„Героизмът, истинският героизъм иска преди всичко саможертва. Срещу големия враг трябва да се изправим с големи сърца, които са готови да се разрежат и да запалят с кръвта си заспалите души на робите.“

Аз чакам

Вериги в нощта коваха нищи духом
с закана злобна срещу мен
и налетяха те яростно и вкупом,
но аз останах несломен.
Затуй, че вярвах в бъдеща зорница
и лижех раната с език,
а страдна участ на стоманена десница
развях кат пряпорец велик.
И днес аз страдам, гнетен от сиво време:
замлъкна бойната тръба,
че съм метежен син на робско племе,
аз чакам бъдеща борба.

Анархизмът като философия и дело

Човешката мисъл е във вечна война със света – от него тя изтръгва красотата, удълбочава я, гради собствен мир и там намира наслаждението на един творец и бог.

Личността воюва с живота – тя иска да му бъде господар, а не роб.

Като личност човек оставя в живота диря, че е минал свободен. Пътят към идеала е страдание.

В страданието е родено стремлението на духът към слънцето. На нашето слънце има капки кръв, защото духът ни воюва за слънцето.

Пътят ни е творчески, епичен.

По този път човекът върви нагоре, издигайки расата си.

Учението на духа е огнен път в мрака.

От този огън ослепя старият бог и той изтърва едно слънце от кал.

Свободна и силна мисъл води човека към самия него – учи го да изгради света, в който има само един бог и той е човекът.

Ние идем да му кажем, че трябва да живее и умре като бог.

Личността е етичният център на обществото – тя носи в себе си индивидуалната етика, стояща над етиката на робството.

По пътя на тази етика човекът намира величието на своята същност и твори една по-висока духовна култура.

Тази индивидуална етика изтръгва човека от кръга на неговото животинство, чертаейки пътя на предназначението му – да бъде творец и бог.

В творчеството е етиката на човека – творецът не е роб или животно.

Който не гледа слънцето – умира.

Нашата философия гради нов свят, делото ни руши стария.

Ние влизаме в революцията като магове, защото тя е нашият дух, светата ръка на разрушението.

Анархисти,
Вие носите една философия на живота, която учи човека да бъде свободен.

Вашият духовен аристократизъм, отрича робството.

Държавата е петно в идеала ви – смажете я.

Бийте се против едно свинство с досадата на бог, който убива животно.

Поведете пролетариата открито в боя.

В метежи събудете волята му, научете го да обича революцията, защото тя е негова.

Нашата мисъл е бунт, делото ни трябва да е победа.

Бийте се, и бийте се първи – това е вашата честност и вашият дълг.

Статията е писана и печатана през 1919 г. във в-к „Работническа мисъл“ или в-к „Пробуда