/Изказване на Е. Митринова на протеста на БАН, 15.12.2010 г., София/

За пореден път сме тук на протест.

Сигурно на много хора им е писнало да слушат за протести. Сигурно много хора си казват:„Явно ги мързи да работят и учат, работещите хора нямат време за подобни глупости.”. Искам да кажа на тези хора – ние протестираме, защото ни отнемат правото да работим и учим. Протестираме и за вас, и за вашите деца. Нашите искания са в защита на развитието на общество на знанието, от което всички имаме полза.

Сигурно много хора вече са отчаяни заради липсата на желание от страна на управляващите да защитят обществения интерес в сферите наука, образование, култура, здравеопазване. Много хора вече не виждат смисъл в продължаване на борбата за достоен живот. На тях искам да кажа – смисъл има и ще има докато се борим! Не трябва да мълчим! Ако ние не застанем насреща на безумието, наречено „приоритетна политика на правителството”, няма кой. А ние можем да спрем това безумие само с постоянствои нито крачка назад!

Ето, днес (15.12.2010) отново се обсъждат вече многото законопроекти за БАН. Някои от тях предвиждат закриването на Академията. Но дори ако успеем да се преборим със законите, БАН е изправена пред фалит. Отпуснатият мизерен бюджет за 2011 г. не покрива дори само заплатите на учените и сметките за ток и вода, какво остава за наука! Недопустимо е да се говори за реформи, когато потърпевшите от тях са поставени на колене!

Към висшето образование управниците вече приложиха успешно тактиката „разделяй и владей” – както на ниво висше образование – наука, така и на вътрешноуниверситетско ниво. Въвеждайки рейтинги, правителството постави в конкурентни взаимоотношения от една страна университетите, което ще се отрази и на отдаваните им субсидии, и от друга, в конкуренция са вече факултети, катедри и специалности. Може би някои смятат, че така ще се подобри качеството на предлагания продукт. По този въпрос ще си позволя да цитирам ректора на Техническия университет проф. Веселинов: „Рейтингите се правят от медии. Работа на държавата е да поддържа добро ниво във всички държавни ВУЗ-ове, не да ги противопоставя; както една майка се грижи за всичките си деца, а не ги противопоставя, за да види кое е най-издържливото!”

Да си припомним как подобно противопоставяне след учителската стачка от 2007  г. чрез делегираните бюджети доведе до фалиране на училища по най-разнообразни причини, като невъзможност за плащане на такса „Смет”. Ако погледнем към тогавашните събития ще намерим удивителни прилики в реформите в средното образование от 2007 и 2008 г. и налаганата политика за висше образование и наука през 2010 г. И с огромна вероятност можем да приемем, че ако сегашната политика в тези сфери продължи, резултатите ще бъдат също толкова плачевни.

Затова на нас се пада тежката задача да отстояваме правата на бъдещите поколения.

Нито крачка назад! NO PASARAN!