Дойде ли 11 септември, в обществото започват да се задават въпроси, които ни съпътстват вече десет години след атентатите през 2001 година в Ню Йорк.  И тъй като някои въпросителни, които се задават, не намират място в медиите, ще си ги задам в блога.

В своя статия по случай годишнината от атентатите, интелектуалецът Ноам Чомски си задава следният въпрос: “Можеше ли да има алтернативен отговор на военния удар?” И наистина – така се представят военните действия срещу Афганистан и след това в Ирак, че сякаш е нямало друга възможност за отговор от най-силната страна на Земята. Гигантът бе ухапан и в яростта си започна да хвърля камъни навсякъде около себе си – в случая като започна две абсолютно нежелани войни и, както се вижда днес, тежащи и на бюджета на страната.

С натрупването на трилиони долари външен дълг, САЩ всъщност влезе в такъв капан, какъвто Бин Ладен едва ли си е представял, че може да осигури. Ирак и Афганистан донесоха на САЩ повече дългове и по-нисък имидж, но не и справедливостта, която очакваше американското общество. Така или иначе нападението над две държави няма да върне загубата на толкова много хора – бе ли редно да умират още повече, да се съсипят няколко държави, да се бутат пари в т.нар. “война срещу терора”, с което утежни положението на оцелелите.

Негативният ефект на военния удар не се усети единствено в САЩ. Именно войните непосредствено след 11 септември 2001 довеждат и до радикализация на части от мюсюлманското население, което до този момент е било умерено. Това, което Бин Ладен не успя да направи с цялата си мрежа и усилия, го довършиха войните в Ирак и Афганистан. Смъртта, терористичните атаки (с над 30 000 загинали само в Афганистан и Пакистан), инвазията на чужди сили в Близкия изток, все още неразрешения палестински проблем – това са все фактори, които за тези десет години повлияха много на обществото в арабския свят (и мюсюлманския, като цяло, макар той да не е един монолитен блок, а съвкупност от различия).

За десетте години от 11 септември конспиративните теории се увеличиха и това не стана без вина на управляващите във Вашингтон. Разликата в стила на Джордж Буш и Барак Обама е осезаема. Докато Буш реши да вкара в тайни и не толкова тайни затвори хиляди заподозрени в тероризъм, то Обама предприе нов подход – убийство на главата на организацията, доколкото Ал Кайда е организация, и съобщаване на резултатите едва, когато са изпълнени действията. Но до какво доведе тази тайнственост? До още конспиративни теории. Изследователят Ерик Марголис е на мнение, че САЩ никога не са излагали доказателства за участието на Бин Ладен в атентатите от 11 септември. Може би заради това, казва още Марголис, 1/3 от американците смятат, че зад атентатите стоят САЩ и Израел. Сред мюсюлманските страни процентът е сходен. Един процес срещу Бин Ладен щеше да хвърли някаква светлина върху теориите и с това да ги опровергае или, кой знае, да подкрепи. Но това, което видяхме по телевизията бяха няколко неясни снимки на тялото на Бин Ладен и новината, че е хвърлен насред океана.

Една от първите стъпки на няколко правителства след 11 септември е да създадат т.нар. антитерористични закони, като Патриотичния акт в САЩ, с които се позволяваше незаконното арестуване на граждани, ако те бъдат заподозрени в тероризъм, а други закони пък позволиха на американския президент да атакува държави, които са смятани за опасни за САЩ. Тези юридически актове станаха и причина много правозащитни организации да атакуват законите, тъй като те бяха използвани като предтекст за мъчения в затворите. По този критерии САЩ се превърна в това, срещу което твърдеше, че воюва.

Друга опасна тенденция след атентатите на 11 септември 2001 година е абсурдното обобщаване в посока на исляма и мюсюлманите. Т.нар. “война срещу терора”, която Джордж Буш стартира и с това даде име на инвазиите в Ирак и Афганистан, до голяма степен повлия на налагането на стереотипа ислям=тероризъм. Разбира се, бе останало и чувството за мъст сред много американци и това е нормално. Но “войната срещу терора” бе черешката на тортата. С това обобщение всъщност се казва, че Ирак и Афганистан са терора, срещу който воюваме. Остава се с впечатлението, че “война срещу терора” е срещу държави, а не в противовес на една идеология. И това нажежи обстановката по всички краища на света.

