Междинните избори в САЩ регистрират нива на гняв, страх и разочарование в страната, каквито не помня през живота си. Откакто демократите са на власт, те поемат ударите на негодуванието срещу настоящата социално-икономическа и политическа ситуация.
По проучване на Расмусен повече от половината „средни американци“ гледат благосклонно на движението „Чаено парти“, което организира повече или по-малко масови демонстрации в подкрепа най-консервативните прокапиталистически политически решения.
Недоволството е закономерно. Повече от 30 години реалните доходи на мнозинството от населението са замръзнали или падат, докато работното време и несигурността се увеличават, заедно с дълговете. Богатството се натрупва, но в много малко джобове, което води до безпрецедентно неравенство.
Хората виждат, че банкерите, които носят главната вина за финансовата криза и които бяха спасени от фалит с държавни средства, днес отчитат рекордни печалби и прибират огромни премии. Същевременно официалната безработица остава около 10-те процента. Производството е на нивото на Голямата депресия: един от шест души е безработен, добрите работни места едва ли ще се върнат.
Хората с право искат отговори, но ги получават само от гласове, които разправят приказки – те имат своята вътрешна логика, но само ако човек заглуши разумното недоверие и влезе в техния свят на безсмислие и измама.
Да осмиваме симпатизантите на „Чаеното парти“ обаче е сериозна грешка. По-добре е да се опитаме да обясним причините за тяхната популярност и защо справедливият гняв на хората се мобилизира от крайната десница, а не от конструктивния активизъм, който организира Конгреса на профсъюзните организации през Голямата депресия например.
Днес симпатизантите на „Чаеното парти“ чуват, че всяка институция – правителството, корпорациите и синдикатите – са прогнили и че нищо вече не работи.
На фона на безработицата и прибраните от банките жилища на длъжниците с просрочени ипотеки демократите не могат да се оплакват от катастрофалната политика. Роналд Рейгън и неговите републикански наследници може и да са главните виновници, но тази политика започна при демократа Картър и се ускори при демократа Клинтън. По време на президентските избори, основните спонсори на Барак Обама бяха финансовите институции, които придобиха забележително господство върху икономиката през последното поколение.
През януари икономистите Питър Буун и Саймън Джонсън пишат във Файненшъл Таймс: „Все по-ясно става, че нашата финансова система се движи по спирала на смъртта. Когато се провали, разчитаме на данъците да я отърват. Поуката за финансовия сектор е: залагайте все по-рисковано, за да печелите добри пари и не се бойте за цената – данъкоплатците ще я платят“ със спасителни пакети и други механизми. Така финансовата система „оживява, за да залага отново и отново да се проваля“.
Аз съм достатъчно възрастен да помня зловещите дни на падението на Германия от порядъчността в нацисткото варварство по думите на видния изследовател на германската история Фриц Щерн. В своя статия от 2005 г. Щерн изтъква, че има предвид бъдещето на САЩ, когато разглежда „един исторически процес, при който възмущението срещу гражданския свят намира спасение в екзалтираното убежище на безумието“.
Ноам Чомски
In These Times
със съкращения
