Целта на публикацията е да разкаже за борбата за безплатно- обществено финансирано висше образование, от самото й начало на 5 ноември 2008 година до днес. Разглежда се развитието на студентските борби, изграждащи съвременното студентско движение на Хърватия. Началото си това движение води още преди пряката борбата срещу приватизацията на образованието – основната тема, за която ще научите от този текст.
Преди 2008 година хърватските студенти така и не успяваха да се организират като значима социална сила, те си поставяха ограничени цели, като спирането на растящите цени в студентските столове, например. Затова и изявите им не привличаха сериозно внимание към себе си. Днес положението е доста по-различно и може да се каже, че студентите успяха да добият сериозна роля в обществения живот, дори когато се занимават с теми непряко свързани с висшето образование. Тази причина ни се струва достатъчен повод да разкажем за началото, пътя и измененията в борбата за безплатно образование и за студентското движение като цяло. Ще обърнем внимание върху по-слабо познатите страни от събитията, а подробностите оставяме на вече по-изчерпателно написани изложения, като историята за университетските окупации от пролетта на 2009 година (в „Наръчник за окупации“:http://slobodnifilozofski.org/?p=1915 ). Тук ще засегнем основните събития и явления, дали облик на движението, неговите дейности и цели. Това, разбира се, е личен поглед върху събитията, като вниманието е преди всичко върху случилото се в Загреб, в самото ядро на студентското движение и борбата за безплатно образование – Загребския факултет по хуманитарни и социални науки (ЗФХСН).
Всичко започна през 2008 година със своеобразно начало, в което студентите се настроиха за дейност покрай една непряко свързана с тесните студентските проблеми тема, имаща по-широка социална значимост – присъединяването на Хърватия към НАТО. Инициативата „Философският факултет срещу НАТО“ започна от факултета ЗФХСН и чрез нея студенти се сработиха с други групи в обществена антинатовска кампания, която поиска да се свика референдум за приемането на Хърватия във военния съюз. Затова инициативата събираше подписки и организира по време на посещението на американския президент Дж. Буш в Загреб анти-НАТО протест. Въпреки че крайната цел – събирането на 450 хиляди подписа за референдум, не беше постигната, резултатите са впечатляващи. Бяха събрани 125 хиляди подписа почти изцяло от студенти от Философския факултет. И така, не дълго след тази активност, свързана с члентвото в НАТО, започна и студентското вълнение по въпроса за образованието.
През пролетта на 2008 година студентските въпроси започнаха да се разглеждат по организиран начин, особено проблемите, причинявани от хаотичното въвеждане на Болонската реформа. Това може да се нарече първия етап от студентското движение. Важна роля в самото начало изигра студентска група към Философския факултет (ФФ), обособила своя секция за проучване на Болонския процес и последиците от готвените реформи. Сътрудничеството между студенти от ФФ и Факултета по природните науки е друг важен момент, довел на 7 май 2008 г. до първия голям студентски протест. Протестът не беше добре подготвен, което е обяснимо за първа подобна проява, но със своите близо 5 000 участници се превърна в най-големия подобен протест в най-новата история на Хърватия. По-късните протести от 2009 и 2010 година не съумяваха да привлекат такъв брой участници. Успехът му вероятно дължим на неговата неопределеност като насока, с цели от много общ и реформистки характер. Главният импулс за протеста даде въвеждането на семестриални такси на общо основание (свързано с въвеждането по Болонската реформа разделяне на обучение на две отделни степени: бакалавърска за 3-4 години и магистърска за 1-2 години). Таксите засягаха всички студенти, включително тези, които дотогава не заплащаха никакви такси в своето обучение. Друга важна причина за недоволството беше хаоса сред новопостъпващите в университета, причинен от Болонската система, която щеше да бъде изпробвана именно на този първи випуск.
