Какво благоденствие настъпи в нашата родина! Какъв разкош и какъв стандарт се създаде изведнъж с предизборното, все още обещано увеличение на минималната работна заплата от 240 на 270 лв. Усетих как джобовете ми се изпълват с банкноти. Потребителската ми кошница прелива, а бензинът и нафтата вече не са толкова скъпи, колкото вчера. Иска ми се да запазя два билета за Сейшелските острови още с първото увеличение.Да, наистина стандартът в България е толкова нисък, че тези 30 лева може да се окажат спасителни за работниците, работещи като роби в чужди и наши “компании”. В шивашките и други фабрики вече ще трябва да плащат щат-не щат нищожните за целия европейски съюз 270 лв. И въпреки това работодателските организации и скъпо платените от европейски и американски фондации икономически анализатори остро се противопоставиха на 30-левовото увеличение. “Ще фалираме… ще трябва да уволняваме работници, чуждите инвеститори (а всъщност обикновени крадци) ще си изнесат производствата!” Та има ли друга държава в света, питам аз, която ще им предостави такива условия, каквито им предоставиха нашите продажни политици?
Увеличението на заплатите отдавна е изядено от инфлацията, от изкуственото увеличение на тока, парното, водата и услугите. Обедняването е толкова мащабно, че и двойно увеличение няма да стига да се храним добре, да плащаме кредитите и сметките си.