Джеф Халпър е част от израелското движение за мир вече около 40 години. Той е начело на Израелския комитет срещу разрушавеното на домове (Israeli Committee Against House Demolitions – ICAHD), една от главните организации, които се борят за мир и спазване на човешките права. ICAHD се стреми да спомегне за края на израелската окупация от 1997 година.
Това е интервю за Palestine News Network
– Защо решихте да станете част от това движение?
– Аз съм американски евреин, които живе в Израел вече повече от 40 години. Но аз израснах и се оформих като личност през 60-те години в САЩ. Израснах политически с движението за човешки права на Мартин Лутър Кинг. Лежах в затвора в Мисисипи. Бях против войната във Виетнам.
Когато дойдох в Израел не изневерих на своите леви политически убеждения. Знаех, че има окупация и че трябва да се борим срещу нея. От самото начало се включих в движението за мир. Не съм от хората, които са дошли в Израел като убедени ционисти и след това променили убежденията си.
Гражданското неподчинение е част от нашата борба. Но трябва да спомена, че е по-малко страшно отколкото звучи. Евреите в тази страна имат привилегии. Нac не ни бият. Не ни държат в затвор. Ние се възползваме от тези привилегии за да правим неща, които палестинците няма как да направят. Ако застана пред буллдозер, те ме изблъскват настрани, може би ще ме задържат за час или два, но нищо повече.
Ако палестинец направи това, те ще стрелят. Играта има различни правила за тях.
– Защо дейността Ви се фокусира върху унищожаването на палестински домове?
Защото окупацията може да бъде много абстрактна за хората. 25 000 домове са били унищожени от 1967 г. насам в окупираните територии. Ние застваме пред булдозери, правим жива верига пред домове, съпротивляваме се срещу унищожаването им дори като ги построяваме отново. Успяхем да построим 170 жилища в последните 12 години.
– Какво постигате с тези действия?
Успяхме да насочим вниманието върху начина, по който окупацията работи и какви са истинските намерения на Израел, а именно да не позволят създаването на Палестинска държава. Искаме да покажем, че това, което Израел прави в окупираните територии не са мерки за сигурност. Действията не са насочени срещу тероризма, магическата дума, която Израел използва през цялото време. Когато разрушаваш домовете на един норад, тогава става дума за proactive policy. Къде е връзката със сигурността? Това е просто опит да ги прогониш от техните земи, за да им ги отнемеш.
– Същевременно Израел продължава да твърди, че унищожaването на палестински домове е важна част от тяхната политика за сигурност.
Проблемът с унищожаването на домове винаги се оправдава с мерките за сигурност от страна на Израел. Израел винаги казва, че прави всичко в името на своята зaщита от тероризма. Същевременно Израел контролира живота на милиони палестинци. Това е част от техния план, те виждат земите между река Йордан и Средиземно море като земите на Израел. Наричат Западния бряг с библейските имена Юдея и Самария. Израел иска да превърне Палестина в страната на Израел, да юдеизира и по този начин деарабизира земите. Ако е възможно, да прогони палестинците, а ако не – да ги затвори в малки ограждения. Поради това Израел отрича окупацията, защото не можеш да окупираш собствената си страна. Това е репресивна системата и ние трябва да я спрeм.
-Но Израел няма ли право да се защитава?
Разрушаването на палестински домове показва, че не Израел е жертвата. Израел е силната страна. Израел определя политиката и случващото се. Според Израел арабите са лошите и израелците са жертвите, независмо, че ние сме окупиращата сила. За това нашата организация работи и в чужбина с правителства, граждански и общетствени организации за човешките права, църкви и дори съдилища, тъй като се опитваме да включим международното право, което изисква Израел да отговаря за своите действия.
-Но Израел отказва да бъде окупираща сила…
Израел извърта нещата по този начин. Но никoй по света не приема това. Според всички стрaни, вклюичително САЩ, Израел е страна-окупатор. В инициативата Пътна карта на Квартета (САЩ, Русия, Европа И ООН) се говори ясно за окупация. Израел твърди, че това са административни или спорни територии. По всякакъв начин се опитва да избегне термина окупация, прави това с цел да не бъде държан отговорен пред международните закони.
-Вероятно израелските граждани няма да се съгласят с думите Ви?
Израелците не се интересуват. Дори сега, докато говорим, се чува шум около нас. Хората празнуват Паcха. Старият град е пълен с израелци. Има концерти, щандове с храна…Животът изглежда напълно нормален. Израелците не виждат, че има окупация. Те няма да променят статутквото, защото те живеят добре. За тях това е добра сделка.
– Не чуствате ли тогава, че сте изгубили битката отвътре?
Нашата истинcка битка е на международната сцена. Ние се опитваме да събудим правителствата, да накараме ООН да действа. И правим това чрез оказване на общеcтвен натиск върху правителствата. Смятам, че палестинският проблем започва да достига размерите на битката срещу апъртaйда. Превръща се в един от основните проблеми в света. От тази гледна точка, ние постигаме успех. Подобно на Южна Африка, ще дойде момент, когато международната общност ще каже на Израел “Вижте, всичко свърши, не може да продължавате с окупацията”, тогава Израел ще осъзнае, че трябва да се промени.
-Не смятате ли, че сравнението с южноафриканския апъртaйд е пресилено?
Но тук има апъртaйдна система. Апъртайда се характеризира с два елемента. Първият е разделението. Самата дума идва от английската дума “апарт”( в превод – разделям) – едното население е разделено от другото. Това е политиката на Израел спрямо палестинците. На иврит израелската политика спрямо палестинците се нарича “яф фрад”, което означава разделение или апъртайд. Ние сами използваме тази дума, но просто е на иврит, а не на английски.