Мъж от Шумен се писал марсианец в рамките на „Преброяване 2011”, съобщи на 21 юли 2011 шефката на териториалното статистическо бюро. Отговор „марсианец” бил даден в графата етническа принадлежност, където попълването е по желание и е въпрос на самоопределяне.

При предишното преброяване на населението имаше 161 марсианци.

Марсианците у нас измират. Или заминават. Поне онези, които са се усетили навреме. Хващат си орбитата – и плазмена следа да ги няма. Обират си богатите на фруктоза плодни тела. Потъват в дълбините на Вселената…

А през това време американските конгресмени съкращават финансирането на нов космически телескоп. Правилно. За какво е, след като ТЕ си отиват? Щом си тръгват, значи са разочаровани от човечеството и ще вземат мерки да се скрият от телескопите. Нищо чудно последните от тях да са тези, които маскирани като конгресмени отрязаха бюджета на НАСА, за да се предпазят от хората. Тъй се прави! Развитите цивилизации не постъпват така, както ги изобразяват писатели на армагедони, сценаристи на апокалипсиси и режисьори на екшъни, които не могат да проумеят, че в безвъздушно пространство никой ракетен двигател не издава шум.

Това е добрата новина – няма да ни унищожат. Въпреки че сигурно някои от тях биха го желали. Обаче разумните същества вземат решения по такива важни въпроси с консенсус. Достатъчно е на едно от тях да му трепнат пипалата от съжаление – и човечеството се отървава. Освен това, няма смисъл да си цапат псевдоподиите с хемоглобин. Хората и без тях се самоунищожават с нарастваща скорост. Измислили са безотказни инструменти за това. Не, не става дума за атомни бомби, отровни газове и смъртоносни вируси. Тези средства са твърде директни и плашат малцината останали човеци с чувство за самосъхранение. При размахване на атоми и химически формули плашливите вдигат врява и стряскат мнозинството, у което този инстинкт е потиснат. Затова се използват по-елегантни терминиращи технологии. Например гладът. Той винаги се случва “другаде” и затова се пренебрегва като проблем, още повече, че се компенсира с дертовете преяждане и затлъстяване. Но иска усилия и добра организация – даже по-добра от сталинския Голодомор от 30-те. При положение, че производството на храни е набрало такава инерция, се налага половината от продуктите да се изхвърлят. За да не изглежда това абсурдно, пилеенето на необходими ресурси се оправдава с друга унищожителна технология – пазарната икономика. Според нея изглежда напълно нормално да продадеш добра си реколта на съседа, а когато в твоята къща се получава недостиг, купуваш обратно нужните ти енергани, но на по-висока цена. На печалба са единици, повечето са дълбоко “вътре” на всичко коз с анонси от каре валета и при обявена контра. По този начин общият баланс (истинският, не рекламираният) е отрицателен. Поскъпналите продукти не се купуват толкова много, срокът им на годност изтича и те отиват на боклука.

Хитро измислено, нали?

Или например здравеопазването. Също спомага за самоунищожението. Катализатор отново е пазарната икономика и генерираното от нея социално неравенство. Здравето е стока, при това скъпа. Можеш да си го купиш – живееш. Не можеш – чудесно, планът се изпълнява. По-богатите не раждат много деца, за да не ги боли глава от проблемите за подялбата на наследството. Бедните като ги раждат – какво? На пръв поглед техните усилия по възпроизводство нарушават Плана по самоунищожение, ала това е една илюзия, камуфлаж. Да, населението все още расте. Но делът от болни и нещастни в него се увеличава. Болните ще хвърлят минохвъргачката, ще ритнат бутона на сирената, ще гушнат Ocimum basilicum, а нещастните ще хванат изтърваната минохвъргачка и под воя на ритната сирена ще се заемат да пращат ближния под тучните ливади с Ocimum basilicum. За да не се получи срив, демек отказ на масово и принудително евтаназираните индивиди да следват Плана (тъй де, само Джак Кеворкян питаше дали наистина го искат), веднага се включват технологии за прикритие и оглупяване – например религиозната и патриотичната пропаганда (които водят до жажда за смърт на ближния с друга идентичност)… и пак същата пазарната икономика. Понеже и Смъртта е стока и продажбата й носи печалба, а печалбата е богът на пазарната икономика (и на кажи-речи всички религиозни дейци). Телевизии, вестници, списания, радиостанции, рекламни агенции, учебни заведения и спортни прояви неуморно убеждават населението, че няма друг бог, освен Успеха, а Успехът се измерва с нивото на печалбите.

И храмовете на Успеха са банките. Те непрекъснато творят чудеса като ценови балони, градят финансови пирамиди, от нищото правят богатства (за себе си). Това нито Астор, нито Дейвид Копърфилд го могат. Пукането на балоните и сриването на пирамидите съсипват огромни маси човеци – пак без бомби и газове, но хората упорито продължават да посещават банки, да се връзват на балони, да се включват в пирамиди. Летят като молци на светлина, нищо че тя иде от пещта на крематориума.

Но ако все пак у някои маргинални елементи от човешката маса се появят смътни подозрения, че нещо май ги ебават, а тези подозрения плъзват по-бързо и неудържимо от смъртоносна, селектирана във военни лаборатории бактерия, тогава се намесва най-сериозната логистична система – Държавата.

Тя е създател и инструмент на Плана. Път, цел и средство. Диалектическо единство отвсякъде. Държавата има право да говори от името на всички свои граждани (наричани така, защото думите “роби” или даже “поданици” предизвикват отрицателни емоции и могат да доведат до бунт, че и революция, а това е опасно за Плана). Държавата твори закони, колкото по-глупави, толкова по-яростно спазвани, като нарушителите биват наказвани повече от сурово. Например нарушаването на данъчните закони се смята от Държавата за по-лошо нещо от убиването на хора. Защото хора – много, а Държавата е една. Макар и в близо двеста различни версии. Те са резервни, като комплект предпазни бушони.

Държавата държи да се синонимизира с понятия като “страна”, че и “народ”. Учи гражданите си да казват “нашата държава”, имайки предвид себе си. По този начин гражданите не се обръщат срещу Нея, понеже това би значело, че вредят на себе си.

Държавата повелява всичко. Тя служи на пазарната икономика, но също така я регулира по най-разнообразни начини, като я нарича “свободен пазар”. Тази табелка е нужна, та когато цените литват твърде неочаквано за народа, да се оправдае, че не може да ги смъкне, понеже пазарът бил “свободен”. Само че тръгнеш ли да се включиш в тоя пазар като играч, от теб се иска да молиш за купища разрешения, само за да получиш правото да правиш залози. И после, по време на играта, дори да имаш чудесни карти, ако не си гъст с Държавата, може да ти отнемат която си поискат карта, като от твоя кент флош роял остава дупка от геврек.

* * *

Та, напускат ни марсианците. Дали от срам (да бъдеш “брат по разум” с тия малоумници от Земята? Ай сиктир бе!), дали от погнуса – тръгват си. Ключ на старт или телепортационна гривна – и сбогом, човечество. Оправяй се.

И дано храниш някакви по-силни мечти за друг живот, дано не ги смяташ за “просто фантастика”, която не се случва “in real life”. Може би тъкмо тези мечти, за свят без Държавата и нейния План, ще те спасят.

И ако благодарение на мечтите си прескочиш дълбокия тектоничен разлом на капитализма, този най-дълбок от всички гробове, заповядай при нас, в свободната федерация на Чистия разум (можеш да го критикуваш смело, само не изглупявай).

Марсианец