Миналия месец Върховният съд на Китай издаде нова интерпретация на закона за браковете, според който недвижимото имущество няма да може да бъде оспорвано в случай на развод. Предвижда се всички имоти да останат неприкосновена собственост на човека, който ги е закупил и чието име е на документите за собственост. Ако пък къщата или апартаментът са били закупени от родителите, а не от самия съпруг или съпруга, то имотът автоматично се записва на името на съответния човек и не подлежи на делба.

Значи, който носи парите, той поръчва музиката. Практически, разбира се, мъжът обикновено носи пари, а жената – гледа деца. Оттам нататък е лесно – 8-ми март остава повод да свалиш евтино някое момиче, а еманципацията… да го духа! Явно в социалистически Китай по-важно е кой какво е купил, отколкото кой с кого е живял.

Защитниците на новото правило твърдят, че по този начин ще се гарантира финансова сигурност и стабилност за преминаващите през развод двойки. Предполага се, че мярката ще намали и броя на разводите, който през последните години остро се е увеличил.

Както се казва, ако така ще се борят с разводите, тя отдавна му е намерена цаката – пребиване с камъни. Само че на мен ми се струва, че реалните мотиви са други.

С навлизането на „пазарната икономика“, в Китай се оформи нова класа на имащи, много от които сигурно си патят от „несправедливите“ бракоразводни закони. Ако се съди по другата Мека на капитализма – САЩ, сигурно с милиарди се броят юаните, които са „заработени“ от отговорни другари, а се харчат от техните „бивши“ съпруги. Е всички тези хора си имат свои интереси, още повече че законите се пишат от самите тях. Още повече, че разбирането им за справедливост сигурно стига дотам. А социализъма? Той не спира да се развива. Сталин го построи в отделна страна, Тодор Живков – в отделно село, Чаушеску – в отделно семейство… а китайските другари явно успяват да го построят и за отделен човек.