В края на март българското правителство присъедини страната ни към новосъздадения механизъм „Евро плюс“ без почти никакви обществени дискусии. За пореден път националните ни интереси бяха поставени на второ място, само за да се угоди на европейските „господари” и с надеждата да влезем в еврозоната. Пактът е задължителен само за държавите в еврозоната, но към него се включиха доброволно и страните извън нея. Това са България, Румъния, Полша, Литва, Латвия и Дания.
Великобритания, Швеция, Унгария и Чехия не сложиха подписа си заради несъгласие, свързано с националните им интереси. Дори гърците, които са пред фалит, подкрепиха пакта „Евро Плюс” и спасителния фонд, но с условие да им се намали лихвения процент, а ние приемаме всичко, без да получим нещо насреща.
Какво представлява този пакт? „Евро Плюс” бе създаден заради спасителния механизъм на еврозоната. Потъналите в дългове и бюджетни дефицити страни от южната дъга на Европейския съюз накараха основните кредитори да предприемат този ход, защото се видя, че за да има стабилна обща валута, трябва да има и принудително регулиране на правилата.
Той не бе обсъден от източноевропейските страни и не включва техния интерес и гледна точка. „Евро Плюс” е междуправителствено споразумение, което гарантира достъп до Европейския спасителен механизъм. От 2013 г. той ще разполага с ресурс от 700 млрд. евро. Споразумението предвижда законови забрани срещу държавни дългове над 60% от БВП, координиране на данъчната политика, обвързване на заплатите с производителността на труда, а пенсионната възраст – с продължителността на живота.
През март бе решена и формулата за квотите на страните в спасителния фонд. Като цяло, формулата е в ущърб на бедните страни и облагодетелства богатите и задлъжнелите. Излиза, че бедните държави ще спасяват богатите. Разбира се, България като най-бедна страна в Европейския съюз има най-голяма квота като дял от БВП-17%, а страни като Люксембург, Холандия и Австрия под 5%. Това значи, че ние ще трябва да внесем 6,1 милиарда евро. Защо трябва да плащаме чужди дългове? Ние дори не сме в еврозоната и нямаме нищо общо с бъркотията, която се създаде. Най-големите потърпевши от цялата работа ще сме именно ние, обикновените хора.
Пактът вече влиза в действие, след като се направиха промени в Закона за бюджета, с което България поема ангажимента оттук нататък да не надвишава 2% бюджетен дефицит, и то при 3% праг за ЕС, както и да не надвишава 40% преразпределението на БВП чрез бюджета. Макар и да претърпя фиаско с промени в Конституцията за вкарването на Фискален борд, финансовият министър Симеон Дянков успя частично да поправи неуспеха си. С влизането в пакта „Евро Плюс” и ангажимента да не надвишаваме 2% бюджетен дефицит, българският народ бе поставен до стената с вдигнати ръце. Каквото и да става оттук нататък, България не трябва да надвишава тази бариера. Няма значение дали ще трябват пари за образование, здравеопазване или просто повишаване на пенсиите, това няма да е възможно. Напротив, очаква се в следващите години данъците да се повишат. Стажът и възрастта за пенсиониране ще се удължат, а пенсиите и доходите в държавния сектор ще бъдат замразени до 2013 г. Тогава ще се появи европейски механизъм за стабилност, който ще замени програмата за финансова стабилност.
За разлика от останалите страни в ЕС, България все още не може да излезе от кризата. Ако за някои това е въпрос на време, то за нас приемането на този пакт е равно на самоубийство. Налагането на тези нормативи ще ни потопят още по-надълбоко. Една от критичните точки на поносимост в страната ни е достигната-Валутният борд е поставен под заплаха, тъй като правителството призна, че периодично взима от фискалния резерв.
Злото е сторено и всичко, което ни остава е да „затягаме коланите” и да се надяваме, че най-лошото ще ни подмине!
Светльо