Анархистическият печат в България е имал и продължава да има, своят дълъг, специфичен, изпълнен с трудности и повратности, но и с успехи, живот. През по-голямата част на своето съществуване в политическия и културния живот на страната, анархистическите печатни издания са обект на преследване от страна на официалните власти в България, през всички режими. Вестниците, списанията и бюлетините имащи безвластническо съдържание са системно изземвани от техните издатели, разпространители и читатели, цензурирани и унищожавани. Въпреки това, анархистката преса не загива. Пламъкът който тя носи не угасва и по време на най-мрачните в историята на нашия народ времена.
Анархистическото свободно и неподкупно печатно слово съществува и днес и с острата си критика смущава спокойствието на властниците, баровците, техните подлоги и всички поддръжници на съществуващата несправедлива политико-икономическа система.
За първи, неформални представители на анархистката преса, смятаме, че могат да бъдат считани издаваните от Христо Ботев в Румъния революционни вестници: “Дума на българските емигранти”, “Независимост” и “Знаме”. Това е така заради политическите убеждения на Ботев, които той демонстрира недвусмислено в десетки статии, което не променя общата национал-революционна насоченост на изданията.
Първият вестник в който открито се пропагандира анархизма, е излизалият през 1894 г. в Пловдив в-к “Борба” с редактор Димитър Бойкинов. За съжаление за този вестник се знае твърде малко. Не е известно в какъв тираж е излизал и колко броя са били отпечатани от него.
През 1898г, в Женева (Швейцария) излиза в един брой на в-к “Отмъщение”. Негов редактор е Петър Манджуков. Вестникът е отпечатан нелегално. Обявява се като орган на “Македонският революционен комитет”. Самият вестник е дело на групата анархисти от т.нар. “Женевски кръжок” в който освен Манджуков са влизали още Михаил Герджиков, Светослав Мерджанов, Петър Соколов, Димо Николов и др. На “Отмъщение” е сътрудничил и писателя Георги П. Стаматов, без самият той да е членувал в “Женевския кръжок”.
През същата година излиза и друг вестник на този кръжок наричащ се “Глас на Македонския таен революционен комитет”. Негов редактор е Михаил Герджиков. Той също успява да излезе само в един брой. Една част от тиража на двата вестника е разпространен сред българските студенти в Швейцария, а повечето вестници са пренесени по канали в България и намиращата се под османска власт Македония.
В периода до 1907г, в България са издадени два анархистки вестника, които също излизат в по един брой и ограничен тираж. Това са излезлия през месец май 1901г в София вестник “Анархия” и отпечатания във Видин в-к “Свободна мисъл”.
През 1907г. под редакцията на Михаил Герджиков излиза вестник “Свободно общество”. От него са отпечатани два броя, като втория брой излиза нелегално, тъй като вестникът е официално забранен от властите по новия тогава „Закон против анархистите” Сътрудници на вестника са били още Никола Стойнов, Буйнов, Блъсков и най-вероятно Върбан Килифарски.
След спирането на “Свободно общество”, Върбан Килифарски започва да издава вестник “Безвластие”. Този вестник излиза регулярно до 1911г. Печата се първоначално в София, а впоследствие и в Разград.
В същия период от време в Бургас “Бургаската толстоистка комуна” издава бюлетина “Възраждане”. Редактор на този бюлетин е братът на Върбан Килифарски – Христо. Към “Бургаската комуна” и бюлетина е създадено и издателство, със същото име “Възраждане”, което през 1909г. издава книгата на професор Паул Елцбахер “Анархизмът”.
От 1910 до 1912 г. в София излиза вестник на младежите-анархисти наречен “Ученическа пробуда”.
През 1912г, Михаил Герджиков започва да издава в-к “Пробуда”. Самият вестник се определя като “социал-анархистически лист”. От януари 1912 до септември 1914г, от него излизат 23 броя. В тях се отделя внимание както на социалните проблеми засягащи бедните и трудещите се, така се обръща внимание на международното положение, развитието на свободните училища, културата и изкуството.
