Валентин ФЪРТУНОВ
Как се дере котка, как се фабрикуват „цивилни”жертви и има ли място за класическата западна демокрация в изпепелената от Томахоуци страна!
Когато говорим за Либия, ние всъщност мислим за България. Когато настървено подкрепяме убийството на Кадафи, ние несъзнателно изразяваме комплексите си на томително дълго мачкан народ, който не е могъл да убие своите сатрапи и се вливаме в едно глобално риалити шоу, където първосигналните ни инстинкти биват удовлетворени. Убиването на Кадафи е психологически оргазъм, виртуалното ни отмъщение към националните ни мъчители; това е причината дори да не се замислим чудовище ли е наистина Кадафи за либийците, откъде черпим информация за него, кой ни я поднася, какво цели с това анонимният „информатор”. Защото всичко това няма никакво значение в случая. Нас не ни интересува Кадафи, нито Либия, нас ни интересува България, собственото ни дередже и кой ни докара до него. Чрез ритуалното убиване на Кадафи ние просто изживяваме национален духовен онанизъм и поне за кратко, поне символично получаваме жадуваното отмъщение. Майната му на Кадафи, нас ни боли от сметките за тока, за парното, от златните картофи, от липсата на бъдеще за децата ни, от бавното социално умъртвяването на нашите старци, от откраднатия ни живот и поругания ни шанс за щастие…
Тук обаче аз ще ви говоря за Кадафи, ще си говорим за Либия и либийците, ще раздираме бляскавите завеси на това всъщност абсолютно фалшиво риалити шоу, което американски притежаваните световни медии са ни спретнали по поръчка на управителите на света. А вие няма да си позволявате инерцията на зомбирано плямпане в стил „Дърдорковци за демокрация”. Вие ще оставите настрана всичките си предразсъдъци и окървавени чувства, за да размишляваме заедно върху известните и неизвестните факти и всеки един от тях ще поставим под съмнение. Накрая може би все пак ще успеем да сглобим пъзела, който силните на света с целия си потенциал, а той е огромен, ни пречат да наредим, за да не видим зловещия цинизъм на матрицата, в която са ни поставили. От нас не се иска нищо друго, освен да мислим с главите си и да изплюем натъпканите услужливо в устата ни клишета.
В статията си отпреди няколко дни по същата тема ви цитирах културолога Владислав Тодоров, който заяви преди време по повод на американският „експеримент” в Ирак: „Неотдавна на Балканите, а сега в Ирак ставаме свидетели на колосален експеримент от социално-инженерен характер с никому неясен резултат – трансплантация на демокрация. Логиката е проста – за да обезвредим трайно районите на завишен риск или съответната вироглава държава, трябва да им внесем принудително демокрация. Защото историята е доказала, че от познатите ни политически системи и обществени строеве единствено демокрацията прави народите безопасни за своите съседи и за света като цяло”.
Това размишление на един много умен българин, който между другото преподава в Пенсилванския университет, бих ви посъветвал да го прочетете още няколко пъти много внимателно, защото тези няколко реда изчерпателно обясняват цивилизованото варварство на Запада в региона на Близкия изток, а и не само там. И особено важно – защо цялото говорене на западната пропаганда по отношение на Кадафи и Либия е безсрамна фалшификация. Аз ще ви го кажа само в един ред – в полуфеодална Либия не може да се трансплантира демокрация – абсурдно е! Полуфеодална Либия има жизнена потребност от Кадафи – без него (или друг подобен на него) страната ще се разпадне на племенен принцип и ще престане да съществува (за радост на мазния корпоративен интерес).
