Ровя вчера за разни пословици и поговорки, че ми трябваха за един час, и попадам на следното нещо: „Който няма пари в пазвата си, нека има мед в устата си“.

По-силна концентрация на възгледа, че с пари всичко се постига и че подмазването е ефективен метод за житейско благополучие, не съм срещал.

Моята учителка по литература някога разправяше, че в народното творчество няма нито ред, в който да се възхвалява мързела, на почит е само трудът.

Горката, или се правеше на разсеяна, или изобщо не беше чувала баш българската народна поговорка: „Юнак вино пие, ахмак лозе копае“.

За работата, дето не е заек, да не говорим.

Това си е направо славянска запазена марка.

Руснаците казват: „Работа не медведь, в лес не убежит“, поляците: „Praca nie zając, nie ucieknie“, чехите: „Práce není zajíc, neuteče“…

В народното творчество има от всичко и за всеки по нещо.

А най-популярен там е Хитър Петър.

Доста неприятен в някои отношения герой, но българинът си го харесва.

И затова вместо сериозен министър-председател си е избрал Хитър Петър.

Преди – пак Хитър Петър.

По-преди – отново Хитър Петър (внесен от Мадрид).

Изобщо – народно творчество.