През 1914г, в Русе излиза безвластническото списание „Освобождение”, а в София за една година до 1915г, са отпечатани няколко броя на вестник “Работническа мисъл”. Вестникът е забранен и спрян непосредствено след като България се включва в Първата световна война. Първоначално той се определя като “самосиндикалистки”, а в последствие след възстановяването му през 1919-20г. и като “революционно-синдикалистки”.
През юли 1919г, под редакцията на Михаил Герджиков, започва издаването на вестник “Пробуда”, който се явява и официален орган на създадената през юни същата година в София Федерация на анархо-комунистите в България (ФАКБ). Само първият брой е отпечатан легално. Досега не е уточнено от този вестник колко точно броя са излезли. Според спомените на Георги Жечев (който сменя Герджиков като редактор на вестника) до есента на 1919г, са излезли 19 броя. Тъй като е бил периодично изземан и унищожаван от властта, от него не са запазени броеве. Линията на“Пробуда” е пропагандата на социален и революционен анархизъм.
През лятото на 1920г. Георги Шейтанов издава три нелегални броя на вестник “Бунт”. Вестникът излиза в ограничен тираж и също е унищожаван от “органите на реда”. Днес може да бъде видян единствено на микрофилм намиращ се в “Народната библиотека” в София. Не изяснено и къде е ставало неговото отпечатване. Според едни източници той е бил отпечатван в Лясковец, а според други в Нова Загора.
През същата 1920год, във Враца излиза безвластническото списание “Голгота”; в Бургас в-к “Комуна”, а в Кюстендил списанието “Анархист”.
В периода 1920-1921г, под редакцията на Георги Жечев излиза в-к “Анархист”. Отпечатването му се е ставало нелегално в София. „Анархист” е трибуна на нелегалните анархисти около Васил Икономов. На страниците му е поета публично отговорността за извършени терористични акции – убийствата на Александър Греков, Пано Чуклев и Иван Иванов.
В края на 1921г, в Русе излиза безвластнически вестник, третиращ проблемите на свободното възпитание – “Свободно училище”.
В периода 1921 -1923г., под редакцията на Петър Христов започва да излиза отново “Работническа мисъл”, този път като анархо-комунистическо списание. То се явява и основен орган на ФАКБ. Списанието използва голямо количество преводни материали на големите теоретици на анархизма като Малатеста, Кропоткин, Рокер, С. Фор и др.
През 1922-1923г, в София излиза анархистическият вестник “Пурпур”.
В периода май-декември 1923г, в Чикаго (Илинойс, САЩ) под редакцията на Никола Радивоев и Никола Стоянов е отпечатан анархо-синдикалисткия вестник “Работническа мисъл”. Излизат 8 броя. Вестникът е орган на българските работници членуващи в американския анархистически синдикат на индустриалните работници (IWW). Излиза на няколко езика. Позицията му освен анархо-синдикалистка е и антимилитаристическа, антикапиталистическа и антисъветска. Негов наследник и продължител се явява излизалия пак в Чикаго, от януари до юли 1924г, под редакцията на Никола Радивоев в-к “Индустриален работник”. От него са издадени 13 броя.
В периода 1923-1924г, в София излиза теоретичното списание “Свободно общество”. Редактори последователно са му Георги Жечев, Антон Кутев и Александър Сапунджиев.
Списанието “Буревестник” излиза в Русе в периода 1923-1924г, под редакцията на анархиста Владимир Георгиев и от него са отпечатани 5 броя. Списанието яростно разобличава извършителите на кървавите престъпления в Ямбол от март 1923 г, когато са убити 32 анархисти.
От ноември 1923 г. до януари 1924 г. в София излизат 4 броя на анархо-комунистическия вестник “Протест”. Вестникът разкрива пред аудиторията си убийствата и зверствата извършвани от сговористи и четници на ВМРО, непосредствено след Септемврийското въстание от 1923г.
През февруари 1924г, в София под редакцията на Кирил Радев започва издаването на “анархо-комунистически вестник за социална правда”, наречен “Зов”. От него излизат 3 броя до забраната му през март 1924 г.
В Казанлък през март същата година излиза единствения брой на литературно-анархистическото списание “Еделвайс”.
