Миналата седмица беше твърде „плодородна” на новини от сектора на родната и европейска ядрена енергетика. Стартът на тази „канонада” беше даден лично от самият министър-председател Борисов, който на 27 май, от трибуната на Народното събрание съобщи, че същия ден ще бъде подписан договор с компанията Уестингхаус за доставка на ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй”, което щяло да намали  енергийната ни зависимост от Русия. Малка подробност е това, че в същия ден не беше подписан никакъв подобен договор, а вече и повече от седмица след това такъв все още няма. Оказа се, че не става въпрос за договор за доставка на ядрено гориво, а за „Меморандум за намерения”, други го наричат „за бъдещо сътрудничество”, каквото и да означава това. Все още не е отбелязан скок в цените на акциите на Уестингхаус на световните борси, в резултат на тази „новина”.

На 30 май: „Германия ще затвори последните си атомни електроцентрали през 2022, с което ще стане първата индустриална сила, която се е отказала от ядрената енергетика, съобщават световните агенции.” След няколко дни (малко по-надолу в текста) ще стане ясно, как родните „ядрени-ястреби” тълкуват тази новина.

На 31 май, бившият заместник министър на атомната енергетика на Русия (1998 – 2002 г.), проф. Булат Нигматулин, предупреди от ректората на СУ „Кл. Охридски”: „АЕЦ „Белене“ е риск и за България, и за Русия.” Но предупреждението не предизвика реакция на висотата на аргументите.

На 1 юни, започнаха т.н. стрес тестове във всички ядрени електроцентрали в Европейският съюз. По-този повод, два дни по-късно, изп. Директор на АЕЦ „Козлодуй” Костадин Димитров ще заяви (по БНТ) следното: „Смея да твърдя, че това, което сега толкова много се говори, за стрес-тестове по отношение на АЕЦ в Европа и по света, ние сме подложени на такива стрес-тестове през последните 10 години …”. Малка подробност е, че нито той, нито който и да е специалист по ядрена енергетика не може с думи прости да обясни на народа що за животно е този „стрес тест” и каква е ползата от него. Още по-малка подробност е, че К. Димитров в това свое изказване силно се увлича, заявявайки, че АЕЦ „Козлодуй” била подлагана на такива стрес тестове от цели 10 години. Аз работя в областа на ядрената енергетика от над 20 години, но до преди 11 март 2011 (денят на трагедията в АЕЦ „Фокушима”) никога не бях чувал словосъчетанието „стрес тест на АЕЦ”. Тоест, аз може и да не съм, но икономистът (той не е инженер) К. Димитров е не само чувал, но и провеждал такива. Проверка в Google с израза „стрес тест на АЕЦ”, за периода 11 март 2010 – 11 март 2011, или за последната година преди катастрофата в Япония дава над 200-та отговора, но само с линкове към материали съдържащи критерии, появили се след 11 март 2011. На практика такъв израз и такова понятие преди тази дата никога не е имало по отношение на ядрените обекти. За същият период (11.03.2010-11.3.2011), по критерий „стрес тест” пак Google.bg дава 375 000 отговора, но те се отнасят до банки и финансови институции. Може би от там идва и объркването в твърденията на К. Димитров. И още една, бих казал нищожна подробност. Цената на стрес теста е прилична сума, в размер на 10-12 (десет-дванадесет) милиона лева. Лъвският пай от този бонус ще отиде в джобовете на избрани „добри експерти” от средата на самата АЕЦ „Козлодуй”, със значителни „заслуги” в прикриването на факта, че от седем години централата няма паспорт (Техническа обосновка на безопасноста). На печелившите, честито!

На 2 юни беше открита седмата годишна конференция на Българският атомен форум БУЛАТОМ, в град Варна. (Не се учудвайтем че на страницата на тази организация няма да откриете информация за това събитие. Нито една “мафиотска” според американските грами, структура в света не съобщава мястото и датите на срещите си.) Заваляха ядрени новини, от „поканени” журналисти и медии! За илюстрация на „качеството” на потока от тези новини ще разгледам само една от тях, а тя е показателна, защото е сътворена от председателя на същият този БУЛАТОМ и сочен за “capo di cappi” в родната “ядрена мафия” Богомил Манчев, собственик на не безизвестната фирма „Риск инженеринг”.

За националното радио Манчев посочи и основанията си за подкрепата на проекта АЕЦ „Белене“: „Нямаме източници, ние няма с какво да си покрием живота напред. Няма с какво да го гарантираме. Една Германия се отказа, защото много се шуми по този въпрос, но някои не разсъждават. Една Германия има над 200 хиляди мегавата инсталирана мощност и се отказва от 20 хиляди мегавата, която са ядрени. И те имат над 100 хиляди мегавата въглища. (..) Ние искаме да се откажем от нещо, което ни прави 40% от енергията. Ядрената ни прави 40%.“

Това повече от съмнително изявление също се проверява лесно с Google. Той насочва към интернет страницата на U.S. Energy Information Administration (EIA) (Американска Администрация за енергийна информаци, финансирана и обслужваща Конгреса на САЩ, но и не само него. В смисъл, че друг не плаща, но може да се възползва от информацията.)

След като се порових малко извадих подробни таблици, по страни и видиве инсталирана мощност и лъжата на Б. М. лъсна, с пълна сила. Данните са към 2007 г., но не са се променили силно до днес. Германия – обща инсталирана мощност 127 хиляди мегавата, от които над 25 хиляди мегавата се падат на АЕЦ. България – обща инсталирана мощност малко над 11 хиляди мегавата, от които само 2 хиляди от АЕЦ. Така че реално германците ще се лишат от 20% от мощностите си, а не както Б. М. Твърди – 10% , докато, ако БГ затвори АЕЦ „Козлодуй“, това ще елиминира под 20% от мощностите. Сравнете отново тези цифри с казаното от Богомил Манчев.

На 3 юни, един вестник публикува слово, на не кой и да е, а на всеразбиращия Любен Дилов – син, произнесено при откриването на „купона” на БУЛАТОМ предния ден. Възможно е в началото на сбирката на БУЛАТОМ да е имало литературно музикална програма, с участието на Л. Д. Ето какво четем: „Целта ми е да ви вдъхна кураж, заставайки пред вас Защото аз съм един типичен европейски интелектуалец, издаващ прочуто европейско либерално списание, чието място – според общите практики – не би следвало да е на атомен форум, а на зелено антиядрено сборище, където да пия бира и да натискам поетеси по храстите” И още: „Неразбираеми и вредни обаче са политиците, които яхват тази безпросветност, тази свещена простота и се превръщат в бабичките, мъкнещи съчки към кладата на Джордано Бруно, надявайки се да се огреят на мимолетната слава на този огън.”

Истината обаче е, че бабичката мъкнала съчки към кладата е свързана със изгарянето на чешкият национален герой Ян Хус. Виждайки това действие на бабичката, Ян Хус произнася крилатата фраза „О, свещена простота!”.

Ако целта на Любен Дилов – син е била да вдъхне кураж на наглите, за да лъжат простите като ги замерят с фалшиви числа, то приемете тази статия като моят (и на Google) скромен принос към личната ви дезомбификация.

Георги Котев