Много писатели, фотографи и активисти рискуват живота си всеки ден, за да ни покажат снимки и новини за това, което се случва в Палестина. Следващата година се надявам и аз да бъда една от тях.

Един от тези хора е Джозеф Дана, журналист, блогър и режисьор, живеещ в Ерусалим. Джозеф има много последователи във Facebook и Twitter.

Репортажите му от израело-палестинския конфликт се фокусират върху палестинските мирни съпротивителни движения из целия Западен бряг и върху въздействието на израелската окупация върху палестинския живот.С две магистърски степени по еврейска история, една от университета в Йерусалим и една от Централно-европейския университет в Будапеща, той често се основава на познанията си по история на евреите за да анализира настоящата политика на Израел, социалната ситуация и връзката с палестинците.

Той е един от редакторите на израелското онлайн списание 972, както е и член на координационния комитет на палестинската народна борба, негови статии са публикувани в The Nation, Електронна интифада, в. „Монд“, “Ню Йорк Таймс“, Sueddeutsche Zeitung, AlterNet, Pulse, и „Аарец“.

Дана е активен участник и в израелски групи за пряко действие, като Taayush и Анархисти срещу стената.

Джозеф е евреин.

Говорих с него за работата му.

Въпрос: Каква беше причината за имиграцията Ви в Израел от Америка?

Имиграция ми в Израел се основава на няколко причини. Пътувал съм като млад ученик до Израел, след това завърших първа степен по историята на евреите в САЩ и за мен бе естествено да продължа образованието си в Израел.

Така че аз емигрирах и започнах изучаванете на историята на евреите в университета в Йерусалим. Също така винаги съм чуствал силна връзка с еврейската ми идентичност и макар да имам силни негативни чувства спрямо ционизма, аз чувствам, че е необходимо да бъде в Израел и да се боря за своята еврейска идентичност.

Също така за мен е важно да владея свободно иврит и чувствам, че е необходимо да мога да предам тези знания по езика на моите (бъдещи) деца.

Въпрос: Вие сте силен поддръжник на палестинската национална борба. Можете ли да дадете ясно определение какво представлява тя?

Въз основа на чувството ми на дълбока идентификация с еврейската ми идентичност, а също и на чувствата ми срещу ционизма, смятам, че съществуват естествени връзки между израелците (и всички евреи) и палестинците. Поради това смятам израелската окупация и трагедията на ционизма за еднакво важни както за евреите, така и за палестинците.

Естествено, народната невъоръжена борба е пример за ненасилствени действия и моята подкрепа идва от зависимостите, които виждам на земята. Станах свидетел на това как съдействие и съвместно съществуване между евреи и палестинци е възможно в Западния бряг.

От другата страна на демаркационната линия аз намерих приятели, които много ценя и с които ни свързват общи интереси, уважение и съпричастност към народната невъоръжена борба.

Ако това означава, че съм силен поддръжник на палестинската народна борба, така да бъде, но аз бих предпочел да перифразирам, като кажа, че съм силен поддръжник на съвместното съществуване, на премахването на ционистката политика на сегрегация и преминаване към еднодържавно решение на конфликта, която държава ще се основава на демократични равни права за всички нейни граждани.

Въпрос:Работата, която извършвате в Израел е вдъхновяваща. Можете ли да ни кажете нещо повече за това как всичко започна?

Работата ми започна от момента, в който заживях в Ерусалим. Градът е една смесица от религиозен и националистически гняв, но аз осъзнах, че мога да пътувам до Западния бряг лесно и по този начин буквално да съборя физическите и психологическите бариери между израелското и палестинското общество.

Започнах да работя с израелско-палестинскиата група за солидарност Ta’ayush в южната част на хълмовете на Хеброн, където помагах на палестински фермери да достигнат своите земеделски земи и документирах насилието от страна на заселниците и израелската армия срещу тях.

В крайна сметка, започнах да се присъединявам към невъоръжените демонстрации срещу израелската разделителна стена и окупацията като цяло. Позовавайки се на родния ми английски език и познаването на американската еврейска общност, започнах да пиша за това, което виждам на английски и да качвам кратки клипове в you tube.

Нещата се нареждаха едно след друго, а гласът ми стана по-силен, тъй като живея на мястото на събитията и участвам в ежедневните събития от народната невъоръжена борба.

Въпрос: Нищо не се променя, въпреки мирния отговор на репресиите, палестинският народ сигурно често се чувства неразбран. Бихте ли се съгласили с това?

Аз не смятам, че това е въпрос на неразбиране, а по-скоро на не възможност да бъдеш чут.

Израел се страхува от централизираната народна ненасилствена съпротива срещу свята окупация. Поради това Израел прави всичко по силите си да смаже борбата и да принуди палестинците да започнат въоръжена съпротива.

Излезлият наскоро филм Budrus показва именно факта, че палестинците искат да се противопоставят на окупацията мирно. Работата на международните и израелски активисти може да им помогне, както и медиите и различните културни канали.

