Зад сайта и фейсбук страницата „real-democracy” /”истинска демокрация”/ стоят инициаторите на така-нареченото „движение на площадите” или „движение на възмутените, разгневените”, зародило се последните 40 дни в Гърция, към което всички гледаме с надежда.
Предлагам ви превод на последната статия на същия сайт, която не толкова детайлно и хронологично описва събитията от 28-29 юни, а по скоро изразява преживяванията на участниците и се опитва да улови духа на движението, което е качествено ново в немалко аспекти:

„Real Democracy” се роди в движението и живее в движението. И, разбира се, има мнение, защото се състои от обикновени хора като всички вас. И ние като граждани на този свят се интересуваме, загрижени сме, стремим се, даваме от себе си.

От вчера всичките участници в сайта бяхме навън. Нашето място е и ще бъде винаги там. До вас! И така, качихме се и ние на площада, за да протестираме, да извикаме, да ръкопляскаме. Когато пристигнахме, всичко беше чудесно. Хора много – танци, веселба, песни. Пристигна шествие с мотори. Весела атмосфера! Хората ръкопляскаха. Надеждата, мечтите – живи! Групи от хора говореха, разменяха мнения, спореха, съгласяваха се, но винаги в приятелски тон и доброжелателно! Граждани от всички възрасти! Беше прекрасно! Колкото проблеми и да има всеки, те остават назад, по пътя до площада, на тротоара! Просто защото сме ВСИЧКИ ЗАЕДНО!

Но тук и там някои са хвърлили бутилки с вода. Граждани с всекидневни проблеми, които не могат да издържат повече натиска от банките, от политиците, от правителството. Хора са преди всичко, как се издържа? Как да издържи един баща, една майка, когато не може да купи за детето си основните неща – тетрадка за училище, 2-3 кутии мляко, една дреха, една играчка? Как да издържи един работник, който губи работата си? Как да издържи един млад човек, който е без работа? Всичко това създава едно оправдано напрежение. Всички ние на първа линия препоръчвахме хладнокръвие. И успяхме заедно с много граждани.

Но силите на реда бяха на друго мнение. Пуснаха първите сълзотворни химикали. Хората се разбягаха, викаха, крещяха. Едно огромно „защо” се надигаше във въздуха, но остана без отговор. Камъни летяха от неопределени посоки, както и някъде иззад нас. Викахме да изолират онези, които създават смут. Напразно! Сълзотворният газ като дъжд! Без оглед дали насреща са жени или деца – пазехме ги, помагахме им колкото можем. Хората бягаха, падаха, помагаха им близките до тях. Ние викахме постоянно: „Хора, всички напред …. Елате, тук сме!”. Някои ни чуха и започнаха пак да се събират. Нещата донякъде се успокоиха. И камъните спряха Но след малко, БЕЗ ПРИЧИНА, отново пуснаха сълзотворен газ! Този път, колкото и да искахме, не можехме да стоим повече. Хората над стълбището се разбягаха. Останахме сами. Седнахме всички и мълчахме. Не разочаровани! Просто се питахме защо? Както и вие!

Решихме да си тръгнем и да се върнем на следващия ден (днес 29.06.) с повече кураж и по-решителни. Решени да изискваме нещата, които ни дължат. Мечти и надежди. Прости неща.

И така отидохме и днес. В 11 ч. бяхме там. Отново се бяха събрали ентусиазирани хора, но и се усещаше подозрение дали няма да се случат същите ициденти като снощи. Успокоявахме ги и с телефоните си подканвахме хората по всички групи във фейсбук да излезат! Беше вълшебно преживяване! Нямаме думи да го опишем! Колкото продължи, това беше нашият сън! Това, което искахме! Всички да сме заедно! Без табели, без имена. Всичко беше в една дума – приятел! Чудесно! Единствено! За тези малкото вълшебни минути, всички бяха равни! Всички се гледахме в очите с чисти погледи!
Музиканти даваха ритъма. Лозунги навсякъде и ръкопляскания! Невероятни емоции! Всичко, за което се борихме, беше там за няколко минути!

Но, пак сълзотворен газ! Ад! Вчера не беше нищо! Очите ни плачеха! Вътрешностите ни горяха! Много хора псуваха! Въпреки че атмосферата беше задушаваща, опитахме се отново да задържим хората заедно! Направихме една голяма верига! За миг се върна надеждата! Но една празна бутилка за вода от някой беше достатъчна! Сълзотворен газ, шокови гранати навсякъде. Плачът се смеси с ярост! Хората бягаха насам-натам. Надежди и мечти се замъглиха от дима на сълзотворния газ! До 3:30 часа следобед се опитвахме да даваме кураж, а и на себе си! И ние в един момент се огънахме и се изгубихме един друг! Сълзотворният газ бълваше около нас и върху нас, дори и в метрото! Невероятно! Както пишем в началото, и ние сме обикновени хора! И все пак имаше откъде да черпим сила и кураж, защото ние вярваме във всичко това! Не сме го изоставили! Старахме се, плакахме, вълнувахме се, но не се отказахме! И няма да се откажем!

Въпроси:
Сега вече, събрани и пишейки тази статия, се чудим защо се случи всичко това? Защо толкова много насилие от страна на държавата към граждани, които се борят мирно в продължение на 40 дни? Отговорът, който ни идва, е един. Страхуват се от нас! Страхуват се от хората. Единственото им притеснение е да не се махнат от столовете! Искат и им харесва да играят ролята на Бащите на нацията! Подсигурени, разбира се! Заключени в скъпи офиси, със скъпи мобилни телефони, автомобили, домове, единственото, което правят, е да се подиграват на хората, да ги потискат и изтезават с нечовешки мерки!
И разбира се, щом като „Заедно ги ядохме” /бел. на прев.: Прословута фраза, казана преди няколко месеца от вицепремиера Пангалос/. Но ние, уважаеми Дами и Господа, защо не сме яли нещо? Защо търсим в банките да видим колко имаме, а не виждаме нищо???
И след всичко това, вие мислите, че ще дадем назад?
Кой ви каза, че се страхуваме от качулките?
Кой ви каза, че се огъваме?
Кой ви каза, че отстъпваме?
Кой ви каза, че се отказваме?
Кой ви каза, че мечтите ни угаснаха?
НИЕ със сигурност не сме ви го казали и няма да го кажем НИКОГА!

А сега какво?
Този въпрос е много лесен … има отговор без много замисъл! ПРОДЪЛЖАВАМЕ навън! Предстои да си вземем дължимото. Правосъдие, Справедливост, Равенство, Демокрация! Още утре ще бъдем отново навън! Ще продължим оттам, където мислят, че ни спряха! Всички ние, Дами и Господа в Парламента, имаме нещо важно. Имаме сърце, разбиране, състрадание към човека до нас! Споделяме болката заедно! Съпричастни сме, даваме ИСТИНСКА прегръдка на човека до нас. Казваме си пак „Добър ден!”. Пак говорим искрено един на друг! Това е липсвало на всички ни! И мислим, че първата голяма победа е, че се върна човещината!

Следващи стъпки?
Просто ще решат хората! Само хората съществуват вече и ВСИЧКИ ЗАЕДНО предстои да направим едно пътуване. Още сме в началото! Но в края ще видите нещо вълшебно. Една усмивка на едно дете, което знае, че ще има бъдеще, ще ви подържи ръката и ще ви каже „Благодаря!”. Ние тази ръка и това благодаря не искаме да го изгубим! ВИЕ?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Warning: Use of undefined constant WSFL_TTL - assumed 'WSFL_TTL' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40

Warning: A non-numeric value encountered in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40