Тенденциозното представяне на новините, като се избягва представянето на “другата гледна точка” – т.е. на мюсюлманската – представлява опасно заиграване с обобщенията, които подсилват основите на т.нар. “сблъсък на цивилизациите”, по същество един академичен балон. Има единствено сблъсък на интереси ( лични, корпоративни, държавни), както много пъти историята ни е показвала. “Войната срещу терора” представлява едно опасно начинание и скъпоструваща авантюра с опасни исторически последици. Донякъде по това си приличат днешните събития и геополитика с уж изминалия период на Студената война. На мястото на СССР идва ислямизмът и тероризмът, под всеки камък може да се крие враг, а съседът може би изповядва враждебна идеология. Това не го определям аз – американски коментатори го предрекоха още преди години, че това ще е последица от това съревнование между Изток и Запад.

И докато на Запад обществото успява да се отърси от спомените, или поне опитва да го направи, то в мюсюлманския свят борбата срещу терора никога не е спирала. Онова, което стана на 11 септември е ежедневие за мнозина в Ирак, Сомалия, Йемен, Алжир, Мароко. Египетската армия се опитва да овладее екстремистите на полуостров Синай, йеменската армия се бие с “Ал Кайда на Арабския полустров”, а в Мароко и Алжир очакват всеки момент избухването на някоя бомба. За Ирак, Афганистан и Пакистан няма нужда от коментар – там жертвите на атентати са хиляди и продължава да расте броят им. В същото време демократичните движения в арабския свят предоставят алтернатива за младото поколение, съставляващо в някои страни близо 60% от населението. На сцената се появиха арабските революции, които застават в противоположния ъгъл на фундаментализма в борба на политическия и социален ринг. И по всички личи, че след няколко рудна екстремистките идеи губят.

На фона на дебатите около значение на 11 септември, трябва да помислим как се вписва това събитие, наред с други, които се случиха, случили са се или се случват. Според Мартин Улф от Financial Times, 2011 година е интересна с отбелязването на три годишнини – 11 септември, падането на СССР и стартирането на реформите в Индия през 1991 година. Според него, ако трябва да съдим от днес, което също е трудно, защото са минали само десет години, реформите в Индия изглеждат по-важни. Поради най-малко пет причини: отваряне и спиране на изолацията на най-гъсто населената държава в света; ускоряване на икономическия растеж и развитие на Индия; полагането на основите на това, което днес разбираме под Индия – развиваща се икономика, големи университети и добри специалисти по IT, една от новите суперсили, всъщност; създаване и предпоставки за налагане и развитие на демокрация в район, чиито традиции сериозно се разминават с нашето възприятие за демокрация. Моделът на Индия е и пример за други страни в региона, а да не говорим за надигащия се Китай. Според проучванията днес за американците възходът на Китай и финансовата криза са по-важни теми, отколкото десет годишнината от 11 септември. И в това няма място за паника, ни най-малко.

11 септември не промени света, но светът днес се намира на друго място. И атентатите от 11 септември трябва да бъдат разглеждани вече според ситуацията, в която живеем сега.  Докато САЩ се морят с невъзможни за завършване войни, спонсориране на конфликти по света, в които не се знае каква полза имат самите Щати, то като цяло войните днес са намалели, в сравнение с 2000-2001 година. Днес Вашингтон трябва да осмисли случилото се, да се погрижи за външния си дълг, дълбоко свързан с Китай и как може да отговори на новите реалности.  Защото отдавна светът не е двуполюсен и старото поколение трябва да отстъпи пред новото и неговите идеи. Това до голяма степен може да повлияе на възпирането на тероризма или поне да нанесе по-голям удар върху идеологията, силите, спонсорирането и разрастването на екстремистките групировки, убиващи десетки хора всяка седмица.