Опитът на Симеон Сакскобургготски да назначи Бригадир Аспарухов като съветник по разузнаването е предизвикал малка дипломатическа буря сред страните членки на НАТО. Лично генералният секретар на НАТО Лорд Робъртсън се е ангажирал със случая, а дипломацията на САЩ е оказала натиск над партньорите от Алианса да изпратят ясен сигнал до България, че назначението е недопустимо. Тази информация излиза от дипломатическите грами изтекли в Wikileaks.
Официален Вашингтон не протестира шумно срещу назначението на Аспарухов, с изключение на изявите на шефа на Американския комитет по разширяването на НАТО Брус Джаксън. От грамите обаче излиза, че американската дипломация е била мобилизирана и е убедила няколко ключови страни да излязат на предна линия, за да се противопоставят на перспективата агент на съветските служби да има достъп до тайните на НАТО.
Великобритания, Холандия и Италия първи се възпротивиха на назначението на шпионина от съветско време с дипломатически демарш в началото на октомври 2003 г. Холандия се е съгласила с американските аргументи без да изказва резерви – става ясно от изпратената от Хага каблограма, датирана от 24 септември 2003 г. [03THEHAGUE2421] (Превод на български)
Други страни са били по-нерешителни. Турция например не се включва в демарша към България, защото е имала притеснения, че той може да бъде изтълкуван като намеса във вътрешните работи на страната – това е записано в доклад от Анкара изпратен на 3 октомври 2003 г. [03ANKARA6217] (Превод на български)
Тройният дипломатически демарш предизвика скандал, защото само няколко дни преди това правителственият говорител Димитър Цонев, беше обявил за твърдата воля на премиера да назначи Аспарухов.
Цялото войнство на Държавна сигурност застана зад Аспарухов с аргумента, че бъдещите ни съюзници от НАТО се опитват да ограничат суверенитета на страната. „Предстоящото ни влизане в НАТО не ни превръща в 51-ия щат на САЩ“ – коментира Ахмед Доган, коалиционен партньор на Симеон.
Подкрепа за Бриго Аспарухов даде и бившия главен прокурор Никола Филчев, който смачка делото за унищожаване на агентурното досие на агент Румянцев (Атанас Тилев). Военният министър Николай Свинаров пък заяви, че всички, които действат чрез демарши, няма да успеят.
Червените ченгета от Държавна сигурност дори спретнаха активно медийно мероприятие, като се афишираха с бившия трети човек в ЦРУ Ричард Столц. На „тайна“ вечеря, отразена широко в пресата, редом с американския шпионин присъстваха бившите служители на Първо главно управление ген. Любен Гоцев и ген. Тодор Бояджиев, но също и настоящият зам-директор на ДАНС (тогава зам.-директор на НСС) Иван Драшков. Посланието към обществеността беше, че червените генерали имат добри контакти с ЦРУ и назначението на Бриго Аспарухов е „леко странно“, но не е драма.
Драмата всъщност е, че България е рискувала достъпа си до поверителна информация на НАТО. Това става ясно от дипломатическата грама от Анкара, изпратена в края на септември. Мнението е изказано от високопоставен турски дипломат, но е очевидно ехо на американската позиция по въпроса.
В крайна сметка противно на прогнозите на Свинаров демаршът даде резултат. Седмица след връчването на дипломатическите ноти Бриго Аспарухов отпадна от списъка със съветниците на премиера. Две години по-късно той се завърна на обществената сцена като протеже на скандалния министър на вътрешните работи Румен Петков, който се опита да го назначи в „граждански съветнически борд“ към МВР заедно с Любен Гоцев и други компрометирани лица от комунистическите тайни служби. След остър протест на САЩ Румен Петков се отказа от идеята си.