РАБОТНИКЪТ
Христо Смирненски
Когато в ранна утрин изток се топи
в море от пламък златоален –
върви той редом с бледоликите тълпи
и сам пламти от гняв запален.
Под тежките му стъпки каменния град
изтръпва и намръщен се събужда
и улиците бликат своя вик познат –
викът на многолика нужда.
Ала сред бръчките на мрачното чело
не тиха скръб е начертана –
днес в тях закърмя се великото дело
и буреносната закана.
Днес няма вече роба свит и примерен,
отпуснал немощно ръцете:
това е новий Прометей, освободен
от игото на боговете.
През ранните зори на новия живот
пристъпя той с походка дръзка
и пред потъналия в мрак човешки род
рубинени огньове пръска
