На 13 юни 2011, понеделник, в Национален пресклуб СОФИЯ ПРЕС, се проведе пресконференция на Федерация на анархистите в България.
Ето засегнатите теми:
-Проблемите на българската енергетика и бъдещето на атомните електроцентрали в България
– Позицията на анархистите по отношение на предстоящите местни и президентски избори
Участие от страна на Федерацията взеха:
· Александър Наков – ветеран на движението, политически затворник преди и след 1944г (повече от 15 години в затвори, лагери и заточения), есперантист.
· Златко Костадинов – компютърен специалист, член на редколегията на в. „Свободна мисъл“.
· Николай Теллалов – преводач, редактор, писател, член на редколегията на в. „Свободна мисъл“.
Ето изложението на ФАБ подготвено за и прочетено на пресконференцията:
Пресконференция на ФАБ
13 юни 2011
ТЕМА: Избори и ядрена енергетика
* Изборите
Анархистите принципно отхвърлят държавата като форма на управление на обществото, а следователно и атрибутите на представителната демокрация, каквито са изборите. Практиката показва, че делегирането на пълномощия превръща коя да е “демокрация” в диктатура през периода между гласуванията. А и самите избори на дело не изпълняват друга задача, освен да легитимират властта на политико-икономическата класа, която представлява доминиращото малцинство от населението на страната. Освен това, поне формално гласуването предполага подчиняване на малцинството на мнозинството, а мнозинството не винаги има правилното решение. В действителност обаче партийната система свежда всеки граждански вот до привилегироване на малцинствена групировка да влияе върху живота на всички и да говори от тяхно име.
Затова за нас няма значение кандидатурите на кметове, президенти и депутати. Всички тези мероприятия имитират свобода, подменят ценности и не променят нищо съществено.
Анархическият обществен модел е алтернатива на всички повече или по-малко деспотични системи за управление. Според нас обществото трябва да се самоуправлява според определени прости принципи и в рамките на пълна, последователна и безкомпромисна федералистка структура, в която изчезва лъжовното противопоставяне между лична свобода и обществена сигурност.
Затова ФАБ призовава гражданите, като им напомня, че “гражданин” в първоначалното си значение е обратното на “поданик”, да не участват в измамата, наречена “избори”, а вместо това да изграждат структури на свободно гражданско самоуправление в комуналната, производствената, потребителската и нестопанската сфери.
* Ядрената енергетика
Сама по себе си почти никоя технология не може да се окачестви като добра или лоша, градивна или деструктивна, полезна или вредна. Зависи в контекста на кои социално-икономически и инфраструктурни условия се прилага; какви социални, политически, културни и екологични последици настъпват; кой е най-много облагодетелстван от нея. Технологията или развива, или стагнира, а дори и води до деградация на обществото според това как и с каква цел се използва.
Предимствата на ядрената енергетика са безспорни, което се илюстрира с факта, че от 1 кг уран може да се извлече толкова топлина (енергия), колкото се получава при изгаряне на 1,5 млн. кг петрол или 2 млн. кг въглища. Генериращите енергия уредби са по-компактни от т.нар. ВЕИ, осигуряват по-висока концентрация на мощност, необходимо за решаване на определени задачи.
В същото време проблемите са много – радиоактивно заразяване (проблемът се решава с нови, по-надеждни конструкции реактори и преобразователи на енергията), съхранение на отпадъци и преработка на горивото (решението е в т.нар. “каскадно гориво”).
Конкретно по случая АЕЦ “Белене”:
– производството на електроенергия у нас силно надвишава консумацията;
– възраженията на природозащитниците не са опровергани убедително;
– конструктивно бъдещите блокове (с обща мощност 2000 МВт) са остарели, докато в света вече има уредби от по-ново поколение, в това число и миниреактори, удобни за изграждане на децентрализирана енергетика;
– цената на “Белене” е голяма неизвестна, не по-малко от €10 млрд. Със същите средства могат да се осигурят (при символично заплащане за доставка и монтаж) поне 500 миниреактора от типа “Тошиба 4S” с обща мощност 5000 МВт, способни да работят автоматично в продължение на 30 години, след което се подменят и рециклират; в България има 264 общини, нека всяка решава сама за себе си, което предполага, че само общината ще стопанисва и ще се разпорежда с подобни мини-АЕЦ.
– изграждането на “Белене” представлява игра за разпределение на печалби между големи корпорации, зад които стоят империалистически държавни интереси (ЕС, Русия, САЩ), но в крайна сметка нямат никакъв позитивен социален ефект за трудещите се;
и това са само най-основните проблеми и неясноти, свързани с проекта за втора атомна електроцентрала.
ПРИЛОЖЕНИЕ
“Що е анархизъм”
Макар рядко признавано, влиянието на анархизма върху работническото движение е значително. Негови прояви се откриват във всички революционни събития от XIX и XX век: Парижката комуна (1871), Руската революция (1917–1921), Аржентина през 20-30-те, Испанската революция (1936), Унгарското въстание (1956), Франция (1968), Полша през 70-80-те. Малко известен факт е, че българското националноосвободително движение се базира върху Устав, съставен от Михаил Бакунин, кооперативното и земеделското движение, по късно превърнало се в Земеделската партия, е дело на анархисти. Въздържателските дружества и съюзите на есперантистите отново са били инициирани от хора с анархически убеждения.
Анархистите се стремят към общество на свободни и равни хора. Свободата, равенството и солидарността са ключови понятия, около които се строят всички анархистични концепции.