По това време – през първата половина на 2008 година, студентите още нямаха ясно определена цел. Съществуваха множество зле съставени искания. Освен това, на сериозното действие пречеше и остарелият организационен подход, свързан с т.нар. официални студентски представители в лицето на Студентския съвет (СС). Даже когато членовете на СС не се оказваха корумпирани представители на младежката управляваща партия, което беше повсеместният случай с изключение на ФФ и Факултета по природни науки, неподходящият им начин на действие ги превръщаше в слабоефективни. Един ден преди обявения протест студенти бяха поканени на преговори в Министерството на науката, образованието и спорта. Последва министерско прес-съобщение, което известява удовлетворяването на всички студентски искания. Тази лъжа имаше за цел да обезсмисли предстоящия протест. Обаче главната причина за протестите – идеята за въвеждането на таксите, беше изоставена от властта през 2008 година и положението остана такова до ден днешен. Това се дължи само и единствено на мощния студентски натиск. Протестът от 7 май беше също така важен урок за по-нататъшните студентски действия. Той показа, че начинът на действие на СС и неговите представители е неефективен, а всякакви форми на преговори с бюрократите от министерството са погрешни и са загуба на време. Пролича си също така, че стратегически не е правилно да се излагат пред обществеността една камара искания, защото така отделните искания се размиват, а за хората става трудно да отличат кои от тях са най-съществени. Един от най-важните резултати от протеста е това, че той показа способността на студентите да се обединят и организират около определен въпрос. Преди това обществото и повечето студенти бяха на мнение, че никаква кауза не може да извади повече от стотина студенти на улицата. А масовото събиране на този първи протест съвсем явно разсея мита за студентската незаинтерсованост и апатия.
Към този момент ясна представа за безплатното образование като основна цел все още не съществуваше въпреки успешността на протеста в постигането на безплатно следване през предстоящата академична година. Разобличаването на Болонския процес беше една от целите, а поради тактически причини по-късно тя беше заменена с друг подход- да се деболонизира Болоня (т.е. действие към изменяне на Болонския процес отвътре, стъпка по стъпка, така че накрая самата философия на реформата да претърпи обрат, бел.на прев.) без формално да се отрича цялата реформа. В този период все още не съществуваха международните студентски контакти, както и сътрудничеството между хърватските университети от столицата с тези от провинцията. Интересно е да се отбележи, че малко преди протеста от 7-ми май, гимназистите се организира срещу уеднаквения държавен изпит-матура чрез Фейсбук-протест, който беше широко отразен от медиите. Това даде повод на критикарите да обвинят студентите и техния протест в сляпо копиране на гимназистите. В действителност студентите подготвяха своята проява далеч преди спонтанното надигане на учениците срещу матурите. За разлика от случващото се в Гърция, Германия, Франция, Сърбия и други места и въпреки продължителните усилия на студентите в Хърватия, сътрудничеството между ученици и студенти тепърва предстоеше. Пред разрастването на движението и борбата за бъдещо по-добро образование липсата на единство между тези две групи е пречка, която трябва да се преодолее.
Втората фаза на движението започна през есента на 2008 година. Неговата кулминация беше протестът на 5 ноември в градовете Загреб и Пула. Този път присъствието на протеста в Загреб беше доста по-малко в сравнение с преди – включиха се около 1 500 души, предимно студенти от Философския факултет. Това се дължи на факта, че протестът имаше едно единствено, радикално искане и беше лишен от непосредствена и спешна причина. В хода на подготовката за протеста беше изготвено и единственото общо искане – за безплатно, т.е изцяло обществено финансирано образование за всички степени на обучение, достъпно за всички (към този момент 50-60% от студентите в Хърватия плащаха такси в една или друга степен). Дотогава идеята за безплатно образование беше изключително и напълно непознато искане, неповдигано в общественото пространство от 1990-те години; преди протеста от 5 ноември въобще отсъстваше каквато и да била форма на критика срещу приватизацията на образованието. След студентските прояви през 2008-2009 г. това искане стана и към момента е дотолкова общоприето, че дори получава подкрепа на формално и символично равнище сред определени кръгове на политическия елит. И това е главният успех на студентското движение.
Практиката показа, че един от пътищата към успеха е в издигането на едно единствено и ясно искане, а не занимаването с отделни, многобройни проблеми, които размиват общата картина. Точно формирането на искането на 5 ноември послужи за базата, на която няколко месеца по-късно стана окупацията във Философския ф-тет. Така искането за безплатно образование действително получи признат характер. Независимо че самият протест на 5-ти ноември не получи огромно медийно отразяване, дейностите във ФФ и работата със студентите не спряха и открито се подготвяха нови прояви. Крайният резултат от това е окупацията през пролетта на 2009 година, която нямаше да се случи без акцията на 5-ти ноември. Както се изтъкна вече – единственото и по-конкретно искане се отрази на посещаемостта, която беше по-ниска отколкото преди 6 месеца (1500 вместо 5000 протестиращи). Борбата този път се разпространи обаче и по градовете из цялата страна. Така например, на 5-ти ноември студентите от Пула се организираха в свой протест, който съгласуваха по време и послания с колегите си от Загреб. Това сътрудничество продължава и до сега. Също така, беше отбелязан Международният ден за борба срещу приватизацията на образованието. Обаче новият начин на борба все още не беше напълно утвърден. За първи път протест беше организиран без т.нар. официални студентски представители; имаше утвърдени обаче официални говорители на движението пред медиите- практика, която по-късно беше изоставена и т.н.
