Комюнике  на тримата затворени членове на „Революционна борба” , затвора  „Коридалос”, януари 2011

„Ако някой днес иска да започне перспективен бизнес, трябва да произвежда гилотини“.

С горната фраза един американски журналист описва размерът на социалното напрежение в САЩ. За пръв път, погледнато в исторически план, по-голямата част от развития капиталистически свят ври в гняв и отчаяние от властниците и богаташите,  които въпреки, че са главните виновници  за тази криза,  не само, че не са наказани, но продължават, възползвайки се от привилегированото си положение , да си увеличават печалбите.

Резултата от всичко това е разширяващата се бедност, маргинализирането на все по-широки слоеве от обществата, увеличаване на несправедливостта, а баровците изискват жертвите да се правят от хората, за да „се справим с кризата”.

Гневът  се изразява през последните месеци с все повече и по-голяма интензивност на протестите в цяла Европа. В различни градове милиони хора излязоха на улиците,като младите бяха на първа линия. Целта беше да се изрази  несъгласието с  неолибералната атака, която властниците предприеха срещу социалните придобивки и трудовото законодателство.

Във Франция заради пенсионната реформа; в Англия,заради мерките в образованието; в Гърция, Италия, Испания, Ирландия, демонстрациите се превърнаха в бунтoве.

Бунтовете следват един след друг и извода който правим е, че в Европа се очаква голяма социална експлозия. Фразата „ние или те“ става все по-актуална и ще се превърне в лозунг, който ще определи резултата от предстоящите по-големи събития.

Бий фашистите!

За пръв път в историята, във всички европейски страни и най-вече в тези, които са засегнати най-лошо от икономическата криза – всеки ден, все повече и повече се разкрива фашисткото лице на съвременния ред.

Затова днес, фашисти не са само националистите,напомнящи ни за нацистите, военни преврати и диктаторски режими. Фашисти са тези,които ни управляват, тези, които разполагат с общественото богатство. Фашисти са същите тези“демократи“, които притежават власт, политическия и икономическия елит. Това са тези, които участват в изпълнителните органи на политическата власт и икономически институции, като Международния валутен фонд (МВФ). Това са тези, които притежават силата на парите и ние ги срещаме в централните банки, каквато е ЕЦБ (Европейската централна банка) и  ФЕД (Федералния резерв). Фашисти са тези, които контролират големите медии и се опитват да манипулират хората, сега, във времето на най-големият социален грабеж и най-голямата операция за терор над човечеството.

В Гърция, социалистите – фашисти от ПАСОК, контролираните от тях синдикати като ГСEE (най-големия синдикат в Гърция) и основните медии, са се ангажирали заедно по най-просташки начин да легитимират политическите усилия  „за спасяване на гръцката икономика”, сътрудничейки си в изпълнението на това престъпление, насочено срещу  мнозинството от хората в страната.

ГСEE,  заявиха през септември (2010), че „решенията, които са предложени в меморандума (с МВФ) са приложими и няма друга алтернатива“, а медиите в Гърция са изградили  почти страхотна „стена от съгласие” около правителствената политика, повтаряйки до втръсване изнудваческата дилема „банкрут или икономии“, с която правителството от около една година тормози  гръцкия народ.
В Гърция има фашизъм, защото от една страна икономическата криза  тук показва най-суровото си лице, а от друга международната икономическа и политическа олигархия е стъпила здраво на врата на гръцкото общество с помощта на правителството . Тройката (МВФ, ЕЦБ, ЕС) заповядва, а гръцкото правителство изпълнява нарежданията да не се оказва никаква подкрепа на социалните низини.

Правителството, както един истински диктатор, е напълно безразлично към липсата на подкрепа в обществото за рамките на престъпните икономически планове,които налага в името на „националното спасение“. То също така обаче е  безразлично  и към това има ли политическа подкрепа  и напълно пренебрегва парламента  при  ратифицирането на омразните меморандуми, споразумения и договори с Тройката. Папаконстантину (гръцкия министър на финансите) с подкрепата на диктатора Папандреу  е получил абсолютна власт и неговият подпис е достатъчен за да ратифицира заповедите на Тройката към Гърция .
До този момент Парламентът беше мястото където се изпълняваха поръчките на местната икономическа и политическа олигархия, но тъй като реалната власт е преминала във външни центрове за вземане решения, които се контролират пряко от международните елити – днес той официално е отменен и съществува само с цел легитимиране на извършения държавен преврат и да не позволи  да се стигне до политически колапс на режима. Ето защо ролята на партиите, които участват в парламента е на практика да подкрепят модерния фашизъм.

