“Ние, революционерите-анархисти, поборници за всенародното образование, освобождаване и широко развитие на обществения живот, поради което и врагове на държавата и на всяка държавност, противоположно на всички метафизици, позитивисти и на всички учени и неучени поклонници на богинята на науката, ние твърдим, че естественият и обществен живот винаги предшества мисълта, която е само една от функциите му, но никога не е негов резултат; че животът се развива от собствената си непресъхваща дълбина, поради различни фактори, а не поради абстрактни рефлексии, и че последните, винаги производни от него и никога не произвеждащи, показват единствено като жалони посоката и различните фази на самостоятелното и самородното му развитие.

Съобразно такова убеждение, не само нямаме намерение и не правим и най-малък опит да налагаме на нашия или на друг народ какъвто и да било идеал за обществен порядък, изсмукван от книжки или измислен от нас самите, но убедени, че народните маси носят в своите насъщни потребности и в стремежите си, съзнателни или несъзнателни, всичките елементи на бъдещата си нормална организация, ние търсим този идеал в самия народ; и понеже всяка държавническа власт, всяко правителство, по своята същност и положение е поставено извън народа и над него и задължително се стреми да го подчини на чужди порядки и на чужди цели, то ние се обявяваме за врагове на всяка правителствена и държавническа власт, за врагове на държавната уредба изобщо и мислим, че народът може само тогава да бъде щастлив и свободен, когато, организирайки се отдолу нагоре, по пътя на самостоятелни и напълно свободни обединения и въпреки всяка официална опека, но не въпреки различни и поравно свободни влияния на лица и на партии, той сам създава своя живот.

Такива са убежденията на социалните революционери и затова ни наричат анархисти. Срещу това название не протестираме, защото сме действителни врагове на всяка власт, тъй като знаем, че властта действа толкова развращаващо на тези, които са облечени в нея, колкото и на онези, които са принудени да u’ се подчиняват.”

Михаил Бакунин. Из Държавност и анархия.