Разбрали, че сме дошли да подкрепим стачката, шлосери, кантонери и стрелочници от гарата ни наобиколиха и започнаха да ни разказват за многобройните и тежки проблеми на работното им място: ниски заплати (300-400 лв.), не се дават пари за работно облекло, условията на труд са тежки, често боледуват. Редом с това – раздут до безкрай чиновнически апарат от привилегировани служители, шуробаджанащина, синдикати, които са свързани повече с работодателите отколкото с работниците и т.н… Липсва и единство между самите трудещи се – например машинистите, които взимат 3-4 пъти по-високи заплати от шлосери и кантонери (т.е. около 1200 лв.), отказват да се солидаризират със своите колеги. Липсват им и водачи, лидери, които да ги организират и вдигнат на борба. Хората са отвратени от този „див, варварски капитализъм от неофашистки тип”, който е на власт в България. Те искат възстановяване на безплатното здравеопазване и образование, както и да бъде осигурен работа за целия трудов народ.

…В 11.00 ч. работата на гарата беше възобновена. Нашите събеседници, нарамили 3-килограмовите си гаечни ключове, се сбогуваха с нас и се заеха с регулярната проверка на здравината на релсите в района на олющената стара подуянска гара…