Наистина това звучи прекрасно от устата на усмихнато дете или от любезна и любяща баба, връзвайки бял и червен конец на внучетата си. Всички знаем, щом настъпи първият ден от месец март за здраве, дълголетие и щастие се връзват така наречените мартеници. Всеки спазва традицията датираща още от времето на кан Аспарух / гласи легендата / , но дали е запазила своята светлост и радост както е било преди десетилетия. Наистина мартенското настроение е запазено и доста добре подчертано още от средата на февруари.
Някак си се задръства цялото това настроение и усмихнастост на хората от претруфените площадчета и улички със стотици червено бели сергии. Тази приказност на всеки празник с голям скок се е превърнала в пазарна икономика, смисълът от това да подариш мартеница и да зарадваш приятел е някъде излетял сред годините, това чувство да пожелаеш на някого успехи и здраве се е разтопило като мартенски сняг, защото вече една голяма част от хората купуват мартеница защото така се прави, така са правели нашите прадеди, така трябва и сега. Няма кътче из България в което да не е пълно с разновидни и дори разноцветни / нищо че традицията гласи че цветовете са червено за здраве, и бяло за дълголетие/ мартенички прилежно изложени на масички. А зад тях стоят баби, мръзнещи на студа опитвайки се да изкарат някой лев, за да зарадват внучето си или да платят поредната фрапираща сметка от топлофикация. Но това със всяка година става почти невъзможно, тъй като броят на мартеничарите се увеличават поне с 20% от предходна година. В такъв случай, когато нещо е рядко е ценно, а когато е навсякъде, ценността му отива по дяволите. Има ли смисъл да носим мартеници, или ако ще се борим със сметките чрез Първи Март? Ими ли смисъл от белият конец?