От юли до септември в София под редакцията на Жак Натан излиза списание “Свободна мисъл”, което се явява трибуна на еврейските анархисти в България. Излиза в 4 броя. Съдържа множество социално-политически статии (насочени главно срещу реакцията извършвана от страна на националисти, шовинисти и ционисти), а също така стихове, хроники и съобщения. Негов пряк наследник се явява издавания през септември-ноември същата година, в 4 броя, вестник “Свободни хора”. Отговорен редактор е Буко Пити. Изданието превежда материали на Кропоткин, Горки, Лебедев и др.
В периода януари 1924- януари 1925г, в София под редакцията на поета Гео Милев излиза списание “Пламък”. Излизат 3 годишнини, с по десет книжки първата година и 11 останалите две. Списанието съществува с финансовата помощ на анархиста Георги Шейтанов и Федерацията на анархо-комунистите. В “Пламък” списват още и писатели и поети като Христо Ясенов, Ламар, Николай Хрелков и др. Освен това в него са публикувани рецензии към редица книги, между които “Етика” на П. Кропоткин и “Психология на анархиста-социалист” от професор А. Амон. На страниците на списанието са публикувани статии и стихове от Георги Шейтанов.
От декември 1924г, до януари 1925г, в София под редакцията на Христо Табаков са отпечатани 8 броя на вестникът “Свободно дело”. Линията на вестника е в подкрепа на “Единния фронт” между анархисти, комунисти и земеделци насочен срещу сговористкото правителство на Александър Цанков.
През 1924-1925г, излиза вестник “Безвластие”. Той е издаден във Велико Търново от анархистическата група “Безвластие”. От този вестник са се запазили само 3 броя. Редактор е бил Георги Шейтанов. Броевете на този рядък вестник могат да бъдат видени на микрофилм в Народната библиотека “Кирил и Методий”в София.
Списание “Пурпур” излиза в 3 броя през 1926 г., в Русе. То се явява “месечно анархо-комунистическо списание за литература, критика и обществени въпроси”. Негов редактор е анархистът Г. Иванов. Заради 3-ти брой на списанието редакторът му е арестуван, а “Пурпур” е иззет и унищожаван.
В периода юни 1926 – май 1927 г. в София излиза поредицата на “месечно литературно и обществено-научно списание “Начало”. То е в 3 годишнини и от него са отпечатани 21 броя. Списанието пуска освен авторски и преводни материали на Бакунин, Кропоткин, М. Нетлау, Елизе Реклю и др. Редактор е бил Д. Иванов. Негови сътрудници са писателите и общественици Антон Страшимиров, Ламар, Здравко Сребров, д-р Константин Кантарев, Димитър Косев и др.
В периода 1926 – 1938г, много български анархисти участват като организатори и в дейността на въздържателните дружества. Вестниците “Младежки зов”, “Трезва мисъл” и “Устрем” стават проводници на анархистки идеи. Печатани са в София и Пловдив.
Вестник “Свободен работник” излиза от април 1927 до юни 1928 г. Печатан е в София и от него излизат 49 броя. Негови редактори са Христо Табаков, а след неговото арестуване Георги Ковачев. Вестникът влиза в остра полемика с болшевишкия вестник “Новини”. По интересни статии в „Свободен работник” са: “Да спасим Сако и Ванцети”; “Чикагската драма и 1 май”; “ Социалисти и анархисти” на Малатеста и др.
В периода 1926 -1928г, в България и чужбина са издадени безвластническите вестници: “Работнически защитник” (1926, Чикаго, САЩ); “Пробуда” (1927, Стара Загора); “Безвластие” (1927, Буенос Айрес, Аржентина). За съжаление от тези вестници не са запазени броеве. Изключение прави само намиращия се в Народната библиотека “Кирил и Методий” бр.3 на “Безвластие”, посветен изцяло на “делото срещу Сако и Ванцети”.
В Русе под редакцията на анархиста Панайот Чивиков в периода март – април 1928 г. излизат 6 броя на в-к “Свободна младеж”.
