Разбрахме от интернет за идването на популярният герой от детския сериал Мързел град и решихме да заведем и нашите хлапета на събитието пред новата спортна зала на 4-ти километър. Същото беше рекламирано в предходните дни като „Спортакус идва в София”, бяха пуснати даже някакви билети, които да се разпечатват от интернет ( с оглед на това, че цялата работа се оказа измама, резонен е въпросът, в чии ръце са данните за имената и мобилните телефони на хиляди хора?). Децата ни много се зарадваха, предната вечер заспаха с мисълта ,че ще „ходят при Спортакус” и общо взето, днес сутринта тръгнахме ентусиазирани към зала „Армеец”.

Отидохме по рано, получихме подаръци за децата ( пликче с реклами на спонсорите и по една ябълка. Другите шаренийки естествено се плащаха), застанахме пред сцената и зачакахме…

„Програмата” започна с появата на двамата водещи, Кака Лара ( тя поне си каза, че е „кака” по скоро на майките и татковците) и някакъв водещ  От никой не слушано радио (все тая кое). Опитваха се да създадат атмосфера, заработвайки хонорарите си, но това, което ми е интересно е – прибирайки парите си, няма ли поне малко да ги „смъдне”  някъде за това, че два часа лъгаха децата за „идващия всеки момент Спортакус”?

Озвучаването беше доста зле, а екипа бъркаше поредността на песните, които момиче облечено като „Стефани” пееше на плейбек – обявяват една, пускат друга и т.н.

Водещите постоянно говореха за „огромната благодарност”, която всички събрали се дължим на организаторите, „патрона на меропрятието”  Фандъкова, кметицата на Слатина, министър Игнатов, разни фирми  и др.

Малко преди „кулминацията” –  идването на Спортакус, официалните лица бяха качени на трибуната за произнасяне на „речи”, а водещите подканяха децата да им ръкопляскат (аз казах на моите да не им пляскат на тия)…

Леля Данче смутолеви нещо набързо и се дръпна назад, кметицата на Слатина беше много въодушевена и даже каза, че ще тича заедно с децата (горките и токчета) на предварително обявения „маратон” на паркинга на залата. Министър Игнатов, аз лично не го чух какво говори, защото махмурлиите озвучители бяха така добри да му заглушат микрофона…

След тях се появи и … Спортакус – някакъв голобрад здравеняк, облечен в костюм на Спортакус, плямпащ на английски, който даже и външна прилика нямаше с познатия актьор, въпреки грима.

Завъртяхме се и си тръгнахме, както направиха и много други хора. Пошла история. Ако не бяха замесени деца, можеш да се ядосаш, но след малко да махнеш с ръка – нашенска му работа.

Но да излъжеш и се подиграеш с няколко хиляди деца за да рекламираш политици в предизборна кампания, фирми и за да си продадеш джунджориите, които децата естествено „искаха” е повече от недопустимо. И всички тия псевдо-организатори, политици и чиновници дължат огромно извинение на всички които излъгаха – и малки и големи. Ако в България имаше истинско гражданско общество и истински журналисти, тия мошеници щяха да бъдат разпердушинени. Но такова обществото липсва, а журналистите обслужваха менте-мероприятието, включително БНТ.

Та така – вместо радост за децата, това на което станах свидетел днес, беше публична измама с предизборно-комерсиална цел.