Свикнали сме през последните години, веднага щом прочетем или чуем думата “Ал Кайда” да се стряскаме. Последните събития – убийството на Осама бен Ладен, провъзгласяването на нов лидер на организацията и нападенията в Пакистан- допълнително вляха свежа струя в параноята, обхванала голяма част от западното общество. Спомените за атентатите в Лондан, Мадрид и Ню Йорк все още са силни, а най-вероятно няма и да бъдат забравени.
Все пак, да се върнем към въпроса. През последните няколко дни вестниците бяха залети от заглавия от типа: “Организацията на Ал Кайда има нов лидер”. Трябва да се уточни, че Ал Кайда никога не е била организация, не и от типа, който ние познаваме. Движението, което бе създадено под вещото ръководство на Осама бен Ладен е най-вече идеология, феномен, група, всяваща страх сред опонентите си, но не и организация. Това е важно да се разбере и уточни при тълкуванието на действията на Ал Кайда.
Името на Айман ал-Зауахири е свързано отдавна с Ал Кайда, Осама бен Ладен и сега най-вероятно ще оглави групата. Той е египетски лекар, образован и беше дясната ръка на Бин Ладен. Най-вероятно той ще продължи амбициите на Ал Кайда да постигне целите си, чрез тероризиране на населението в Близкия изток и Западния свят. За момента наградата за залавянето на Зауахири е 25 милиона щатски долара.
Въпреки, че новината предизвика реакции на тревожност във Вашингтон, реално този човек е страничен, външен. Ал Кайда – независимо как западната преса или правителства я охарактеризират – винаги е била ключът към оправдано навлизане на външни интереси в Близкия изток. Тревожен е фактът, че дори арабски лидери използват името на Ал Кайда, като средство за манипулация, за да оправдаят избиването на протестиращи. Най-бързо можем да се сетим за Али Салех в Йемен и Муамар Кадафи в Либия, които обявиха, че бунтовниците имат връзки с терористичната група. Странно или не, САЩ пък доскоро обвиняваха тези двама лидери за “инженери на тероризма”. От своя страна Салех и Кадафи разпространяваха информация, че американската политика е създала арабските протести тази година. Чудни ли са всичките тези рокади, тактики, словесни атаки и отстъпления? Никак дори.
Да се върнем отново на въпроса за Ал Кайда. Името на организацията (да я наречем така, за улеснение) се използва за оправдание за различни престъпления, които се случват по ял свят – безпилотен самолет удря къщи в Афганистан, убийства в Ирак, потискане на граждански движения и т.н. (Scott A. Hill). Затова, в интерес на обществото, отново и отново трябва да се повтори, че Ал Кайда не е организация – тя няма щаб, няма членове, можете буквално да се събудите един ден и да обявите, че сте създали държава на Ал Кайда, няма кандидатстване за прием в Ал Кайда – тези характеристики не успяват да излязат на бял свят при анализ на терористичната идеология и това е голям проблем за предвиждане на действията на Ал Кайда и всички нейни поддръжници. Именно заради това режимите и лидерите в арабските страни могат спокойно да манипулират световната общественост (като ООН, например), за да получат или запазят подкрепата за правителствата си от страна на западните сили.
Ал Зауахири, по време на последната си реч, заяви, че се възхищава на бунтовете в Близкия изток. Но това не ги обвързва с името му или Ал Кайда. Това е типична техника, целяща да се обединят или подбудят анти-западни настроения. Това, което успява да държи Ал Кайда далеч от протестите е фактът, че те са граждански инициативи, които не предвиждат окупация на арабските земи, нито пък са свързани с арабско-американските отношения. Всъщност голяма част от младежите, организирали протестите са завършили добри университети, с традиции в светското образование и явно им е омръзнало от несправедливостите в страните им (Египет, Тунис, Бахрейн, Мароко, Алжир).
Ал Зауахири бе обявен за наследник на Ал Кайда, но с по-малко чар и не толкова динамичен от предшественика си. И какво от това? Всъщност кой се интересува точно от това и защо му бе дадена такава медийна подкрепа? За да се появи лицето на войнствения Зауахири, който има белег от много молитви, който обещава мъст и убийства, и който ще потвърди тезата на Ноам Чомски, че за една политическа кампания днес е нужно само едно нещо: страх. Без Ал Кайда и техните предполагаеми сили по целия свят, няма да има извинение за оставането на американски и други войски в Афганистан, няма да може да спре влиянието над Ирак (все някой трябва да добива петрол, защо да не са чужди фирми), няма да има оправдание финансирането на удобни диктатори.
Ето защо Зауахири се появи в страхотен момент, много подходящ. Днес ще има нова, добре забравена цел – да се унищожи Ал Кайда. Със сигурност обществото ще заеме позиция с положителен отговор. А единственото, което трябва да се направи, е чуждите войски да напуснат Близкия изток. По този начин цялата доктрина на Ал Кайда би отишла на вятъра (или в морето, ако Бин Ладен е още там под някаква форма), а западната общественост ще може да си поеме дъх, тъй като няма да й се налага да плаща вечните войни на разни правителства (със сигурност никой французин не се е радвал, че министрите, които е избрал са ходели на почивки при разни диктатори в продължение на над 20 години).
Разбира се едно изтегляне на войските и преосмисляне на доктрината за ”тотална война срещу терора” би означавало загуба за доста хора с много възможности. В момента няма политик в Близкия изток или Запада, който да има изгода от подобен сценарии. Войната срещу терора бълва пари, електорална подкрепа, повече производство на оръжие, фабрикуване на страх и разбира се, нови терористи, към които куршумите да полетят. Затова Зауахири наистина няма значение – той е просто поредният “ръководител на Ал Кайда”.