В периода ноември 1928 – декември 1929г, в София под редакцията на Георги Николов излиза студентския анархистически вестник “Студентско единство”. Излиза в 2 годишнини и са отпечатани 9 броя. Редактори и сътрудници на вестника са още Стефан Атанасов, Димитър Бешев и Георги Крънзов. Вестникът води остра полемика и подлага на критика болшевишкия студентски вестник “Студентска трибуна”.
От декември 1928 до февруари 1929г, във Враца под редакцията на Т. Бучински излиза месечното литературно и научно анархистическо списание “Набат”. От него са издадени 3 броя и в тях са поместени статии от български и чуждестранни безвластници, биографии, културен преглед и книгопис.
В този период (1928-29 г.) в София са отпечатани още анархистическото списание “Обзор” и в-к “Простори”.
Списание “Новис” е издадено в 14 броя в София в периода октомври 1929 – януари 1932г, Отпечатано е в 2 годишнини. Негов редактор е писателят Лалю Маринов (Ламар). Списанието ратува да се превърне в трибуна за новата култура в България. В него са отпечатани посмъртна статия на Г. Шейтанов, както и стихове на А. Блок, статии на Еренбург и др.
В периода 1929-34г, анархо-синдикалистите в България също издават свои печатни издания.
От 1 до 12 януари 1929 г. в София под редакцията на Михаил Ганев излизат 5 броя от „синдикалния лист за организация и просвета “Работник”. Негов идеен продължител се явява в-к “Работник”. Той излиза в 4 годишнини, като с течение на времето негови редактори са Коста Даскалов, Пано Василев, Георги Енев, Генчо Димитров и Велко Стоянов (Зидаря). В периода от 1930-32г, той излиза и под формата на списание и е наследник на сп. “Федералист” (В. Търново). Интересното е, че бр. 20 от 1932 г. е отпечатан на международния език Есперанто. Броят излиза под редакцията на анархо-синдикалистът и есперантист Никола Младенов. Вестникът непрекъснато е преследван, цензуриран и конфискуван.
Друг вестник с анархо-синдикалистка насоченост е издавания в София, в периода юли 1929 – юни 1930 г. под редакцията на литературния критик Димитър Панов вестник “Работнически глас”. В списването и редактирането му участват още анархистите Кръстю Йорданов, Велко Стоянов (Зидаря), д-р Костантин Кантарев и Методи Николов.
През 1930г във Велико Търново под редакцията на Иван Чантов излиза един брой на анархо-синдикалисткото списание “Федералист”. В този брой са публикувани материали на Рудолф Рокер и Пано Василев. Списанието популяризира принципите на федерализма сред работниците и пропагандира създаването на селски кооперативни дружества и Обща федерация на труда.
От март до септември 1929г,в София излизат 4 броя на месечното обществено-политическо и научно списание “Труд и мисъл”. Негов редактор е Д. Георгиев. Списанието помества статии на големите теоретици на анархизма Е. Малатеста и Луиджи Фабри, а също така критикува методите на управление използвани в Съветска Русия и преследванията срещу анархистите там.
Излизалото в София, в периода март 1930 – февруари 1931 г., под редакцията на безвластника Борис Марковенски списание “Мисъл и дейност” е изразител на Аршиновските тенденции и платформизма в българското анархистическо движение.
Пак в София в периода септември 1930 – март 1935 г. под редакцията на Г. Жечев излиза „седмичника за култура, свобода и благосъстояние” “Мисъл и воля”. Той излиза в 5 годишнини и съдържа 149 броя. Списанието печата статии на български и чуждестранни автори като между тях се открояват имената на Франсиско Ферер, Жан Грав, П.Кропоткин, С. Фор, Л. Н. Толстой и др. Списанието е разделено на рубрики: “Книги”; “Хроника”; “Исторически календар”; “Енциклопедия” и “Бележник”.
