След метежа анархисти създават прочутата Килифаревска чета, която действа цели две години в района

През нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г. в България е извършен държавен преврат, останал в историята като Деветоюнския преврат. Основна роля в подготовката му имат Военната лига и Народният сговор, които организират около себе си всички политически сили, недоволни от режима на БЗНС. В резултат на преврата е свалено правителството на Александър Стамболийски и е образувано ново – начело с проф. Александър Цанков. На отделни места има опити за съпротива от страна на земеделски активисти и доброволно присъединили се към тях комунисти, като по-късно тази съпротива е определена като Юнско въстание.

Митингът от 10 юни 1923 г., на който в Килифарево е обявено Юнското въстание. Художник Добри Лещаров

Деветоюнския преврат от 1923 г. става причина да се образува прочутата Килифаревска чета, а 50 г. по-късно се явява удобен повод Килифарево да бъде обявено за град. След 1944 г. обаче възниква идеологически и историографски проблем, свързан с Килифаревската чета, която впоследствие взема участие в т.нар. Септемврийското въстание и просъществува чак до 1925 г. По същество тя е анархическа, защото неформалният командир и повечето четници са били с анархистични или анархо-комунистически възгледи. През социализма обаче истината за всички революционни действия в периода 1923-1925 г. е присвоена от БКП и казионната БЗНС. След “обективен” анализ се стига до заключението, че “Килифаревската чета е първата единнофронтовска антифашистка чета в България”.
Този революционен актив е използван през 1973 г., когато са се навършвали 50 г. от Деветоюнския преврат. Тогава в София пристига делегация от Килифарево, която се среща с Пенчо Кубадински. Той ходатайства пред Тодор Живков Килифарево да стане град. Мотивът бил, че селището е едно от малкото, вдигнали се през 1923 г. с оръжие срещу превратаджиите и при това е дало жертви. На 10 юни същата година първият партиен и държавен ръководител другарят Тодор Живков пристига в Килифарево. На площада в центъра Пеко Таков прочита Указ № 1275 на Държавния съвет на НРБ, с който Килифарево е обявено за град.
Превратът от 9 юни 1923 г. в Килифарево е обявен още същия ден. Местният общински съвет, в който преобладават членове на левицата, е разтурен и заменен от тричленна комисия на новата власт. Същата вечер анархистическата група в Килифарево прави тайно събрание, на което се решава на следващия ден да се организира протест, който да прерасне във въоръжен бунт.
На 10 юни сутринта в центъра на Килифарево се провежда голям митинг, на който присъстват анархисти, комунисти и земеделци. Анархистът Георги С. Попов призовава хората да въстанат с оръжие. След речта му бунтът е обявен и група въоръжени въстаници се отправят към сборния пункт в местността Мочура. Там се съсредоточават около 120 въстаници от Килифарево, пристигат и въоръжени селяни от Дебелец, Ялово и Плаково. В Килифарево е създаден Революционен съвет от анархисти, комунисти и земеделци.
На 11 юни голяма група въстаници напада и превзема Дряново, където е създаден Революционен съвет, който отхвърля новата власт на превратаджиите. На 12 юни въстаналите селяни водят тежки боеве срещу войска и полиция на спирка Ганчовец, гара Соколово и в местността Мочура. На 13 юни в Килифарево пристигат артилерийски части, които обстрелват последните позиции на въстаниците в местностите Усойната и Бутора. В следващите дни въстанието е потушено.
На 13 юни 1923 г., непосредствено след разгрома на бунта, е създадена Килифаревската чета, която действа до май 1925 г. Тя включва въстаници от Килифарево, Дебелец, Лясковец, Горна и Долна Оряховица и др. Килифаревската чета, което е характерно за всички анархистически групи, официално няма командир, който еднолично да дава разпореждания. Решенията се взимат на общи обсъждания. Въпреки това с най-голям авторитет се е ползвал анархистът Георги С. Попов.