Свободата, както и равенството не са абстрактни понятия, а термини с конкретно социално съдържание, основани на равното и взаимно признаване на свободата на всеки. Така под свобода се разбира липса на принуда, възможност всеки да урежда живота си така, както намери за добре без ограничения. Условие за равенството е колективното притежание на средствата за производство и разпределение; равенството означава липса на привилегии, неограничен достъп да материалните блага според индивидуалните потребности, равностойност на личността и обществото. Солидарността предполага сътрудничество уважение към свободата на другия, признаване на неговата лична уникалност и необходимостта от сътрудничество за постигане на различни цели.
Човек може да бъде свободен само в общество на истински свободни хора; свободата на всеки индивид не се ограничава, а се утвърждава от свободата на останалите.
За анархистите всяко правителство, всяка държавна власт, какъвто и да е техният състав, произход и законосъобразност, създават материалните предпоставки за надмощие и експлоатация от страна на една част от обществото над останалата. Според либералните доктрини държавата е онзи необходим арбитър, който осигурява социалния мир; според апологетите на марксистко-ленинските идеи политическата и диктаторска власт на “работническата” държава може отстрани класовия антагонизъм в обществото. Но, както подчертава още Бакунин в спора си с Маркс: “Свободата без равенство е болна илюзия … Равенството без свобода е държавен деспотизъм. А деспотичната държава не би могла да просъществува и един ден без поне една експлоататорска и привилегирована класа – бюрокрацията.”
На правителствената и централизирана социална уредба анархизмът противопоставя федеративния принцип на обществена организация, която да замени държавата и всички нейни административни механизми, като самите заинтересовани се нагърбват с всички присъщи на обществения живот функции. Понастоящем всички те са монополизирани и управлявани от държавни структури, поставени над самото общество.
Федерацията като форма на обществено устройство е главна изходна точка за анархистичната теория, тя е основа и метод, на които почива безвластническият социализъм. Нека уточним, че така разбираната федерация има малко допирни точки с познатата политическа федерация, която се прилага от значителен брой съвременни държави. Според анархистите, в случая става дума не за обикновен начин на управление, а за цялостен принцип на обществено устройство, който включва всички страни от живота на човешката общност. Федерализмът като принцип или е цялостен, или не се прилага.
Анархистичната мисъл не отрича важността и необходимостта от организация, но си поставя за цел друг начин на самоорганизиране, осигуряващ автономия на своите съставни части, като едновременно с това отговаря на насъщните потребности на общността.
Самоуправлението на предприятията прави възможно замяната на наемния труд с работа на съдружници, а федеративното обединение на производителите, на комуните, на регионите може да замени Държавата. Това обединение се явява необходимото допълнение за изграждането на социализма и най-сигурната гаранция за индивидуалните свободи.
Основа на тази организация е договорът, доброволно сключен на равноправна и взаимна основа, подлежащ на изменение при изразена за това воля на страните, признаващ правото на инициатива на всички съставки на обществото.
По силата на това определение федеративният договор позволява да се определят правата и задълженията на всеки, както и да се изработят принципите на истинско социално право, което да регламентира уреждането на евентуалните конфликти, които могат да изникнат между личностите, групите, общностите или областите, без обаче да се засяга тяхната автономия. По този начин федерацията като форма на социална организация може да се противопостави както на демократическия централизъм, така и на либералния волунтаризъм.
Известно е, че подобна организация не може да отстрани всички конфликти. Федеративният принцип трябва да се разглежда като динамична и отворена социална теория, чиято рамка може да се променя с времето; начин за разрешаване на социалните проблеми по най-добрия маниер, т.е. като се спазва възможно най-голяма свобода за всеки.
За анархистите съществува неразривна връзка между преследваната цел и начините за постигането й. За нас целта не оправдава средствата, а че напротив, доколкото е възможно те трябва да съответстват на целта.
Анархистичното действие няма за цел завземането на властта или упражняването на вече съществуващата политическа власт, а нейното унищожение. Като цяло можем да кажем, че анархистите предлагат социални вместо политически решения. В исторически аспект анархистите винаги са предпазвали трудещите се от илюзията, че могат да използват армията от избиратели и парламентаризма, за да променят из основи условията си на живот в рамките на буржоазната демокрация. Пред политическото и парламентарно действие, стремящо се към завладяване на властта, те избират прякото действие на масите, т.е. заинтересованите да вземат в свои ръце делата си, без да делегират власт на когото и да било.
Много анархисти са съзирали в синдикалните организации не само възможност да се защитят хората на наемния труд, но и сила за обществена промяна, при условие, че синдикатите съумеят да използват собствените си възможности. От анархистична гледна точка в своята работа и в своите принципи синдикалната организация трябва:
* да се опита да съхрани своята автономия спрямо каквато и да е политическа организация, която би се опитала да установи контрол върху нея, както и спрямо Държавата;
* да упражнява федерализма и истинската пряка демокрация – единствените солидни гаранции срещу всяка форма на бюрокрация;
* да си постави за стратегическа цел да удовлетвори непосредствените искания от материално естество и да подготви работниците квалифицирано да ръководят производството в бъдеще.
Синдикалните действия не са единственото оръжие за борба, с което разполагат трудещите се. Според обстоятелствата, те могат да изградят структури и форми на съпротива, които според тях са най-уместни.
Анархическата етика се базира върху социалния инстинкт на човека, какъвто притежаваме по силата на произхода си от стадни животни. Етичната система на всеки от нас има за източник обществените взаимоотношения, през критичната оценка на нормите за поведение и способността за съчувствие, също биологически еволюционно обусловена. Основен принцип на етиката гласи: постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб. Етичните норми подлежат на постоянно развитие, като без социално равенство етиката просто не съществува, свежда се до репресивни морални кодекси, различни за различни групи, културни традиции и различни времеви интервали.