Безработицата е “прекрасно” нещо. Лежиш, разхождаш се, почиваш си, но като дойде време да ядеш – няма какво! Хладилникът дори не свети, защото са ти спрели тока. Няма как да се обадиш  и да се оплачеш на електрото, защото и телефона са ти изключили. Чука се на вратата – поглеждаш съдия-изпълнител – “Осъден си от банката”, а после ти взимат телевизора, уредбата, микровълновата, но нали и без това нямаш ток, за какво са ти? “Скоро ще трябва да освободиш и апартамента”, казва съдията размахвайки заплашително някакво решение за непогасен кредит.

По официални данни безработицата в България намалявала, даже не намалявала, а направо се топяла. Изчезвала бързо като пролетен сняг.

Намаляването наистина има и то е в няколко посоки:

– хората вече са готови да работят за жълти стотинки.  Това е Рай за бизнесмените, защото колкото повече безработни има, толкова по-ниски са заплатите, а печалбата по-голяма;

– гонят хората от бюрото по труда, защото са работили някъде 1 ден и не са съобщили на чиновниците (за това се налага наказание – отписване и не можеш да се запишеш там следващите 6 месеца);

– безработните сами се отписват, защото вече не получават обезщетение от НОИ (което също е масово);

– или въобще не се записват там, “защото няма смисъл”.

Това разбира се не ги прави по-малко безработни, но за държавата не е важна реалността, а статистиката. За нея човек е безработен, само ако по документи е такъв. И ако законодателството се променя така, че да става все по-трудно за човека да се записва и задържа в лодката, наречена Бюро по труда, то скоро там ще останат само “любезните” служители с намръщен поглед и желание да им се махнеш от главите, а безработицата ще стигне заветните 0%.