Признавам, че онзи ден бях същисан от откровението на министър-председателя, когато той в прав текст призова българите да „садят картофи“, за да не били зависими от все по-раздуващите се цени.
Веднага правя уточнението, че детството ми премина именно по картофените (и тютюневи) ниви и прекрасно разбирам за какво става въпрос, но все пак признанието за пълното поражение на държавата в борбата със съвременните предизвикателства ми дойде в повече.
Факт е, че в рамките на настоящата парадигма за социално-икономическо развитие, все повече българи ще бъдат поставени в условия, граничещи с полугладно съществуване. Действително, земята може да се превърне в тяхната единствена опора и надежда за изхранване на децата им. От друга страна, да не забравяме, че живеем в началото на XXI век и приказките на властта за окончателно връщане към Средновековието все още звучат плашещо и някак си не на място.
Този устрем към деградацията беше предначертан още преди две десетилетия, като всяко „демократично избрано управление“ даде своята лепта за пълното оскотяване на съвременния българин и превръщането му в същество, борещо се единствено за личното и това на децата си физическо оцеляване.
Зората на промените ме завари като начинаещ студент и издиганите лозунги, че с натрупаните спестявания на всеки обикновен работник "трябва да му се позволява да си купи последната марка Мерцедес", ми звучаха напълно справедливи и резонни – по това време хората страшно се нервираха, че държавните мъже се возят на германските возила, а обикновеният народец трябваше да се задоволява най-много със скромната Шкодичка.
Но очевидно, че сметките излязоха криви, тъй като се оказа, че вместо да се обзаведе с най-новите достижения на цивилизацията, българинът бе принуден да се преквалифицира в обикновен берач на маслини в някоя от плантациите по Средиземноморието, демонстрирайки по този начин придобитите робски навици, така добре развивани в едно петвековно „присъствие“.
Манията за ИНДИВИДУАЛЕН успех, характерна за последните години на т.н. „развит социализъм“, впоследствие се превърна в отчаяна битка за индивидуалното спасение, което ни докара такива уродливи явления като мутризацията, партийната партизанщина и пълната абдикация от проблемите на общността.
Днес виждаме пръкнали се тук-там оазиси на материалното благополучие, на фона на един оскотял народ, заровил поглед в картофените ниви на своето отчаяние от безперспективността на битието си.
А както по-старите знаят, битието определя съзнанието, така че чувството, че са ни прекарали се засилва с всяка изтекла секунда. Засега се търси клапана, от който парата да бъде изпусната в пространството на нажежените ни страсти.
Потенциалните виновни за адското ни положение, са най-разнообразни – от циганите и турците, до петрола на Лукойл.
Но никой не смее да се огледа вътре в себе си и да направи инвертаризация на собствената духовна пустош, за да оцени, че в повсеместната битка да преметнем хората около себе си, май сами останахме прекарани от държави, които довчера с презрение наричахме „загниващи“.
Последните, подхвърляйки ни по един чифт дънки и лъскави картинки на някакви брички, ни накараха да си повярваме твърде много и от швейцарците на Балканите да се превърнем в грубо консуматорско общество, интересуващо се единствено от разни блестящи дрънкулки, докарани от близки и далечни територии.
Днес, когато стоим в ъгъла на световното обществено развитие, за пореден път се самоуспокояваме, че поне имаме земя, която да ни храни.
Пропуска се една подробност, че тези плодородни почви искат много пот и огромни мъки, още повече – след принципния ни отказ да се кооперираме за получаване на по-добри добиви, чрез прилагане на съвременна механизирана техника, а не на рало и мотика!
Но след като сме се хлъзнали по спиралата на човешкия регрес, явно това е единствената алтернатива, която са запазили за нас „цивилизаторите ни“ – така ласкаво прикоткали ни преди двадесетина години и впоследствие захвърлили ни на бунището на историята, отекчени от балканската ни продажност и раболепие.
Така че, съдбата ни е такава, каквато сме си заслужили!
Дано някога в бъдещето, следващите поколения повторят подвига на предците ни, които „само за няколко десетитетия постигнаха това, което други народи и при други условия изградиха за столетия“.
Дано!
Земята-Майка никога не иска „много пот и огромни мъки“ – тя иска ЛЮБОВ! Нещо, което нашите деди са притежавали за разлика от нас сега. Аз съм безработна жена в 49-та си година с висше филологическо образование, но не смятам, че стоя „в ъгъла на световното обществено развитие“. Време е ние, българите да спрем да се държим като ущипани госпожици от Викторианска Англия, а да погледнем трезво и реално с КАКВО разполагаме, за да излезем от кризата. Стига хленч и велико възмущение като че ли!!!…Хайде холан! Всички сме от село и добре, че е така! Никой от мотика не е умрял! Напротив! БЛАГОДАРЕНИЕ НА МОТИКАТА и на онези, които я въртят сме все още ЖИВИ!!! Земята ни е плодородна и красива, имаме богато историческо минало и културно настояще, защото сме талантлива нация, имаме мозъци – това е с което разполагаме! Нека пазим всичко, с което разполагаме и да впрегнем всички сили като братята от приказката за „Неволята“ и да се организираме така, че да живеем достойно, без вечното мрънкане! Да работим здраво е нужно – това и царят, и сегашният премиер се опитват да ни внушат, но се иска уши, за да се чуе!!! Не съм гласувала за нито един от тях, за да бъдат на власт, но истината е, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се! Прочетох вчера, че един от най-достолепните педиатри на Бургас – д-р Костов – за да си позволи възможността да отиде да следва в чужбина, е чиракувал, защото заможният му баща е починал рано – ето достоен пример за подражание, от който всеки може да се поучи! По-добре да се действа, а не да се мрънка безкрайно! Всички успели хора са били хора на действието, които са знаели КАКВО ИСКАТ!!! Най-добре е да знаем какво искаме и накъде вървим, да настояваме да имаме квалифицирани добре подготвени кадри по етажите на властта, за да могат да се усвояват успешно паричните помощи от ЕС вместо да се ожалваме колко сме безпарични и за окайване! „Който има желание, намира начин да го постигне, който няма – намира си оправдания!“ А истината е, че земите на дедите ни пустеят и се покриват с 3-4 метрови бурени вместо да се обработват и дават плод, от който всички да се възползваме! Който работи, има какво да яде!