Либия, където се одираха котките

от Дебора Бил

Често, a напоследък винаги, уви, се подозира, че зад една война стои петролът. Но войните не се правят „за да се вземе петрола” и точка: почти винаги той може спокойно да се получи с подписването на един договор и стискане на ръцете. Който има петрол винаги има нужда да го продава. Разбира се, нарасналото търсене и намаляващото предлагане подчиниха пазара на интересите на продавача, вместо на купувача, но целта и на двамата е една и съща.

Затова проблемът не е „да се присвоят кладенците”, а да се получат много изгодни споразумения. Което не винаги е възможно, особено когато страната-производител има силна държавна компания или закони, които не позволяват на чуждите компании да правят каквото си искат. Някои такива примери? Ирак на Саддам, на когото след войната беше наложен така обсъждания „закон за петрола”, който на практика отне на иракския народ суверенитета върху природните му ресурси; Венецуела на Чавес, или Либия на Кадафи.

Последната страна, чрез държавната си компания НОК (NOC – National oil corporation), има договорна система, различна от всички други, използвани в останалия свят. Споразумението ЕПСА (Epsa), което много компании подписваха в Либия, не предвижда роялти, разделяне на оперативните разходи, такси: нищо от всичко това. Много по-просто правителството прибира своя дял от брутната продукция. Компаниите поемат сами производствените разходи, не плащат такси, нито права, и разделят с Либия продукцията. Но не си мислете, че се дели петдесет на петдесет, нищо подобно.

И ето как стигаме до Ени (Eni), която добива в Либия още отпреди идването на Кадафи и която винаги е била обсъждана от всички. Тя е може би и капката, която преля чашата, довела до днешните събития. За да разберем този въпрос с Либия, ни идва на помощ Уикилийкс с някои секретни документи.

17/06/2008: „Продължено е споразумението за газ и петрол с Ени, другите компании се притесняват, че условията на договора ще се превърнат в неблагоприятен прецедент.” Може би си спомняте – доста се говореше за това: през 2008 година Либия поднови за още 25 години правото на Ени да добива. „С новото споразумение Eпса 4 (Epsa IV), Ени намалява своя дял от брутната продукция на 12% за петрола (от предишните 35-50%) и на 40% за газта.” Документът от Уикилийкс продължава: „Потенциалният резултат от този договор на Ени е от голямо значение. Местните наблюдатели очакват, че успехът на НОК в получаването на толкова изгодни условия, ще я накарат да преразгледа съществуващите договори с другите международни компании. С две думи: оплакват се, че Ени работи в Либия за трохички. И така конкурира другите компании, които също ще бъдат принудени от мощната либийска компания да работят за „китайски” надници.

И действително ето, че НОК хваща за гърлото и другите компании:

23/07/2008: С ново споразумение, дялът от продукцията на европейския консорциум (този, който работи в района на Марзук, б.а.) падна от 25% на 13%. Репсол, ОМВ, Тотал и Сага петролеум последваха други големи играчи в Либия и се подчиниха на натиска на НОК, подписвайки новото споразумение Епса 4, което предвижда значително намаляване на дяла на международните компании. И ако някой се съмнява, ето ви на тепсия още един документ, в който се оплакват точно от твърдостта на НОК, и по-специално от автократичното управление на директора Шукри Ганем. Който, само миналата година обяви, че иска да разшири проблематичното споразумение Епса 4 и към компаниите, които досега са ползвали традиционните концесии. „Една котка може да се одере по много начини ”, отбелязва.

Не толкова подписаните задушаващи договори, колкото тази метафора не успяват да преглътнат международните компании. Ето ги и последствията.

Източник:

http://dokumentalni.blog.bg/politika/2011/03/22/libiia-kydeto-se-odiraha-kotkite.713655