Кой наистина управлява в тази страна ни беше напомнено от Доминик Строс-Кан (управляващ директор на МВФ) при неотдавнашното му посещение в Гърция и поведението му в гръцкия парламент, където диктуваше на нелепите  народни представители, политиката, която МВФ и Тройката смята да наложи. Така той на практика си призна, че Гърция е морското свинче на МВФ. Момента в изказването му, който ни върна отново към спомените за хунтата и полковниците, беше когато сравни Гърция  с пациент, а себе си с лекар, тогава напълно приличаше на изпадащия в делириум фашистки диктатор  Пападопулос (полковник диктатор на военната хунта в Гърция 1967-74).

Присъствието и поведението в гръцкия парламент на Строс-Кан, както и това на Оли Рен, беше достатъчно показателно за това кой е „големия шеф”  днес.

Така по-голямата част от гръцкото общество прие, че „те са едни и същи“ и това беше лозунга изкрещян в демонстрациите пред парламента и подействал като червен плащ на бик за всички тези, които участваха в мобилизациите отвън.

Тези нагласи бяха потвърдени и на последните местни избори, които бяха голям шамар за политическата система и всички партии, тъй като по-голямата част от хората им обърна гръб с 54% негласували  и 10% недействителни гласове. Режимът ще се поддържа занапред от едно социално малцинство, а правителствената политика реално се подкрепя от една много малка част от гръцкото общество, което на последните местни избори не надвишава 10% от избирателите.

Ако това не е хунта,тогава какво е? Ако те не са диктатори, какви са?

По отношение на водачите в лявото крило на системата, Синазписмос (Лявата Коалиция) и ККЕ (комунистическата партия на Гърция), може да се каже, че те не са нищо повече от политически авантюристи,  които въпреки явния фашизъм на управляващите, продължават  косвено да ги подкрепят, за да не загубят възможността да усетят поне малко власт.

По-добре  системата да фалира!

Седем месеца вече Гърция е в подчинение на Тройката, а социал-фашистите от ПАСОК успяха да наложат дълга редица от мерки в рамките на „шоковата терапия“, която международния икономически елит диктува. Заплатите и пенсиите непрекъснато намаляват, 13-та и 14-та заплата (Коледа и Великден) в обществения сектор са орязани, държавните разходи навсякъде са сведени до минимум,пределната възраст за пенсия се увеличава. Само за три часа, диктаторът Папандреу и неговите министри отнеха трудовите придобивки, спечелени с дълги и често кървави борби, премахвайки колективните трудови договори и създавайки режим на индивидуални трудови договори.
По този начин шефовете бяха освободени от всякакви ограничения при намаляването на заплати и съкращения на работници, а условията на труд тук скоро ще започнат да се конкурират с тези в Азия. Каквото част обществено богатство не е разпродадена, ще се продаде, всяка дейност – социална или икономическа, която не е приватизирана, ще се приватизира сега.

Цялата тази атака срещу гръцкото общество беше за да се вземе заем от 110 млрд.евро, който правителството получи от Тройката, за да „спаси от фалит Гърция“. Въпреки това тези неолиберални мерки не само не пречат на банкрута, но той става все по-близък. Може би с постоянното намаляване на разходите, правителството цели  намаляване на дефицита, но задушаването на икономиката, което води до закриване на предприятия, съкращения, мизерни заплати и рецесия, прави невъзможно увеличението на приходите в държавните фондове , факт който всеки може да установи. Равнището на безработица се очаква да достигне или дори да надхвърли 20% до края на годината, съкращенията и затварянията на предприятията се увеличават, хората, които попадат под границата на бедността и тези, които се маргинализират стават все повече и повече. Бездомните и бедните, които се обръщат към държавните приюти за една чиния с храна, са толкова много, че картината на окупирана Гърция оживява отново.
„Лечението на пациента“ в съответствие с предписанията на главния престъпник Строс-Кан ще бъде успешно чрез икономическо и социално унищожаване на голяма част от населението в страната…

Това, което правят властимащите сега е прилагането на същото , което се е използвало по време на голямата  рецесия от 1930 г. и е било описано от американския министър на финансите със следните думи: „Ние ликвидираме излишната работна ръка, ние ликвидираме запасите, ние ликвидираме земеделските производители, ние ликвидираме автомобилния пазар …, ние премахваме гнилото от системата „.
Провежданата политика на строги икономии за „премахването на гнилото от системата“ или за „лечение на пациента“ (Строс-Кан),  е прилагането на икономическа политика, която евфемистично се нарича „икономически жертви“и според нея строгите икономии, намаляването  на заплатите и увеличаването на безработицата водят до намаляване на цените и увеличаването на търсенето. Независимо от факта, че това средство не само няма да възпре рецесията, но я ускорява (същото се случва и 1930г., същото се случва и днес), „експерти“ по икономическите въпроси, като най-крайният неолиберален съветник на Папандреу Томазо Падоа-Скиопа (банкер и икономист, който бе и италиански министър на икономиката и финансите), твърдят, че „строгите икономии няма да доведат до рецесия“ и настояват, че тези опустошителни действия „водят към растеж и просперитет“. Както казахме и преди това, ние не мислим, че те са глупави, а че следват пагубна политика.

