Тук публикувам откъси от статията на Димитър Събев „Пакт за финансов пат“ /webcafe.bg/. Този текст е поредната сигнална лампа, която би трябвало да светне в очите на „либералните“ далтонисти. Те продължават да се разсейват по отношение на втората, същинска криза, която ни очаква в периода 2013-15 година. И когато на дневен ред ще излезат големите плащания. Но в това недалечно бъдеще – те или вече няма да са на власт, или ще бъдат върнати там, откъдето са ги изпратили.
Кой има интерес да се бетонира 10% плосък данък? Ефектът от този данък – както като събираемост, така и като бизнес активност – досега не оправда очакванията. Данъкът беше въведен от социалистическото правителство в угода на богаташите, а сега т.нар. дясно – центристко управление се стреми да бетонира статуквото, че в следващите години не се знае кой ще дойде на власт.
Всъщност за интересите на богаташите работи цялата ни администрация, цялата държава. Защо иначе данъкът за едноличния търговец остава 15%, а за големите корпорации е 10%?
Ето с този въпрос, с изравняването на данъка за ЕТ с останалите, а не с конституционни промени следва да се заеме министърът. Ако предложението му се приеме, в необозримо бъдеще богатите ще плащат малко, а останалите повече.
…
Днес в Европейския съюз правителствените разходи надхвърлят 50% от БВП. Според последните данни, публикувани в Евростат, преразпределителната роля на държавата в ЕС е 50.8% през 2009 г. За България обаче – 40.6%. (За сравнение: Франция 56%; Великобритания 51.7%, Германия 47.5%).
Дянков обаче настоява, че моделът на Европейския съюз е погрешен. Социалната подкрепа, държавните инвестиции, стратегическите разходи – всичко това, което обяснява удоволствието да се живее в Западна Европа – са зло според Дянков.
В богати години стопанството и населението могат да се справят сами. Но исторически държавата е възникнала именно затова, защото със системните колебания сам човек не може да се справи; нужно е обединение на силите на домакинствата. Обичайният размер на държавните разходи на нашия континент е около 40%. Когато настъпят икономически затруднения, държавата отчасти компенсира свиването на частния сектор.
Дянков обаче не само че се хвали как държавата се е оттеглила до 33% преразпределяне през 2010 г., но и настоява държавните разходи вече да се ограничат със закон. Какво ще прави България по време на кризата през 2015 г. е въпрос, който очевидно не го вълнува. Следователно той или иска да ни убеди, че икономически трудности в бъдеще не се очакват, или да ни каже ясно: „държавата беше дотук“.
ОК, дотук беше любовната ни история с държавата. Но тогава защо тя продължава да изземва официално една трета от заплатата ми под формата на данък и осигуровки? А неофициално още една пета с помощта на ДДС и още не знам си колко с помощта на акцизи и такси?
…
Много интересно е защо Симеон Дянков предприе този ход: да иска пакт за финансова стабилност, използвайки ключовите думи „промяна в Конституцията“ и „референдум за преките данъци“. Наистина, впоследствие от идеята за референдума той се отказа. Но мен не ме интересува как Дянков предвижда да го направи и какви точно дисциплиниращи проценти смята да ни наложи. Аз съм против самата идея. Дянков, защо?
Имам три отоговора и половина. Първият е: защото досегашният резултат от работата на Дянков е неудовлетворителен. Защото дефицитът нараства, докато състоянието на личните финанси на домакинства и фирми се влошава. С този ход министърът иска да заличи част от натрупалото се сред народа негативно впечатление и да си направи дългосрочен пиар. Както видяхме в началото, има защо да го упрекнем в лицемерие.
Вторият отговор е, че Дянков наистина вярва в икономическата полза от предложенията си. Те са изцяло според така наречения Вашингтонски консенсус: икономиката на страната в преход да се развива според модела ниски данъци, малко държава, реверанс към чуждия капитал.
…
Третият отговор, политическият, е доста груб, но не трябва да го отхвърляме с лека ръка. Виждайки близостта на своя политически провал, Дянков (защо не по поръчка на ГЕРБ) иска да извие ръцете на следващите правителства. Така ГЕРБ може би мисли, че дори да прескочи един мандат, в по-следващия ще има добри аргументи да обвинява наследниците си. „Ние въведохме пакт за стабилност, който вие наруишихте“.
Евентуално „пактът“ може би се предлага в настоящия момент също и за да запази данъците в България ниски на фона на набиращо скорост движение за координиране на данъчната политика в Европа. Тоест, докато е време, с Конституцията да си гарантираме, че ще станем новата Ирландия. На това мога да отговоря само едно: който много хитрува, свършва като Гърция и Ирландия.
Здравейте,
Пиша Ви по повод на смайващата статия от Димитър Събев в брой 5 (534) – недоумявам как човек с претенции за икономически познания ,може да напише статия в подкрепа на високите данъци ,в страна която има смешно малък БВП и Държавата ясно е показала(за повече от 70години),че не може нито да управлява правилно ресурсите, нито да бъде „добър стопанин“ ?!?!
