След като вчера се появиха изказвания за изкуственото поддържане на гръцката икономика, днес сме свидетели на поредна точка в дебата. Както посочва сайтът vesti.bg:

Гърция може да организира референдум за членството си в еврозоната, на който избирателите да се произнесат дали страната да не се бори с дълговата криза като се откаже от единната валута, посочва на сайта си в. “Катимерини”, цитиран от Ройтерс.

Премиерът Георгиос Папандреу обмисля да свика референдум на фона на засилващ се натиск от всички страни заради настояванията на чуждестранните кредитори по бързо да се извършат бюджетни съкращения, и на организираните почти всекидневно масови улични протести на гражданите срещу строгите ограничения, отбелязва вестникът, позовавайки се на неназовани източници.

Дали подобно нещо ще се случи е съвсем друг въпрос. Организирането на референдум в момент на тежка криза е рисков ход за всяко правителство, тъй като населението може да пожелае да отговори и на други въпроси, различни от излизането на страната от Еврозоната. Колегата Руслан Трад правилно отбелязва, че дълговото робство в което страната се намира е следствие от нерегламентираната фискална политика на гръцките правителства. Гърците знаят това и съответно може да пожелаят да кажат нещо по въпроса.

Въпроси като “Желаете ли публично регулиране на финансовите операции на правителството?”, “Нужно ли е създаването на специален обществен орган, който да наблюдава сключването и изплащането на заеми?” както и “Искате ли по-директен контрол върху разпределянето на бюджета?” неминуемо ще доведат до отговор “да”. Подобен надзор е доста проблематичен, тъй като би изисквал създаване на една особена институция.

За щастие историята на Древен Рим и Древна Гърция разполага с два доста успешни примера – спартанските ефори и римските народни трибуни, които се избирали пряко от народа и имали право на вето върху решенията на народните събрания и изпълнителната власт, в лицето съответно на консули и царе. Създаването на една съвременна колегия от финансови ефори е интересна стъпка към която гърците биха могли да прибегнат…ако разбира се бъдат попитани. Аз лично оставам песимист относно това, че едно застрашено правителство ще посмее да попита народа в момент на толкова тежка криза, най-малкото защото, когато народа Говори, от ушите на политиците капе кръв….