Тук ще ви представя съвсем кратки фрагменти от статиите на двама западни журналисти, които правят за смях пропагандните напъни на метрополиите чрез прости факти и аргументи:
Либия, където се одираха котките от Дебора Бил
…Либия, чрез държавната си компания НОК (NOC – National oil corporation), има договорна система, различна от всички други, използвани в останалия свят. Споразумението ЕПСА (EPSA), което много компании подписваха в Либия, не предвижда лицензни такси, разделяне на оперативните разходи, други такси: нищо от всичко това. Много по-просто е, правителството прибира своя дял от брутната продукция. Компаниите поемат сами производствените разходи, не плащат такси, нито права и разделят с Либия продукцията. Но не си мислете, че се дели петдесет на петдесет, нищо подобно…
…Уикилийкс с някои секретни документи=
23/07/2008: С ново споразумение, делът от продукцията на европейския консорциум (този, който работи в района на Марзук, б.а.) падна от 25% на 13%. Репсол, ОМВ, Тотал и Сага петролеум последваха други големи играчи в Либия и се подчиниха на натиска на НОК, подписвайки новото споразумение ЕПСА 4, което предвижда значително намаляване на дяла на международните компании. И ако някой се съмнява, ето ви на тепсия още един документ, в който се оплакват точно от твърдостта на НОК, и по-специално от автократичното управление на директора Шукри Ганем, Който, само миналата година обяви, че иска да разшири проблематичното споразумение Епса 4 и към компаниите, които досега са ползвали традиционните концесии. „По много начини може да се одере една котка”, отбелязва Ганем.
Не толкова подписаните задушаващи договори, колкото тази метафора не успяват да преглътнат международните компании. Ето ги и последствията…
Фокусът с Либия от Мигел Мартинес
Ако добре съм разбрал, нещата стоят така: Либия има правителство. Никога не съм гледал с особена симпатия на това правителство, защото зная некрасиви истории на имигранти, минали през тази страна, и защото при всички положения едно правителство след 40 години започва да се разваля. Като преводач, освен това, често ми се случва да се докосвам до хора, които работят в Либия, и съм събрал достатъчно оплаквания върху облика на тази капризна и непредвидима администрация.
Но тези мои емоционални съображения нямат нищо общо със законността. Правителството на Либия е безспорно легитимно в най-чистия смисъл. Може да издава паспорти, признати от другите държави, а най-яркият представител на страната – който по странен начин не заема никаква правителствена длъжност – се посреща с усмивки и ръкостискания от чуждите държавни глави. Сред които се нарежда не само Берлускони, но и Обама и Саркози…
…Не само аз нямам представа кои са бунтовниците: такава представа си нямат и всички журналисти, макар че ги изкарват герои. Въпреки всичко две предположения изглеждат доста приемливи: бунтовниците принадлежат на някои традиционни племена, недоволни от преразпределението на петролните печалби; и второ, явно изразяват силната неприязън на голяма част от населението срещу имигрантите от Черната Африка: факт е, че въстанието бе придружено от поредица кървави убийства на имигранти. Бунтът обаче срещна, поне така изглежда, враждебността на по-голямата част от страната и със сигурност нейните военни сили, и само за няколко дни претърпя няколко решителни поражения….
И точно тук, както ми се струва, се крие целият фокус.
В Либия всъщност противоречието не е – както е в Тунис, Йемен, Бахрейн или Египет – между въоръжените сили от една страна и маса от мирни манифестанти от друга. В Либия бунтовниците имат оръжия, танкове и даже един изтребител, който с гордост показаха веднага след налагането на Свободна от полети зона. Но тъй като не принадлежат към редовната войска, могат да бъдат определяни като „цивилни”, макар че са обучавани от чуждестранни войници (британски)…
(Превод Даниела Пенкова http://dokumentalni.blog.bg/ – тук можете да прочетете целите статии)
И така да обобщим телеграфно:
• Демокрацията е неприложима в страни като Либия на този етап на развитието им.
• Няма значение какъв е Кадафи за нас, за либийците той е стожер на либийската държавност.
• Кадафи смачка до нечувано ниски нива печалбите на петролните гиганти, „одирайки котката” до кокал.
• Вследствие, личната гвардия на петробароните – западните президенти и премиери спретнаха под фалшив флаг наказателна операция.
• Всички хленчения за нещастни цивилни жертви на Кадафи, идващи от средите на „Дърдорковци за демокрация” са напълно безпредметни – армията на Кадафи воюва срещу въоръжени бунтовници.
• Цивилните жертви, вече над 60 са благодарение на ракетните и самолетни атаки на коалицията на западните петролни демокрации.