Третата фаза на студентското движение започна с подготовката за пролетната окупация на Философския факултет през април-май 2009 година, която обхвана около 20 факултета в 8 хърватски университетски града. Събитието се превърна в един от най-мащабните студентски протести не само в Европа, а и в световен план. Това върна студентите в обществения и политически живот като значимост и ги направи важен политически фактор. По време на събитията се родиха ключови новости и необикновени похвати, които станаха важна отличителна черта на хърватското студентско движение. Така в организацията на окупацията студентите сами изградиха система за пряка демокрация, която във ФФ беше последователно и напълно приложена под формата на общи събрания и работни групи. Официалните студентски представители бяха напълно пренебрегнати. Прокараха се и други важни начини на действие като: сплотеност и отказ студентите да бъдат разглеждани просто като индивиди, отхвърляне на преговорите и компромисите, ново и нетрадиционно отношение към средствата за масова информация и т.н. Искането за безплатно образование беше добре аргументирано и развито в подробности, с него студентското движение обхвана цялата страна. Прекият резултат от окупациите е: за втора поредна година общите курсове за обучение останаха безплатни; междувременно неолибералният Правилник за университетите, който властта възнамеряваше спешно да приеме до лятото на 2009 година (а и преди това), бе изоставен. През тази първа вълна на университетските окупации в Хърватия студентите успяха да повдигнат и съставят сериозна обществена критика не само върху приватизацията на образованието, но и общо спрямо неолибералния капитализъм и либералната демокрация. Самата дума „неолиберализъм“ стана широко използваема в страната именно след като неолибералната доктрина получи тежки критики от студентската окупация.
Краят на този първи период на студентските окупации беше тълкуван от някои като необратим завършек на едно изолирано явление. Някои сравняваха случилото се със събитията във Франция и говореха за Хърватската 1968, като искаха с това да подчертаят неуспешността на начинанието. Но краят на окупациите не означаваше край на борбата. През пролетта на 2009 година икономическата криза в страната започна да се задълбочава, работници и земеделци започнаха свои протести. Кратко след окупацията студентите от ФФ подкрепиха протеста на земеделците (това е показано в документалния филм на Игор Безинович „Encounter“) и това бе първият признак, че борбата се разпростира в други обществени области. Това е логично продължение като се има предвид, че искането за безплатно образование от самото начало беше пропагандирано от студентите сред широките обществени среди.
Четвъртата фаза на събитията включва случилото се през есента на 2009 година, преди и по време на втората вълна от окупации, обхвана 10 факултета в 4 университета из страната. Както се и очакваше, втората вълна обхвана по малко на брой университети и получи по-слабо медийно внимание. Присъстваха и по-малко хора – отсъстваха тези, които виждаха в хаотичността на първата окупация възможности да прокарат своите собствени политически интереси, а също и тези, които преди участваха само, за да се запишат „на правилната страна в историята“. Въпреки това, продължилата борба надхвърли образа на нещо еднократно и изолирано, превърна се в сериозно политическо събитие и потвърди правилото, че важните и необратими промени никога не се постигат от днес за утре.
Окупациите започнаха едновременно в цяла Хърватия, като първи действаха студентите в градовете Риека и Пула, което символично показа, че движението е децентрализирано и лишено от единен център на инициативата. Втората окупация поддържаше освен основното искане за безплатно образование, още и критика и отхвърляне на Правилника за университетите, чиито текст студентите направиха достояние на цялото общество. Този правилник имаше за цел да ограничи университетската автономия и да прокара по-нататъшната приватизация и неолиберализация на университетите. Академичната общност осъзна сериозността на тази тема именно под влянието на студентите и когато година по-късно (есента на 2010 г.) правителството официално представи правилника заедно с още два законодателни проекта в областта на висшето образование и науката, те бяха единодушо отхвърлени от академичната общност.
