг на внучката на Александър Стамболийски, съден на смърт и прекарал десет години в шивалнята на софийския затвор. Представяйки се за мой приятел, той ми разказа колко добро „тяхно“ момче е въпросният евродепутат Ковачев, близък на синовете му, добър патриот и мениджър, работещ в германски фирми, преди да влезе в политиката чрез ГЕРБ. Той му поискал списък на делегати за Брюксел. Стана ми ясно, че се съставят няколко списъка, което изостри слуха ми. Последва излишен въпрос от упор за моето отношение към нине управляващата партия, което аз нямах никакви причини да крия. След тази шпионска операция и предоставените от Ковачев наши биографии за одобрение от днешните „демократизирани“ тайни служби, Крум Хорозов пак ми се обади, за да ми съобщи „неприятната новина“, че евродепутатът му съобщил, че съм отрязан от състава на делегацията. Попитах го за Наков и за някои затворници от другите партии. Каза ми, че до тях нямал време да стигне. На въпроса за мотивите за елиминирането ми Андрей Ковачев отговорил: „Този – не! Той е още активен“. На възраженията му, че аз съм бил винаги активен враг на диктатурата и нейните днешни политически наследници, поради което мога най-добре да представя българската съпротива, евродепутатът скръцнал със зъби, давайки на Хорозов да разбере, че и той може да бъде изтрит от списъка, защото той го съставял, което е леко преувеличено, тъй като данни за моята настояща активност би могъл да получи единствено от днешните тайни служби и техните агенти, които продължават досега започналите преди шейсет и две години полицейски „разработки на бившата ДС“.

Няма да скрия, че изпитах истинско удовлетворение, тъй като стана ясно за сетен път, че властниците все още не са ни записали в списъка на „пасивните“ и продължават да се страхуват от това, което можем да разкажем не само за номенклатурните мутанти и за създателите им (защото едва ли може да има някакво съмнение, че ГЕРБ и неговите разнокалибрени „хомункулуси“ са субпродукт на същото „генно инженерство“, което създаде в епруветки и „дясното“ СДС, и „центристкото“ НДСВ на последния Кобург).

Кой обаче провежда брюкселското мероприятие под надслов „Изстраданата Европейска мечта на България“? Сред 23-мата делегати има седем мъже и жени, които са родственици на „репресирани“ или такива, които по чисто възрастови причини не биха могли да участват в никаква съпротива. Част от останалите са доказани доносници на „бившата ДС“ (в досието ми фигурират доносите на някои от тях). Сред тях можеше да се види небезизвестният Петър Бояджиев – политически затворник, политически емигрант и… кандидат на БКП за министърпредседателския пост – или бившият „велик“ депутат Димитър Пенчев, който, след като беше осветен в списъка на депутатите от 2007 г. като агент „Благоев“, пише в спомените си, че сам влязъл в агентурната мрежа на ДС, за да я опознае и… превземе отвътре през 1958 г. (Той така е и написал в посвещението на книжката си: „Коце, аз не съм служил на ДС, ДС служеше на мен“.) Друг делегат за Брюксел и бивш депутат също от БЗНС „Никола Петков“ ми се оплакваше, че в досието му нямало документи след 1976 г. Казах му да провери дали ги няма в „работното“ му дело (това са дела с доносите на агентите). Трети „велик“ депутат от същата група на БЗНС – Петко Огойски, обявен от комисията „Тамбуев“ във Великото народно събрание – фигурираше сред доносниците още в първия списък. Разбира се, и гореспоменатият Гого Саръиванов, чийто брат беше депутат и също доносник. В списъка беше и д-р Иван Николов, син на „изчезнал“ след 9-ти свещеник (обявен за свещеномъченик от патриката Максим, сам доносник). Самият Николов, без да е репресиран, е председател на друг от мини-съюзите на репресираните, на чийто последен тазгодишен Конгрес са съобщили агентурния му псевдоним и номер. Може би най-куриозният случай е този на един полковник-огнеборец от ГЕРБ, роден през 1939 г., който, когато са избили последните горяни, е бил на 13 годинки и никога не е помирисвал гората, но това не му е попречило през 2002 г. да основе Съюз на „Горяните“, чийто председател е понастоящем и „подкрепя членството на България в НАТО и Европейския съюз“. За сметка на това горянинът от Асеновград, 85-годишният Стефан Вълков, прекарал 21 години в затворите на „народната власт“, също е елиминиран от участие в мероприятието, „за да не направел някоя беля в Брюксел“.

Като „експерти“ по въпросите на съпротивата и „бившата ДС“ са включени в делегацията, ръководена от д-р Ковачев, бившият член на БКП, милиционерски капитан и настоящ департизиран председател на Комисията по досиетата на ДС от квотата на БСП и онази „опозиционна“ шутка (женски род от „шут“) Екатерина Бончева, членка на същата комисия и внедрена през 1992 г. в издържаното от ЦРУ американско радио „Свободна европа“. Както се казва, „компания была отличнейшая“.

По този случай, на 11 декември 2010 г. в 11 часа, в залата на „София Прес“ на ул. „Славянска“ № 29, ще бъде проведена пресконференция на елиминираните от делегацията, които считат за свой дълг да протестират срещу поредната гавра на властниците с паметта на загиналите в борбата срещу диктатурата.

Георги  Константинов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Warning: Use of undefined constant WSFL_TTL - assumed 'WSFL_TTL' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40

Warning: A non-numeric value encountered in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40