В периода от май 1930 до октомври 1933г, в София, в 5 годишнини, под редакцията на Г. Христов излиза органа на анархистическата “Българска общонародна студентска федерация “ (БОНСФ). Редактори и сътрудници на вестника през годините са студентите-анархисти: Тачо Тачев, Кирил Емануилов, Теню Караиванов и Иван Въгленов. Тъй като вестникът е бил подлаган от самото му създаване на непрекъснато преследване, цензура и конфискации, отпечатването му става всеки път в различни печатници: “В. Иванов”; “Нов път”; “Култура”; “Ново изкуство” и “Посредник”. Вестникът е с ярко изразена антиправителствена, антифашистка и антисъветска насоченост. Влиза в остра полемика с излизащите по това време болшевишки студентски издания като “Студентска трибуна” и “Студентско знаме”. Печата също така и преводни материали на П. Кропоткин, Е. Малатеста и др.
В периода февруари 1931 – март 1933г, в Хасково излиза вестник “Власовден”, който се явава орган на Околийската земеделска професионална федерация “Власовден”. Вестникът излиза в 3 годишнини и общо 38 броя. Негов редактор е анархиста Панайот Манахилов. Печатан е в хасковската печатница “Чикаго”. „Власовден” отстоява принципите на коопериране на земеделските стопани, намаляване на данъците, разтуряне на картелите, безплатна медицинска помощ, автономия на общините, приравняване на цените на индустриалните стоки със земеделските, даване на пенсии на възрастни земеделски стопани и др. Статиите му са освен това и с ясно изразена антипартийна и антимилитаристическа насоченост.
От 26 април до 27 декември 1931г, в София излиза единствения изцяло хумористичен анархистически вестник “Дармадан”. От него са отпечатани 36 броя. Печатан е в печатницата “Задружен труд” в София. Негови редактори и сътрудници са: Чичо Йовко, Гьорче Самоковски, Теньо Бербата и Дервишоглу (вероятно псевдоними).
От юни 1932г, в София под редакцията на Петър Букурещлиев излиза „вестник за свободно устройство на живота “Пробуждане”. Той излиза в 3 годишнини до март 1934 г. От него излизат около 50 броя. Първоначално вестникът следва линията на ФАКБ, но постепенно преминава на синдикалистки и платформистки позиции. Системно е конфискуван и изземан от властите. В течение на годините негови редактори са Г. Йорданов, Христо Тодоров и Христо Николов.
В Хасково, в периода октомври 1931 – март 1932г, излизат 7 броя на двуседмичникът за „литература, критика и обществени въпроси в светлината на правдата и свободата”, вестник “Идеи”. Негов редактор е известният хасковски анархист и литературен критик Делчо Василев (Игнас, Бохема). Вестникът набляга на статии посветени на литературата, изкуството и свободното възпитание. В него се публикуват и статии насочени срещу задължителната военна служба.
На 1 март 1932г, излиза в София, под редакцията на Ст. Ангелов излиза “Бюлетин на Федерацията на работниците и селяните в България”. Бюлетинът е изразител на платформистката тенденция (Аршинов-Махно) в българското анархистическо движение.
От 1 април 1932 до 23 март 1934г, в София излизат 5 броя на двуседмичния „орган на пролетарските свободомислещи”, вестник “Свободомислещ”. Редактор е безвластникът Асен Хранов. Вестникът е със силно изразена антирелигиозна и антиклерикална насоченост. Като сътрудници на този вестник освен анархисти се включват и комунисти.
Органът на ФАКБ в-к “Работническа мисъл” започва отново да излиза в София на 16 октомври 1932 г. Печатан е в 2 годишнини до 15 юни 1934 г. Излезли от печат има 80 броя. Редактори през време на издаването му са били последователно Александър Сапунджиев, Христо К. Йорданов, Е. Цветков, Васил Тодоров (Народа) и Панайот Чивиков. Вестникът влиза в сериозна полемика със синдикалистките издания като “Мисъл и Дейност” и “Пробуждане”. Освен това той има ярко изразени антифашистка, антиболшевишка и антимилитаристическа насоченост.
Списание “Свободно общество”, което излиза в 7 броя в периода ноември 1932 – февруари 1934г, се явява като теоретичен орган на Федерациятата на анархо-комунистите в България. Негови редактори са К. Емануилов, П. Лозанов и П. Иванов. Списанието влиза в остра полемика със синдикалистките-платформистки анархистки издания като “Мисъл и Дейност” и “Пробуждане”. Освен това остро критикува от принципни позиции държавността, капиталистическата система, марксизма и болшевизма.