Искам да помоля Г-н Събев да провери по-подробно икономическата история на Швеция,която дава за пример, и по-точно да намери периода в който страната става водеща икономическа сила.Ако е трудно ,аз ще помогна – през периода 1870-1960 Швеция стимулира икономичският си растеж именно с НИСКИ ДАНЪЦИ и слаб публичен сектор.Едва след като Швеция се издига до трето място в света по размер на доходите (около 1960г.) ,Правителството започва да увеличава Държавните разходи.Швеция тръгва по пътя на „социалната държава“.До 1980г. данъците се удвояват ,въвеждат се регулации на пазара на труда, които затрудняват съкращаването и уволнението на работници.Финансовият пазар започва да се регулира тежко. Всички тези мерки просто задушават икономиката и ако през 1960г. дходите на населението са били равни на тези в САЩ ,то през 1980-1990г те намаляват до 80% от тези в САЩ! През 1993 г. държавата е с 13% бюджетен дефицит и държавен дълг 71% от БВП ,което за тогавашният период е колосална задлъжнялост.Последва инфлация и драстично поевтиняване на валутата. Дали Г-н Събев се сеща какво следва, за да се събуди отново предприемаческият дух и инвеститорският интерес ? Ще помогна отново – дерегулация и приватизация,социалните придобивки са намалени и други „несоциални“ мерки.Логично следва растеж!
Да Швеция е една от най-социалните държави в Европа , но тези скъпи придобивки са благодарение на НИСКИТЕ ДАНЪЦИ и слабата държавна намеса в икономиката преди 100години,а не на текущото ниво на данъчната тежест. Трябва първо да събудим залинелият предприемачески дух , убит от Комунистическият режим през 1945г. ,невъзможен през последвалият период на „Социлизъм-а“ и трудо дишащ през 1990те години. А това Г-н Събев е единствено възможно със почти никакви държавни регулации и възможно най-ниски данъци.Иначе сме отново в капана на „няма Държава,нямааа…“ ,“…ами Държавата нищо не прави за да ни помогне…“ и подобни настроения оправдаващи нежеланието да променим съдбата си сами!
Моля да се задълбочите в икономическата история и на други силни икономики за да откриете очевидният факт ,че всички те са постигналли богатството си единствено когато са имали НИСКИ ДАНЪЦИ и свободна от регулации икономическа среда.А примерите са толкова много ,че просто не съществува държава на тази планета ,постигнала богатство чрез високи данъци.
А относно корумпираните служители бих искал да Ви уверя ,че доходът не е основната предпоставка за това престъпление.Доходът на корумпираният служител само определя размера на „рушвета“ , а самото деяние се извършва поради некомпетентно управление на предприятието в което работи служителя и спокойствието което дава нероботещата съдебна система т.е. безнаказаност за тези прояви. Фактът че корупцията се проявява основно в държавните структури е още едно просто доказателство ,че сегашната „Държава“ е слаб ръководител.
За да постигнем заветните социални придобивки и да намалим сериозно корупционните практитки е нужно само едно – среда даваща свобода на предприемачеството. Това е единственита възможност да се изгради общество с желание за самоусъвършенстване . И може би тогава ,след 40-50 години ,ще имаме достатъчно „мениджъри“ ,можещи да управляват социално общество!
Поздрави
ЙСтефанов
Г-н Стефанов,
Статията е копирана от блога на Живко Желев, който цитира Димитър Събев. Така че не очаквайте от него отговор.
Затова пък ще ви отговоря аз, твърде накратко, защото подобни „общи приказки“, маскирани като „икономически анализи“ (с извинение), не заслужават дори байтовете, в които са записани.
Валентин Моллов, Валентин Златев, Васил Божков, Николай Банев, Коко Динев и още хиляди знайни и незнайни милионери са най-истинските представители на „предприемаческия дух“ у нас. Такива като вас си приказват за събуждането му, такива като тях са си истински предприемачи. И на тях ВИСОКИТЕ ДАНЪЦИ им пречат, и те се имат (и реално са) „мениджъри“ ,можещи да управляват социално общество!
Тъй че, вместо да „просвещавате“ „простите хора“ колко безценно е „предприемачеството“, по-добре вземете станете един милионер. Така, по собствените Ви думи, ще бъдете много по-полезен. Не се занимавайте с нас. Ние ще си останем прости и мързеливи, чакащи да живеем от данъците върху труда на истински полезните хора в обществото. Това е генетична обремененост и некадърност. Като станете и вие милионер, съберете другите милионери, вдигнете една стачка като един истински Джон Голт и ни оставете да умрем в мизерия. Това е начинът да ни отворите очите, другото са излишни байтове в Интернет.
Хахаха, пълни гулпости. Погледни САЩ в началото на миналия век, когато икономиката е просперирала както никога след това. Богатите са плащали близо до 90% данък. Това е единственият начин една суверенна държава да има социална икономика. Богатите трябва да плащат много повече от бедните. С плосък данък нема да стане. :D Плоският данък е единствено и само в подкрепа на това богатите да стават все по-богати.