сп.“Световен политически обзор“, САЩ.Фрагменти от статията на Андрея Бонцани, гл.редактор на Европейския център за анализ на енергийната сигурност(European Center for Energy Security Analysis of Equilibri) в Милано.

… В дългосрочна перспектива страните-членки на ОПЕК могат да хвърлят на пазара 5 милиона барела нефт дневно, което ще компенсира всякакви нарушения в доставките. Министърът на нефта в Саудитска Арабия – Али Ибрахим ал-Наими неотдавна заяви, че само неговата страна има резервни мощности за 4 милиона барела дневно, а Рияд нееднократно е демонстрирал сериозна заинтересованост от стабилен пазар в ценови диапазон не по-висок от 85 долара за барел. Саудитското кралско семейство добре помни ударът, който претърпя от свръхниското потребление на нефт в началото на 80-те, след десетиление на изкуствено завишени цени и не желае да повтори тази грешка.
… Малко вероятно е Суецкия канал да бъде закрит. Няма политическа формация в Египет, която да постъпи толкова неразумно в условията на огромна безработица и растящи цени на храните. Инфраструктурата на Канала осигурява 5 милиарда долара постъпления годишно, което е значителна цифра за страна с 80 милионно население и общ БВП в целия регион от 215 млрд. долара. Самият Египет внася, макар и неголямо количество нефт. Дори страната да бъде доведена до хаос, египетската армия е обучена да поддържа Канала работоспособен в случай на стачки.
…Освен това, както в Египет, така и в другите засегнати страни, трудно можем да си представим, че евентуалните нови правителства /популистки или мюсюлмански/ ще провокират ръст в цените на нефта. Като новосъздадени, тези правителства ще имат по-къс времеви хоризонт от династиите, които управляват в района на Персийския залив. Това по-скоро ще ги накара да увеличават производството, а не да го съкращават.

Но защо тогава цените на нефта скочиха, реагирайки на последните политически събития в региона? Има поне един фактор, който е определящ и ясен: проникването на финансовите спекуланти в нефтения пазар вкара на нефтените борси играчи, които не докрай разбират фундаменталните причини за баланса при търсенето и предлагането на суров нефт. Те по правило се опитват да купят всичко, което могат, разчитайки на непълни и неверни информации. Към това трябва да прибавим и онези играчи, които нямат интерес от стабилност на нефтения пазар, а в замяна на това правят бързи печалби в кратки срокове за сметка на волатилността в цените. Въпреки това, което ни учи историята и това, което приемат пазарите, днешната ситуация с цените на нефта има повече отношение към спекулациите с потреблението, нежели към производството в нестабилните арабски страни.