Втората окупация беляза и началото на нова тенденция – по-пряко сътрудничество между студенти и работници, което от началото на 2010 година се задълбочи. По време на окупациите сътрудничеството със земеделците доведе до провеждането на първото земеделско събрание на територията на Философския факултет, което стана във връзка с протестите срещу падащите изкупни цени на млякото. Втората вълна на окупации затвърди постоянството в студентската активност чрез продължителни прояви, обществени дискусии, работни групи по отделните въпроси и т.н.
Петата фаза започна в началото на 2010 година след втората вълна на окупациите. Особеното в нея е линията на по-нататъшното разпростиране на борбата и прякото сътрудничество с други социални групи, най-вече работниците, което се оказа важен момент в студентското движение. Това сътрудничество ставаше чрез работните групи за пряка демокрация, които се превърнаха в работещи платформи из цялата страна. Същевременно работническите стачки, окупации на предприятия и протести увеличиха своя радикален заряд и това позволи да се дискутира отново публично един въпрос, останал като табу от миналото – въпросът за работническото самоуправление. Всичко това стана в момент, когато част от корабостроителниците бяха заплашени от приватизация (което много вероятно означава и ликвидация).
Дейностите в подкрепа на безплатното образование продължиха. На 30 март 2010 г. беше организиран студентски протест по метода на „широкото обединение“, т.е със студенти от други факултети (Икономическия факултет), които повдигнаха свои особени вътрешнофакултетни проблеми. Тези проблеми са пряко свързани с приватизационните реформи в университетите, макар и това на пръв поглед не винаги да изглежда очевидно. Отново всички усилия имаха пряк и видим резултат – за трета последователна студентите заварено положение останаха в безплатната форма на обучение. Такси не бяха въведени и на всички започващи обучението си първокурсници.
Сътрудничеството между студенти и работници доведе до оживена печатна и издателска дейност. Листовки (от типа на въпроси-отговори) и брошури, в чиято направа участват студенти, бяха издадени и разпространени сред работници и безработни, а сайтът на Свободните философи (свободен ФФ: http://slobodnifilozofski.org ) се превърна в авторитетен и популярен алтернативен източник на информация. Появи се и желание да се разпространява моделът на окупация, приложен във Философския факултет – чрез брошурата „Наръчник за окупации“. Тя излезе по време на втората вълна на окупациите и описва подробно начина за провеждането на окупация и принципите на пряката демокрация. Тя е преведена на немски и публикувана в Австрия, а английското й издание ще бъде отпечатано в САЩ. По този повод сръбските студенти започнаха сътрудничество с хърватските си колеги с намерение да подновят своитестудентски събрания, които за последно са се състояли по време на студентските окупации в Белград през 2006 година.
Шестата фаза започна през есента на 2010 година след като структурите на Студентски съвет във Философския факултет (т.нар. официално представително тяло на студентите) бяха превзети от самостоятелното студентско събрание и неговите работни групи там. Това беше ново изпитание и крупен опит за въвеждане на пряка демокрация в завършена институционална организация. Също така, през октомври 2010 година най-после цялата академична общност осъзна заплахата от приватизация, състояща се в предложените три законопроекта – Правилникът за университетите, Законът за висшето образование и Законът за науката. Повечето университети и научни институти, както и студентското събрание на ФФ напълно отхвърлиха законопроектите. Предстои да видим дали опозицията на тези закони ще надхвърли като форма сегашното ниво на публични декларации и петиции.
Трудно е да се предвидят бъдещите действия на едно децентрализирано и използващо пряката демокрация движение, каквото е студентското. Сигурно е, че студентите ще продължат сътрудничеството си с други социални движения и ще разпространяват борбата в други обществени сектори, като здравеопазването. Предстоящите политически промени в страната също ще отприщят нова активност и пример за това е кампанията срещу членството на страната в Европейския съюз, която започна от Философския факултет в края на 2010 година. Дали скоро ще има нови окупации на факултети в борбата за безплатно образование силно зависи от бъдещи събития и действията на официалните власти. А те по всичко личи не са си научили урока от случилото се досега. Така или иначе, духът на студентските окупации продължава да броди из Хърватия, а борбата за обществено финансирано образование продължава.
автор Мате Капович
(оригиналната публикация е в хърватското културно списание Zarez)
Източник: http://slobodnifilozofski.org/?p=2216
Превод от английски: „Призив за образование“