Органът на федерацията на автономните работнически синдикати в България, в-к “Работническа солидарност”излиза в 3 броя през 1933г. Негов редактор е Велко Стоянов (Зидаря). Отпечатан е в печатница “Типограф” в София.
Заради засилените репресии срещу анархистите и забраната на редица вестници и списания, някои анархисти публикуват материали в започналото да излиза през септември 1933г, месечното списание за история и философия на медицината “Ескулап”. Негов редактор е д-р Ст. Джаков. Списанието не е чисто анархистическо и затова успява да излиза без прекъсване до декември 1940г. От него са запазени 74 книжки.
В периода 10 март – 20 май 1934 г. в София под редакцията на Ал. Иванов излизат 5 броя на вестник “Свободно училище”. Вестникът публикува материали посветени на П. Кропоткин, Франскиско Ферер, Луиза Мишел, Елизе Реклю и Върбан Килифарски. В момента този вестник може да бъде видян на микрофилм в Народната библиотека “Кирил и Методий” в София.
Месечното списание “Компас” за наука, литература и изкуство излиза в 2 годишнини от октомври 1935 до октомври 1936г, в 11 броя. Негов редактор е анархистът Георги Енев. Сътрудници на списанието са безвластниците Иван Димитров, Васил Ставрев, Димитър Даков, Вл. Ханов, Невяна Липошлшива, Василе Христу, Делчо Василев, Георги Бойчинов, Велко Стоянов (Зидаря), Витош Таджер, Георги Жечев и др. Списанието публикува редица интересни материали: ”Христо Ботев и Сергей Нечаев”, “Трагедията на Л. Толстой”, “Михаил Бакунин и Любен Каравелов” и др.
От декември 1935 до октомври 1936 г. под редакцията на П. Лозанов излиза списанието “Нов свят”. Списанието е изцяло посветено на живота и дейността на Петър Кропоткин. Освен за него в “Нов свят” са публикувани статии посветени на Годуин и Малтус. Пак в този период излиза и списание “Мисъл”.
През април-май 1936г, в София под редакцията на Ламар излизат два броя на списание “Пробив”.
В периода 1936-1938 г. в Барселона (Испания) на български език излиза циклостилното издание на бюлетина “Противофашистка Испания”. Бюлетинът препечатва материали от осведомителната служба на испанските анархистически организации CNT и FAI. Бюлетинът се списва от български анархисти-доброволци, заминали да се сражават на страната на анархистическите милиции по време на Гражданската война в Испания (1936-1939).
От 1936 до 1944 г. са издадени “Рапорт на Българската конфедерация на труда”(1936); нелегалният информационен бюлетин на ФАКБ “Хляб и свобода” (1936-1942). От този бюлетин има един-единствен оцелял брой, който се намира в Народната библиотека “Кирил и Методий”; “Класова борба” – анархосиндикален бюлетин (от него няма запазен нито един екземпляр) и теоретичното списание “Нов път” (1936-1938), издавано от безвластници-емигранти в Париж (Франция).
През октомври 1944, в София, под редакцията на Георги Карамихайлов теоретичният орган ФАКБ, вестник “Работническа мисъл” възстановява своето съществуване. Той излиза в 3 годишнини до 5 декември 1945г, Редактори на вестника са също така Петър Лозанов и Диньо Динев. “Работническа мисъл” твърдо отстоява идеите на анархо-комунизма, остро критикува БКП и новата “народна власт”. Позицията на вестника се запазва като антикапиталистическа и антифашистка, но също така и антимилитаристическа и антисъветска. По интересни статии са “Нашата работа” на Г. Карамихайлов, “Свободата” на Тодор х. Николов и др. Вестникът достига тираж 30 хиляди, като само липсата на хартия пречи да е и повече. Милицията и ДС системно изземват, цензурират и конфискуват вестника, а истинска паника настъпва сред „органите”, когато броеве от него са намерени в съветски войници от намиращите се на българска територия части на Червената армия.