В основния състав на четата са преобладавали анархистите – 36. Те се противопоставят на създаването на единен фронт с комунистите и налагането на централно ръководство, което да спуска отгоре директиви. В Килифаревската чета има и осем комунисти, един земеделец, един от ВМРО и един нихилист. Нейният състав през годините варира от 10 до 40 човека.
Първата акция на четата е на 13 юни, когато е нападната Общината в с. Радковци, откъдето са иззети пушки, сандъци с патрони и две бомби. На 17 септември четниците ликвидират кмета на тревненското с. Джуровци. По време на т.нар. Септемврийското въстание четата превзема гара Соколово, като телеграфният и телефонният кабел, както и жп линията са прекъснати за повече от 30 часа. През януари 1924 г. край Плаково, обкръжен от полицията, след престрелка се самоубива неформалният водач на четата анархистът Георги С. Попов. На 11 август група четници ликвидират двама стражари, участвали в акцията срещу Попов. Убит е и пазачът на “Банка съединени индустрии”. През лятото на 1924 г. Килифаревската чета организира бягството от затвора на известния килифаревски анархист и участник във въстанието от юни 1923 г. Стефан Парасков. През октомври 1924 г. при опит да ликвидират секретар-бирника на с. Косарка четниците убиват по погрешка кмета на селото. На 11 ноември 1924 г. в местността Света гора край Килифарево четата ликвидира агент-провокатора Трифон Илиев. През пролетта на 1925 г. група четници извършват обир на кожарски магазин във В. Търново и на пощата в Павликени.
След атентата в църквата “Св. Неделя” в София на 16 април 1925 г. репресиите срещу крайната левица се засилват. В края на април Килифаревската чета се събира за последен път и след престрелка с полицията се разпръсква. Около 15 от четниците тръгват към Стара планина, където се разделят на групи. Мнозина от тях са заловени или загиват при престрелки с полицията. Част от четниците, които оцеляват, се укриват и после напускат България.
През Килифаревската чета са преминали редица интересни личности. Сред тях изпъква роденият през 1896 г. в Ямбол известен анархист, поет и публицист Георги Шейтанов. През 1913 г. заедно със свои другари прави опит да запали Ямболския окръжен съд, заради което е арестуван, но успява да избяга. После напуска България и обикаля из Румъния, Турция, Палестина, Египет, Франция, Русия. През 1918 г. се завръща в България и започва да развива анархистическа дейност. През 1921 г. Шейтанов заедно със свои другари успява след дръзко нападение да освободи от ареста анархиста Петър Мазнев от Дебелец, за който е известно, че е прототип на Иван Кондарев от едноименния роман на Ем. Станев. На 25 февруари 1925 г. в София Георги Шейтанов участва в убийството на видния сговорист и поддръжник на македонското дело проф. Никола Милев, заради което получава смъртна присъда от ВМРО.
В българската историография и досега не е уточнено как е загинал Георги Шейтанов. След разпадането на Килифаревската чета на 26-и май 1925 г. Георги Шейтанов е арестуван край Нова Загора, а после е закаран в околностите на гара Белово, където е бил екзекутиран от полицията. Според друга теза на гара Белово пристига група, начело с войводата Йонко Вапцаров, баща на поета Никола Вапцаров, която отвежда Шейтанов в Горна Джумая (Благоевград). Там в околностите на града водачът на ВМРО Иван Михайлов го осъжда на смърт за участието му в убийството на проф. Н. Милев и заради връзките му с Димо Хаджидимов – комунистическия деец и привърженик на лявото крило на ВМРО.
Безспорно е влиянието на Шейтанов върху Гео Милев и списание “Пламък”. В него са публикувани статиите му “Изкуството и човекът”, “Начало” и “Знамето на епохата”, и няколко негови стихотворения. След 1944 г-Шейтанов е представян от властта основно като единофронтовец и уникален революционер, а анархистките му убеждения са подминавани като неудобни.
Светослав СТЕФАНОВ