Полицията в Лондон застреля тъмнокож мъж. Имал бил пистолет. Било законна полицейска акция. Бил гангстер. Тези обяснения обаче се появиха след като близки и познати на убития Марк Дъган, баща на три деца, безработен, обсадиха полицейския участък и поискаха разследване. А после започнаха бунтовете. От Тотнъм плъзнаха към Ливърпул, Манчестър, Нотингам, Бристол и Бирмингам. Палежи, мародерства, кошмар. Правителството обмисля използване на армията за „възстановяване на реда“ (при вече налични повече от 16 хиляди ченгета).
Смъртта на Марк Дъган не е причина, това би трябвало да е ясно. Тя е само повод, причината търсете другаде.
Дали не е в „природно дивашката природа“ на англичаните? Само гледат да им се отвори възможност за погроми… Навярно някой пък ще каже, че погромите не ги правят англичани, а разни „чернилки“, намъкнали се в цивилизована бяла страна…
Забравете такива обяснения. Палежи и грабежи точно по този повод надали са минали без полицейски провокатори, особено след проведената аутопсия и липсата на следи от нагар по оръжието, за което се предполага, че принадлежало на „гангстера“. Но причината за скотско поведение на част от разбунтувалите се хора не е обяснение на самата себе си. Размириците тръгват от най-сиромашките квартали на британската столица. Кой е виновен за мизерията там? Самите тези хора? Или антисоциалната политика на правителствата? Или алчността на банките и работодателите?
Бунтът избухва тъкмо след борсовата паника, новото цунами на уж затихналата световна финансово-икономическа криза. Кризата първо удря тъкмо фондовете, от които се изплащат обезщетения за безработни. А и те вече са били съкратени – така се борят властите с кризите: намаляват социалните харчове, вдигат данъците, наливат средства във фалиралите финансови институции. И акцентират върху „мултикултурността“, върху която хвърлят вината за социалното напрежение…
Кое е тъжното в тази картинка?
Тъжното е, че бунтът е именно разрушителен, отчаян, избива недоволство, натрупвано отдавна.
Тъжното е, че бизнесът и властите от десетилетия мачкат всякакви форми за самоорганизация, която би накърнила техните интереси. И тъкмо те постоянно изтъкват етнически, верски и културни различия, при все че основната разлика е в мястото на човека в социалната пирамида, в различните доходи, в начина им на получаване.
Тъжното е, че медиите обясняват събитията предимно с криминални причини, бегло споменавайки социалните.
Да, би било наистина окуражаващо, ако беше се случило истинско въстание. Ако хората бяха формирали съвети по блокове и микрорайони, ако тези съвети биха дали съгласие за съставяне на бойни дружини, които да наложат ред, противодействайки на платени провокатори и обикновени крадци. Ако тези съвети биха взели решение за организирано конфискуване на стоки от първа необходимост и тяхното равно разпределение според насъщните потребности. Ако биха изгорили само ипотечни и данъчни документации, ако биха окупирали предприятия и банки, ако биха прогонили полиция и чиновници, расисти и хулигани, продажни синдикални бюрократи и тартори на престъпни банди (чиято цел на съществуване не се различава от целите на коя да е държава, коя да е капиталистическа фирма – забогатяване). Британската работническа класа има опит от миналото. Но от твърде далечно минало.
И въпреки това, фактът, че хората се бунтуват не само в арабските страни, вече е нещо.
Остава само едно – бунтуващите сега да се замислят „а сега накъде?“. И – „с кого“?
А онези, които още не бунтуват (но новата криза ще ги тласне към това!), нека още преди да грабнат „молотовките“ да си помислят за същото. Дали искат бунтът да отмине и всичко да се върне както е било (и ченгетата пак да убият някого, като постфактум го обявят за бандит)? Е, може би с мъничка лична „печалба“ от сак, пълен с дрънкулки от разбита бижутерия (ако после не ги хванат полицаите)… Но дали наистина всичко трябва да се случва толкова хаотично, импровизирано? Или все пак – организирано и осъзнато кое точно генерира поводите за недоволството?
Една малка подсказка за тези, които се замислят предварително: причините са две – държава (като форма на властта) и социалното неравенство (без което капитализмът не може да функционира).
И двете тази неща имат алтернативи.

Васил Арапов