Намаляването на дефицита ще се постигне от правителството само при непрекъснато намаляване на публичните разходи, докато от другата страна доходите заради рецесията е невъзможно да се увеличават, истискването на гражданите от данъци трябва да бъде толкова голямо, колкото те могат да понесат с намалените си заплати в условията на увеличаваща се безработица и намаляване на финансирането на обществените услуги като здравеопазване и образование.

След преразглеждането на бюджетния дефицит, който достигна 15,5%, пари, за да се сведе до 7,8% през тази година е невъзможно да се намерят, а неговото намаляване до 3% за 3 години е непостижимо. От друга страна, публичният дълг ще нараства непрекъснато като процент от БВП (брутен вътрешен продукт), който пък намалява заради рецесията и рано или късно ще достигне ниво, при което ще стане невъзможно да бъде управляван от Гърция. За 2012г. дългът се изчислява да достигне 156% от БВП (МВФ разглежда възможността, че до края на 2013г, дългът ще достигне 176% от БВП) и в следващите 5 години ние ще трябва да плащаме лихва от над 240 млрд. евро.

Горното е доказателство,че страната върви към банкрут. Единственото нещо,което остава, е тя да го направи официално и това ще се случи тогава когато политическите наставници на гръцкото правителство от Тройката решат. Помним, че Папандреу говори за преговори с „пистолет на масата“ и че пазарите „ще омекотят” привързването  на Гърция към механизма за подкрепа  с кредит от 110 млрд. евро.

Въпреки всичко това, гръцкия икономически и политически елит си свирка и твърди, че няма проблем тъй като ние заемаме от ЕС с „приятелски“ лихви от  5% . Също така, решението да се удължи времето за изплащането на заема, което всъщност е признание за провал, Папандреу го представя като“награда за нашите усилия”.

Наскоро от един от „експертите“, Скиопа, си каза направо,че про-неолибералния курс на правителството поставя началото на дълъг период на строги икономии в който едно поколение ще бъде принесено в жертва за спасението на системата. Това поставя нещата ясно и всякакви приказки за меморандуми и спасителни мерки до 2013г  трябва да се смятат за празнословие – става въпрос за социална война на държавата и капитала срещу по-голямата част от гръцкото общество.

Повтаряме, нито МВФ нито ЕС или правителството са идиоти, които не разбират, че са в задънена улица. Гърция беше унищожена много преди изборите, факт, който ПАСОК много добре разбираха и който не им попречи  с измама да вземат властта и да подчинят Гърция на Тройката.

С отпускането на заеми за гръцката икономика, се цели да се удължи жизнеспособността на гръцките банки и да се гарантират парите на европейските банки, които са инвестирали в гръцкия дълг. Целта на международната икономическа и политическа олигархия не е „спасението на Гърция от фалит“, както се твърди от измамниците в правителството, а спасението на банковата система .
Гръцкото правителство обаче хич не е  пестеливо, когато става въпрос за банките. Така след като правителството на „Нова демокрация“ (предишното дясно правителство), отпусна пакет от 28 млрд. евро, това на ПАСОК продължи с помощта за банките с допълнителни гаранции от 15 млрд. евро, след като меморандумът вече беше гласуван. След като големите инвеститори изтеглиха капитали на стойност 23 млрд. евро от гръцките банки, поставяйки банковата система в  много голяма опасност, социал-фашистите от ПАСОК през август 2010г, увеличиха пакетът от гаранции на банките с още 25 млрд. евро, по заповед на Тройката, като условие за плащане на втората вноска от заема. Ако прибавим и 10 млрд. евро от заема от 110 млрд. Евро на Тройката, общата сума на пакета за подпомагане на гръцките банки, достигна от 78 милиарда евро.

Втората и много важна цел, която международният икономически и политически елит си поставя в Гърция с изкуственото удължаване живота на гръцката икономика, е пълната метаморфоза и промяна до неузнаваемост на живота в тази страна. С алтернативата „строги мерки или фалит“ фашистите от правителството развихрят постоянна ескалация на държавен тероризъм, отнемайки  една след друга социалните, политически и трудови придобивки. Унищожавайки социалната сигурност целят превръщането на работниците в безмозъчни и послушни роби, а Гърция в рай за капиталистите и баровците.

