С много реклами и шум мина февруарското преброяване на населението в тази страна.
Научихме, че към 1 февруари 2011 г. поданиците на държавата са точно 7 351 234 броя; че 72,9% от тях живеят в градовете, а за селата остава 27,1%; че преброените домакинства са 2 826 740, а жилищата – 3 898 688.
Научихме, че гражданите до 17 години са по-малко от тези на възраст над 65 години – 15,9% срещу 19%. Навремето (2001) младежите под 18 са наброявали 19,4% от населението, докато възрастните са били 16,8%.
Казаха ни също така, че в периода 2001–2011 има намаление с 581 750 души.
В 21% от населените места живеят от 1 до 50 души, а в 36% – между 100 и 500 души. В седемте града с население над 100 000 души живеят 34,3% от общото население на страната.
Ясно е – застаряваме, урбанизираме се. Северно от Стара планина се образуват демографски пустини, защото няма мостове на Дунава. Очаква се още по-голяма концентрация на хора в градовете и покрай големите магистрали, а в останалите райони – разрушаваща се междуселищна пътна мрежа, липса на училища, здравни пунктове и даже пощенски станции (правителството анонсира идея за закриване на пощите в селища с под 1000 жители). В градовете ще нараства масата на хора, които могат да се окачествят като пролетариат (наемни работници, макар и не заети в производствено-фабричната сфера), но още повече ще расте армията на безработните и полубезработните (временно трудоустроени), тоест лумпенпролетариатът, като лумпенското съзнание (сиреч липса на класово такова) ще се разширява и сред хората с относително стабилна работа. Всичко това е ясно.
Държавата няма да си извади поуки от гледна точка на здравия смисъл на обикновения човек, но ще върши неща, които са здрав смисъл от нейна гледна точка – ще продължи да строи удобни най-вече за туризма и съпътстващата го логистика магистрали (които само година след откриването ще ремонтира – сигурно заради пословичното „трудолюбие на българина“, който винаги е бил готов да работи залудо, но не и да постои и да помисли малко какво забърква сега и дали ще му е вкусно да го сърба после), а пустеещите територии ще се изкупуват от наедряващи земевладелци.
Структурата на латиноамериканска страна от ХIХ век е налице.
Буди недоумение обаче твърдението, че София наброява едва милион и двеста хиляди жители. Вероятно тук има вина самопреброяването по интернет – неочаквано масово. Лично аз познавам четирима души, които са подали данни, че живеят в провинцията, макар че 330 дни в годината прекарват в собствени или наети софийски апартаменти.

Васил Арапов