• Либийците правят живи вериги в защита на Кадафи, не защото някой с пушка ги заставя, а защото:
– БВП на глава от населението е $11,852 !
– Образованието и здравеопазването са безплатни, има повече висшисти на глава от населението отколкото в България.
– Електроенергията и водата са безплатни…
Спирам дотук. Мислете с главите си.
Източник: http://valentinfortunov.com/wordpress/?p=1275
– За кои „либийци“ Кадафи е стожер на „държавността“ след като страната е разделена на племена, а емигрантите от юг са една пета от населението?
– Петролните компании направиха достатъчно много пари от Кадафи, спокойно можеха да преглътнат малко и временно намаляване на печалбите им – причината за интервенцията е, че Кадафи образно казано, се „изрепчи“ за пореден път на Запада, а след края на Студената война, реалностите в света са такива, че отговора идва под формата на томахоуци и крузове.
– Лицемерните дрънканици на западните държави, че целта на операцията е защита на „цивилните“ никой сериозен човек не взема под внимание. Ежедневно в света и по специално в Африка са се вършили и се извършват ужасяващи престъпления и кланета на „цивилни“, които обаче не предизвикват никаква реакция в медиите и „международната общност“.
Смешно и жалко е обаче е да се отричат престъпленията на Кадафи и да се става рупор на смехотворната му пропаганда – след като сам си бомбардира резиденцията, слагаха трупове от моргите в бомбардирани сгради, организираха публични погребения с празни ковчези, тая сутрин и „убития син“ на Кадафи дал интервю за телевизията…
– Кадафи подложи собствените си градове на въздушен и артилерийски обстрел, при който загинаха невинни хора, това е безспорен факт, който накрая даже и Итар – Тасс призна…Армията на Кадафи е банда гащници, които имат срещу себе си още по-лошо обучени и въоръжени бунтовници.
– либийците не са луди да правят живи щитове да пазят палячото Кадафи, жив щит могат да са му само такива като 2-те хиляди сръбски главорези и военнопрестъпници криещи се при него.
– тия данни за БВП, ток и вода са либийски и едва ли са коректни и отнасящи се за цялото население на страната. А и какво от това! Що не се разровите да проверите „данните“ за социалното положение в Германия през 1939 сравнена с 1919 да речем. По вашата логика е трябвало е трябвало тогава и Хитлер да се подкрепи…
И накрая едно сравнение между събитията в Либия и тези в Грузия преди три години, специално за „борците с империализма“, които стават прави на руския химн…Западняците са лоши, алчни и бомбардират, либийските бунтовници и те са лоши, но същите тези, които в момента леят сълзи за Кадафи, къде бяха да защитят Грузия от абхазките и осетински сепаратисти и терористи, от интервенцията на Русия и „прекомерната употреба на сила“?
Въпросът е риторичен…
Кадафи и ему подобните отломки от Студената война, независимо чий клиенти са били тогава, са обречени в новата ситуация в света и ще си отидат. Въпросът е какво идва сега, на тяхно място. Най-вероятното стечение на обстоятелствата е идването на власт в арабските страни, разтърсени от революции, на ислямски движения, включително и чрез избори. Тези движения по своя характер неизбежно ще бъдат социални, антикапиталистически и антиимпериалистически. Една „ислямска дъга“ от Триполи до Джакарта, може да се окаже необходимия „външен фактор“, при неизбежния сблъсък с който да се стигне до пукнатина в монолита на Транснационалната капиталистическа империя с център Вашингтон, което да я направи по податлива за „превземане отвътре“ и излизане на пътя на Световната социална революция.
„Петролните компании направиха достатъчно много пари от Кадафи, спокойно можеха да преглътнат малко и временно намаляване на печалбите им“ – дори само тази фраза показва тотално изкривяване на фактите.
Най-малкото период от 25 години е смешно да се нарече „временно“, да не говорим за това, какво ти считаш за „малко намаляване“…
За пореден път се уверявам колко е неориентиран бай Благой….статиите му носят привкус на заблудил се човек!!!
:-)))