В периода ноември 1945 – февруари 1946г, в София, под редакцията на Георги Сираков излизат 3 годишнини на анархосиндикалисткия вестник “Работническа солидарност”. Неговите първи два броя достигат огромен тираж за онова време от 200 хиляди броя. Като изразител на свободни анархистически и синдикалистки идеи, вестникът е преследван от органите на Държавна сигурност, цензуриран и подлаган на конфискация. След неговото спиране, анархосиндикалистите, в периода 1946 – 1948г, издават нелегално циклостилните бюлетини “Информационен бюлетин”(от който има запазен 1 брой) и “Класова борба” (от когото са запазени 2 броя).
В началния период на нелегална борба срещу болшевишката диктатура, българските анархо-комунисти издават 16 броя на “ФАКБ Информационен бюлетин”. Той излиза от 1946 до 1948 г и е циклостилно издание. В него по интересни статии са: “Испанският проблем”; “Кооперативно единство” и др. В същия период излиза и нелегалният циклостилен “Младежки бюлетин”, орган на Федерацията на анархистическата младеж (ФАМ). От този бюлетин има запазени само 3 броя. В тях са отпечатани статии посветени на Испанската гражданска война, Ямболските събития от 1923г, а също така и преводни материали от Рудолф Рокер.
Последният анархистически легален вестник по време на диктатура на БКП в България е “Стожер”. Той излиза в София, в периода ноември 1946 – юни 1947г, под редакцията на Димитър Добрев и от него излизат 32 броя. Въпреки че вестникът не се афишира открито, основните му сътрудници са анархисти, един от които е Георги Жечев. Заради публикации с про-анархистическо съдържание, през 1947г, вестникът е спрян, а броевете му конфискувани.
В периода 1954-55 г, в Шумен, 92-годишният анархист Никола Стойнов сам списва и разпространява по кафенета и магазини своя ръкописен “Бюлетин”. За съжаление от него няма запазен нито един брой.
Въпреки, че от 1947 до 1989г, анархистически печат в България няма, анархистите-емигранти в различни страни по света, издават вестници и списания, които се разпространяват в емигрантските общности, а по нелегални канали се вкарват и в България.
От 1950 до 1952г, са издадени 13 броя на “Вътрешен информационен бюлетин” който е общ на ФАКБ и анархосиндикалистката “Задгранична българска конфедерация на труда”. Бюлетинът излиза с помощта на “Помощната комисия за българските антифашисти” в Париж (Франция), а редактор е френския антифашист Луи Лоран. Публикува се информация от България, документи и се събират помощи за репресираните от диктатурата на БКП анархисти, правят се постъпки пред официалните френски власти в защита на български емигранти и т.н.
Този бюлетин е заместен от списание “Наш път” което излиза от 1952 г. до март 1991 г. Редактор е Георги Хаджиев. Списанието излиза в 3 серии, като първата и третата са печатни, а втората излиза на циклостил. Печата се в Париж (Франция) и Сидни (Австралия). Към списанието са организирани и две издателства (“Бележити люде” 1962 – 1983 и “Документация и ориентация” 1970-1985) , които отпечатват десетки книги на безвластническа тематика. Списанието поддържа линията на анархистическия комунизъм, идеите му са анархистически, антикапиталистически и антиболшевишки.
В периода юли 1975 – октомври 1976 в Германия, под редакцията на Кръстьо Павлов излизат няколко броя на циклостилното списание “Култура”. Списанието публикува български и преводни материали и е защитник на подложените на репресии в България безвластници.
“В защита на истината” е бюлетин който излиза в Париж (Франция) под редакцията на анархиста Иван Рачев. Излизал е от 1953 до 1961 г. Нямаме сведения за това колко броя са излезли и какви статии са писани в него.
В Париж (Франция) под редакцията на анархиста Никола Тенджерков през декември 1975 г. започва да излиза списанието “Изток”. То се списва на български, френски, сръбски и руски език. Излиза до август 1990 г. Списанието остро критикува държавния капитализъм и съветската система.
Отново в Париж в периода март 1985 – март 1988 г. под редакцията на Тр. Марулевски излиза “Лист за вътрешна информация на изгнаниците анархисти пишещи на български език”. Това ксероксно издание излиза в 13 броя.