Въпрос: По време на дейността Ви като активист и журналист в Палестина какво е било най-трудно за Вас да преодолеете?

Най-трудно ми бе да преодолея загубата на лични отношения с някои от моите израелски приятели и семейството ми. Когато човек реши да се премахне бариерите между израелци и палестинци, личните отношения в Израел страдат много, тъй като обществото просто не е готово за тази необходима революция, която трябва да се проведе в сърцето на израелското общество.

Може би това би могло да се нарече процес на радикализация. Но не ме разбирайте погрешно, този процес не само ми отне, но и ми даде много – в резултат на моята работа създадох невероятни приятелства с израелци и палестинци, които аз дълбоко ценя.

Въпрос: Можете ли да опишете един от решаващите момент в работата Ви?

Трудно е да избера само един момент. Първото, за което се сещам са безбройните случаи по време на демонстрации или нощни нападения на палестински домове, в които аз се намирах заедно с мои приятели палестинци.

Спомням си за толкова много случаи, в които стояхме заедно, един до друг, със сълзи, стичащи се по лицата ни от сълзотворния газ, помагайки си един на друг. Спомням си за едно семействата, което ме покани в дома си и ми поднесе вкусна храна и чай, въпреки факта, че съм израелец, докато IDF (Израелските отбранителни сили) нахлуваха в домовете из селото.

Тези инциденти ме свързаха – емоционално, интелектуално и психически, с палестинските ми приятели и колеги по един дълбок начин. Аз се вдъхновявам от моралната яснота на хората, които срещам, докато върша моята работа и това ми дава дълбоко чувство на мотивация.

Един ден от живота на Джозеф Дана

Шарфаф и аз взимаме малка почивка от днешните събитията в Нилин. Той е фотограф за activestills и един от ветераните на този опасен протест срещу окупацията.

Днес е Деня на затворниците и седмичния протест включва шапки и тениски, които са украсени със снимки на различни палестинци, задържани в израелските затвори за планиране и участие в седмичните демонстрации на съпротивата, с която малкото село Нилин е станало известно.

Самият протест започва бурно. Преди дори да достигнем до стената, виждаме, че портата, кояти ни отделя от израелската страна е отворена. Войниците ни чакат. Още щом ни видяха, започнаха първите изстрели със сълзотворен газ срещу нас. Почти веднага след това, израелски протестиращ бива леко ранен след като кутия сълзотворен газ е изстреляна директно в него.

Войниците влизат в селото, стреляйки с живи амуниции във всички посоки и покривайки всичко наоколо със сълзотворен газ. Протестиращите се движат нагоре, изкачват един хълм близо до входа на селото, така те се оказват на върха на хълма, а израелските войници са в долния му край.

Палестинците хвърлят камъни и войниците отговорят, стреляйки бутилки сълзотворен газ директно към протестиращите. Накрая войниците се затичват нагоре по хълма. Денят днес не е твърде горещ, така че войниците нямат друг избор, освен да положат допълнителни усилия.

В крайна сметка попадам сред облак от сълзотворен газ. Това винаги се случва поне веднъж и единственото положително нещо, което мога да кажа е, че прочиства синузита.

Опитвам се да намеря скала ,където да се скрия за кратко за да се възстановя и огледам каква е ситуацията. Поглежам наляво и виждам палестинци, които хвърлят камъни, а войни стрелят със сълзотворен газ и живи амуниции куршуми и в далечината стената, зад която се намира колониалното селище Хашомин. Поглеждам надясно и виждам самолет, който каца на летище Бен Гурион, виждам и горещата мъгла над Тел Авив в гореща мъгла.

Положението отново е странно. На мястото на протеста всички израелски телефони започват да звънят. Съобщават ни, че един арабски израелски жител на Яфа е бил сериозно ранен близо до Билин. Той е бил ударен директно в челото с кутия сълзотворен газ и в момента е на път за болницата. Йонатан Полак, израелският говорителят на Народния комитет за борба е днес с нас в Нилин.

Той веднага отваря своя малък лаптоп за да изпрати съобщения до пресата, обажда се на адвокатите, свързва се и с медиите. Съпротивата е хай-тек. Активисти използват преносими компютри по време на демонстрации и протести, за да се не загубят толкова важната медийна война.

В крайна сметка протестът се премества обратно в селото. Изстрелите сълзотворен газ, смесени с живи куршуми продължават.

След половин час обмяна на насилие между войниците и палестинците, войниците започват да се отдръпват от сцената. В този момент, забелязвам трима наблюдатели на ООН, облечени в техните светлосини униформи на покрива на една от къщите. Никога не съмчувал ООН да прави каквото и да е свързано с популярната борба, така че за мен е объркващо да ги видя.

Протестът свърши.

Качваме се отново в колата за Тел Авив. Йонатан е както винаги на телефона, като същевременно пише имейли на лаптопа си за инцидента в Билин. Минаваме през крайпътни села и питаме местните жители къде се намират контролно-пропускателните пунктове на армията.

Прибираме се обратно в Тел Авив през хубавите окупационни пътища.