превод на коментара Rattling the Cage: Goldstone was never the problem на LARRY DERFNER след откриото писмо на съдия Голдстоун във вестник Вашингтон пост:
За Израел и неговите слепи привърженици, операция Излято олово най-накрая бе призната за напълно кошерна. Ричард Голдстоун писа във вестник „Вашингтон пост“, че разследванията на израелската армия са променили мнението му и че сега той смята, че е нямало “политика на умишлено убиване на палестински цивилни“. Според Израел това доказва, че войната в Газа е била добра война, справедлива война. Най-моралната война на Земята.
Мисля, че това е доста крайно тълкуване на отвореното писмо на Голдстоун. Съгласен съм, че то значи много – той поставя под съмнение многовлиятелния му доклад, публикуван през септември 2009 г., девет месеца след края на войната. Той смята, че хората, които смятат, операция „Излято олово“ за най-малко моралната война на Земята, трябва да преосмислят мнението си.
Но дали една „добра“ война е и справедлива? Голдстоун никога не е казвал това, но независимо какво казваме или не казваме, ние не може да променим операция „Излято олово“ от това, което тя беше – една ужасяваща атака, която никога не трябваше да се случи. Аз не се нуждая от доклада Голдстоун за да осъзная това – стана ми ясно веднага след като израелски военни джетове започнаха бомбардировките в Газа, една събота сутрин в края на декември 2008 година.
Сега Голдстоун казва, че не е имало израелска политика за целене в цивилни? Аз написах това в моя статия още в средата на януари 2009 г., точно преди края на войната. Това бе добрата новина за палестинските цивилни – Израел не се цели във вас преднамерено. Но е ето я и лошата новина: „Има два проблема с тази израелска хасбара: 1) Тъй като израелските военни използват тази невероятно като количество огнева мощ в толкова малък и изключително пренаселен район, дялът на пострадалите цивилни няма как да не бъде висок, и 2) В Израел е прието доста широко определение на понятието цивилни.“
Справедлива война? Операция „Излято олово“ бе толкова справедлива, колкото и борбата с бик. Ние нахлухме в чужда земя с нашите абсолютно недосегаеми въоръжени сили и опустошихме всичко. Постигнахме съотношение 100 към едно сред жертвите, а съотношениетоо на унищоженото е неизмеримо.
Но хората на Хамас се крият зад „човешки щитове“, казахвахме на света. Те нямаха правото да се борят като бунтовници срещу навлизащата армия, флота и ВВС. Те трябваше да участват в конвенционална война. Те трябваше да излязат от своите скривалища сред населението, от местата, които познават добре, за ралзика от израелските войници, и да отидат да се бият сред голото поле, далеч от цивилните. Битката щеше да е между техните ракети „Касам“, минохвъргачки и пушки срещу нашите F-16, хеликоптери Апаше, танкове, въоръжени лодки и бял фосфор. Това би било справедлива борба.
Операция Излято олово е едно от най-едностранните войни, които можем да си представим. Нито докладът на Голдстоун от преди девет месеца, нито отвореното му писмо от преди една седмица може да променят това.
Но Израел се бореше при самозащита, не беше ли така? Не, Газа се бореше при самозащита. Ние нахлухме в тяхната страна.
Но те изстреляха хиляди ракети срещу нас, не беше ли така? Да, и ние изстреляхме още повече ракети към тях, но по-големи и много, много по-точни и по-смъртоносни. Между изтеглянето на Израел от Газа през септември 2005 г. и началото на операция „Излято олово“ през декември 2008 г., атаките от Газа са убили 28 израелци. През същия период преди войната, израелските атаки са убили повече от 1250 жители на Газа.
Но „Хамас“ и другите съзнателно насочват ракети срещу цивилни граждани, докато Израел се опитва да удари само терористи – дори Голдстоун заяви това в неговата статия. Да, и ако „Хамас“можеше да използва точни оръжия за унищожаване на Кнесета, министерствата и съдебните сгради, сградите на военните и домовете на войници, израелски полицейски участъци, затвори и лаборатории за оръжия, индустриални паркове и университети, ние щяхме да заявим всичко това са законни цели, нали така? А що се отнася до израелските граждани, които ще бъдат убити при атакуването на тези “законни цели“, ние щяхме да ги прибавим към трагичните, но неизбежни странични щети, нали така?
И все пак ние напуснахме Газа през 2005 г. , а те продържават изстрелването на ракети по нас, така че трябваше да ги спрем, не е ли така? Всъщност, ние оттеглихме нашите заселници и войници от вътрешността на Газа, но ние продължаваме блокадата на Газа, контролирайки бреговете и въздушното пространство на ивицата. Ние позволяваме преминаването на камиони в Газа, но само за да се доставя достатъчно храна и лекарства за да не се стига до глад и епидемия. (И ние отменихме от части тази измислена от нас “диета“ на 1,5-милионното население на Газа само след получения международен натиск след смъртоносното наше военноморскио нападение на кораба Мави Мармара през май миналата година.)
Но ние имаме работа с „Хамас“, а „Хамас“ не иска мир, иска да ни унищожи, така че нямаме дург избор, освен да се борим? Да, Хамас иска да ни унищожи, но също така се страхува от нас, и в навечерието на войната ни предложи прекратяване на огъня, ако желаем да вдигнем обсадата. Това е справедливо предложение, но ние отказахме.
Но „Хамас“ не би запазил своята дума, нали? Не знам, но ние бяхме задължени да проверим това. Войната, в края на краищата, се предполага, че трябва да бъде последната опция.
И това в основата си е историята на операция Излято олово: Ние измъчихме населението на Газа с блокадата, след това отказахме предложението им за установяване на примирие, накря започнахме войната и ги накарахме да страдат повече от всякога.
Но нищо от тези въпроси вече не съществува – съдия Ричард Голдстоун, великият инквизитор, казва, че е нямало политика за умишлена стрелба по цивилни. Всички можем да отдъхнем: Делото е приключено!
Операция „Излято олово“ приключи, но нейният дух продължава да живее.