Бюлетинът “Анархо-комунистическа революция” излиза в периода март 1987 до 1990 г. Той е отпечатан в 4 годишнини и от него са издадени 13 броя. Редактор е Георги Константинов. Списанието публикува авторски и преводни материали с анархистическа, антикапиталистическа и антисъветска ориентираност. Публикувани са статии на Ал. Зиновиев, Георги Жечев, Ноам Чомски и др. Като негов продължител през 1990 г. пак под редакцията на Г. Константинов в Париж излизат 3 броя на вестник “Анархист”.
Вестник “Народна воля” започва да излиза през 1980г, в Лондон (Великобритания). Обявява се за вестник на македонските анархисти. Негов редактор е Александър Христов. Издадени са 76 броя в 13 годишнини. Сътрудници на вестника са Илия Кехайовски, Кръстьо Енчев, Ян Пирински, Явор Петров и др. Печата се първоначално в Лондон, а след промените в България през 1989г, в Благоевград.
Като притурка на списание “Нов път” през ноември 1989г, е издаден единствен брой на в-к “Работническа мисъл”. Вестникът е посветен на падането на режима на Тодор Живков в България.
През април 1990г, в Париж под редакцията на Никола Тенджерков излиза единствен брой на в-к “Трудова мисъл”. Вестникът е посветен на състоялата се в Казанлък национална анархистическа конференция на която е възстановена Федерацията на анархистите.
На 15 октомври 1990 г. е издаден първия брой на вестник “Свободна мисъл”, който е орган на възстановената след падането на болшевишката диктатура “Федерация на анархистите в България” (ФАБ). Вестникът продължава да излиза и до ден-днешен (2011г). Пръв негов редактор е Христо Колев Йорданов. Отговорни редактори през годините са Пламен Цолов, Трайчо Велчев, Георги Константинов и Георги Божилов. От 2006г, вестникът излиза под редакцията на Александър Ванчев.
От май 1993 г. във Велико Търново под редакцията на Весел Момчев излизат няколко броя на ксероксното списание “Трудова мисъл”. Списанието е посветено главно на историята на българското анархистическо движение. Излиза нередовно.
От февруари 1992 г. излизат няколко броя ксероксни информационни бюлетини “Акция”. Те са издавани от възстановената ФАМ. Организатор и издател на бюлетина е Любен Ханджиев. “Акция” спира издаването си през 1998 г.
В периода 1993 – 2003г, излизат 6 броя на издаваното от пловдивската организация на ФАБ списание “Свободно общество”. Сътрудници на списанието са Христо Бойчев, Трайчо Велчев, Желязко Петков и др.
От юни 2001г, като подлистник на вестник “Свободна мисъл” започва да излиза месечният безвластнически лист “Анархосъпротива”.Той е издание на “Автономната безвластническа група “Анархосъпротива”. Отпечатани са 36 броя до март 2004г. Листът следи социално-икономическото положение в страната и по света. Публикуват се авторски и преводни статии на различна тематика, също така и материали посветени на екологията, вегетарианството, алтернативната музика и изкуство и др.
През юли 2004г, в Париж (Франция) е отпечатан единствен брой на ксероксния бюлетин “Барикада”, издание на група български анархисти “Изток”, живеещи във Франция. Бюлетинът е посветен на социално-икономическите проблеми в Източна Европа и Балканите.
През септември 2005г, в София излиза в един брой ксероксното издание на бюлетина “Анархист”. Зад този бюлетин стои на анархистическата група “Васил Икономов” към ФАБ. В него са публикувани като материали „Програма за радикални преобразувания в България” и „Катехизис на революционера” от Сергей Нечаев и др.
На 24 март 2007 г. е отпечатан единственият брой на листът “Памет”, издание на анархистите от Карловска община. Листът е посветен на живота, делото и геройската смърт на легендарния български анархист Христо Несторов – Ицата.
В периода 2007-2008г, от печат излизат 7 броя на безвластническия бюлетин “Катарзис”, дело на анархисти близки до групата “Анархосъпротива” в Разград и София. Бюлетинът отделя особено внимание на екологията, вегетарианството и алтернативаната музика.
Владимир Пенев, Веселин Николов