Когато най-накрая банките, които спекулират с гръцкия дълг успеят да се измъкнат от тази каша, гръцкото правителство ще бъде обявено официално за банкрутирало и до това събитие не ни дели много време. Нашето излизане от Икономическия и паричен съюз (Еврозоната) може да се счита за сигурно, за да се гарантира сигурността на еврото. В условията на задълбочаващата се криза, една след друга европейските страни ще започнат да се сриват икономически и ще е трудно не само за Икономическия и паричен съюз да оцелее, но и за ЕС като цяло. Най-оптимистичния сценарий за бъдещето на Съюза е създаването на една свръхдържава, в която по-силните икономически държави ще водят останалите, които ще се превърнат в протекторати, тъй като те ще са се отказали изцяло от икономическата и политическата си независимост в полза на доминиращите в политико –икономическо отношение в Европа. Сегашното състояние на ЕС може да се нарече като подготовка за създаването на механизъм за контролиран фалит.

Заедно с гръцките държавни облигации и ние, обикновените хора в тази страна ще отидем на боклука, а докато чакаме официалното обявяване на гръцкия фалит, атаките на управляващата класа срещу нас в следващите години няма да спрат, а ще се засилят. Гръцкото общество вече е под контрола на международната икономическа и политическа олигархия, и този факт няма да промени което и да е правителство. Няма да спре и ограбването на общественото богатство и съсредоточаването му от основата към върха на обществената пирамида.
Заради всичко това фалшивата дилема „фалит или икономии“ заслужава като единствен отговор „По-добре системата да фалира ! „.

Единственият изход е Социалната революция!

Тъй като липсват неутрални анализи за кризата, а икономиката освен числа, диаграми и статистически данни е и отношения на власт, очевидно е , че предложенията за изход от кризата са продукт на политическата класа, техните анализи, предложения, очаквания и цели.

Позициите на неолибералите и социалдемократите не се различават по нищо, освен в дребни детайли за начина по който да се „рестартира” блокиралата капиталистическа машина.

Що се отнася до позицията на „комунистическите“ партии, като например ККЕ (комунистическата партия на Гърция), които виждат като отговор на кризата въвеждането на централен контрол в икономиката, известно е исторически, че този модел води единствено до друга тоталитарна икономическа и политическа формация в която партията-държава се превръща в диктатор. Моделът на държавен капитализъм в миналото не успя не само като икономическа система, но и заради социалната и политическа тирания чрез която опита да се  увековечи.

За нас, икономическата криза, както сме писали в предишни наши текстове, е резултат от класовия характер на самата система, която съществува единствено на основата на неравенство и класовото разделение. Увеличаването на неравенството и бедността на планетата е това, което капитализмът оставя след себе си. Неолибералната глобализация увеличава пропастта в обществата, икономическата експлоатацията става по-жестока от всякога, бедността, гладът и смъртта са налице. Социалното и класово разделение на хората са същността на системата, това е и причината тази система постоянно да боледува, като нейните кризи са патологични.

Крайният изход от кризата не е в нито едно от предложенията на политическата класа , дори и „най-прогресивното”, защото всички те остават в рамките на системата.

Затова, за нас, единственият начин да се гарантира не само временното излизане от сегашната икономическа криза, но и никога повече да не живеем в криза, е премахването на капиталистическата система, пазарна икономика и парламентарната демокрация. Също много важно е и разобличаването на всяка нова „прогресивна и по-хуманна“ система за доминация, която иска да замести сегашната.

Ето защо нашият отговор на кризата е Социалната революция, която считаме за единствено средство за излизане от кризата на системата. Социалната революция, в която  ще се  експроприира състоянието на богаташите, мултинационалните и големите гръцки компании. В която ще бъде експроприирано изцяло църковното богатство и държавната собственост. Социалната революция, която ще премахне веднъж завинаги Държавата и всяка йерархична и бюрократична организация и ще създаде социални структури, които да не допуснат повторната поява на организирана икономическа и политическа власт. Ще се социализира всичко: средствата за производство, земя, търговия, здравеопазване, образование, транспорт.

Социалната революция ще има за основа социалната организация на общността или общината. Всяка социално-икономическа дейност ще се извършва от мрежа от народни асамблеи и съвети, където всички ние, на работното си място, в града, в селото, квартала, чрез тези колективни органи за управление и вземане на решения ще поемем живота в собствените си ръце.

Тогава познатото ни индустриално общество и съвременен  начин на живот, които се характеризират с алчност и господстващото положение на хората над природата, ще бъдат забравени.
Социалната революция, която ще премахне всяка национална, расова или религиозна дискриминация, която ще събере хората в едно, зачитащи своето многообразие, която най-накрая ще премахне класите и социалното разделение.

Да живеят Свободата и Социалната революция!

Пола Рупа, Никос Мазиотис, Костас Гурнас

Превод и редакция Инферно и Бай Благой

.